Искрени съболезнования.
Прегръщам те Тея. Бъди силна.
Виж целия пост
Прегръщам те Тея. Бъди силна.
ВОДНО бебе?
- Публикувана: 25 май 2005, 18:49 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2005, 14:44 ч.
# 466
14 юни 2005, 15:40 ч.
Напразно се надявах, че ще има хубави новини тук... 
Мила Тея, знам, че няма думи, които да те успокоят, затова няма и да се опитвам да правя това... Искам само да ти изкажа моите най-искрени съболезнования! Съчувствам на болката ти!
Мир на праха на мъничкия Луис-Даниел!
Виж целия пост
Мила Тея, знам, че няма думи, които да те успокоят, затова няма и да се опитвам да правя това... Искам само да ти изкажа моите най-искрени съболезнования! Съчувствам на болката ти!
Мир на праха на мъничкия Луис-Даниел!
# 467
14 юни 2005, 15:50 ч.
Мила Тея, изказвам най-дълбоките си съболезнования.
Не намирам думи, да изразя скръбта си за сполетялото ви, защото зная че твоята болка и тази на семейството ти са безкрайни.
Прегръщам те много силно.
Почивай в мир малка мамина звездице.
Виж целия пост
Не намирам думи, да изразя скръбта си за сполетялото ви, защото зная че твоята болка и тази на семейството ти са безкрайни.
Прегръщам те много силно.
Почивай в мир малка мамина звездице.
# 469
14 юни 2005, 16:12 ч.
Моите съболезнования ,миличка Тея! 
Думите са малко да изразим мъката и съчуствието си...
Виж целия пост
Думите са малко да изразим мъката и съчуствието си...
# 470
14 юни 2005, 17:43 ч.
Миличка Тея с тебе сме............ 
Почивай в мир малко ангелче
Виж целия пост
Почивай в мир малко ангелче
# 471
14 юни 2005, 18:38 ч.
Да почива в мир нежната душичка.
Дано си силна Тея и се справиш. ЩЕ се моля да си добре.
Виж целия пост
Дано си силна Тея и се справиш. ЩЕ се моля да си добре.
# 474
14 юни 2005, 19:58 ч.
мила Тея, приеми моите най-искрени съболезнования!
нека Луис Даниел почива в мир!
Виж целия пост
нека Луис Даниел почива в мир!
# 475
14 юни 2005, 20:03 ч.
Нямам думи,много ми е мъчно за вас!Тея,миличка,бъди силна!
Виж целия пост
Нямам думи,много ми е мъчно за вас!Тея,миличка,бъди силна!
# 476
14 юни 2005, 20:07 ч.
Една малка 4аст завинаги умря в мен, една малка 4аст завинаги ще остане ...там някъде....една малка 4аст от мен, която е по силна от самата мен.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Виж целия пост
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
# 477
14 юни 2005, 20:28 ч.
Тея, Целувам те и те прегръщам много силно-до болка силно...
Виж целия пост
Една малка 4аст завинаги умря в мен, една малка 4аст завинаги ще остане ...там някъде....една малка 4аст от мен, която е по силна от самата мен.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
# 479
14 юни 2005, 20:35 ч.
прегръщам те силно и ти изпращам много любов.не спирам да мисля за вас.моля се за душата на малкото ти бебе...
Виж целия пост
Една малка 4аст завинаги умря в мен, една малка 4аст завинаги ще остане ...там някъде....една малка 4аст от мен, която е по силна от самата мен.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Препоръчани теми