Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
страх ли ви е
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
# 30
26 май 2008, 15:17 ч.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
Виж целия пост
От това и аз не се страхувам, друго имах предвид.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
# 32
26 май 2008, 18:06 ч.
Няма да те е страх!
Ако имаш избор.
Виж целия пост
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Няма да те е страх!
Ако имаш избор.
# 33
26 май 2008, 19:25 ч.
Най-големият ми страх е смъртта. След нея са болестите и едва тогава идва старостта.
Като знам колко се боя от първите две, не, не се страхувам от старостта, а от това, какво може да ми се случи преди или след нея.
Рени, всички си задаваме този въпрос, няма да се плашиш!
Виж целия пост
Като знам колко се боя от първите две, не, не се страхувам от старостта, а от това, какво може да ми се случи преди или след нея.
Рени, всички си задаваме този въпрос, няма да се плашиш!
# 34
26 май 2008, 20:17 ч.
Изобщо не се замислям над такива екзистенциални въпроси 
Гледам да ми е хубаво СЕГА
Живея малко ден за ден.
Харча безразборно, не умея да пестя.
При всяка удобна възможност пътуваме нанякъде, забавляваме се, веселим се
Утре може и да няма - такъв е моя девиз
Виж целия пост
Гледам да ми е хубаво СЕГА
Живея малко ден за ден.
Харча безразборно, не умея да пестя.
При всяка удобна възможност пътуваме нанякъде, забавляваме се, веселим се
Утре може и да няма - такъв е моя девиз
# 35
26 май 2008, 20:28 ч.
Е** ти изречението. Единствения начин да се живее дълго е да остарееш. Къде? Кога? С кого? Божа работа. Ще съм щастливка да доживея половин век.
Виж целия пост
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Е** ти изречението. Единствения начин да се живее дълго е да остарееш. Къде? Кога? С кого? Божа работа. Ще съм щастливка да доживея половин век.
# 36
26 май 2008, 21:16 ч.
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
Виж целия пост
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
# 37
26 май 2008, 21:24 ч.
KATI_Z, а бой яде ли ти се?
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
Виж целия пост
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
# 38
26 май 2008, 21:38 ч.
За съжаление, не само че не се шегувам, ами и този "труден" момент за мен продължава от 3 години насам. Тогава родих - най-прекрасния момент в живота ми, но от тогава започна всичко....което на момент става жестоко......едва поносимо:( Абсолютно немога да си го обясня. Започна със страха за детето ми....просто постоянно се страхувам за него...после започна с една дъъълго боледуване на баща ми ( и до този момент), на майка ми , на мен най-различни неща и т.н/......започна страха за близките ми. Сега е страх че живота ще е много кратък....Още докато видя мъжа си и започвам да плача...представям си дори и една минута без него и сърцето ми спира. Наистина знам че имам проблем и понеже немога да си позволя да ходя н психиатър в други градове, се моля на вас за помощ, ако някой може да ми каже дори някоя по-оптимистична дума...просто ми трябва малко доза надежда:(
Виж целия пост
KATI_Z, а бой яде ли ти се?
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
За съжаление, не само че не се шегувам, ами и този "труден" момент за мен продължава от 3 години насам. Тогава родих - най-прекрасния момент в живота ми, но от тогава започна всичко....което на момент става жестоко......едва поносимо:( Абсолютно немога да си го обясня. Започна със страха за детето ми....просто постоянно се страхувам за него...после започна с една дъъълго боледуване на баща ми ( и до този момент), на майка ми , на мен най-различни неща и т.н/......започна страха за близките ми. Сега е страх че живота ще е много кратък....Още докато видя мъжа си и започвам да плача...представям си дори и една минута без него и сърцето ми спира. Наистина знам че имам проблем и понеже немога да си позволя да ходя н психиатър в други градове, се моля на вас за помощ, ако някой може да ми каже дори някоя по-оптимистична дума...просто ми трябва малко доза надежда:(
# 39
26 май 2008, 21:42 ч.
Ох момиче, как се докара до там? Не знам нищо за психологията, но ако обичаш книжки прочети "Вероника решава да умре" на Паоло Коелю, ако не помогне няма да навреди. 
Виж целия пост
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
# 40
26 май 2008, 21:46 ч.
KATI_Z, в Здравния подфорум, пък и в ДиС имаше доста теми за подобни състояния (за страхова невроза, паническо разстройство, нервно-вегетативна дистония...), можеш да потърсиш информация.
Виж целия пост
# 41
26 май 2008, 22:03 ч.
Съгласна съм с РЕНИ-чети специализирана литература.Преди време и аз съм изпадала в подобни кризи и ми помогна една книга-колкото и странно да звучи.
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Виж целия пост
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
# 42
26 май 2008, 22:26 ч.
Знам че има, чела съм. Но момичетата ходят на лекар, изписват им лекарства...лекуват се с хомеопатия, с иглотерапия с ароматерапия дори....аз нямам възможност. В твърде малък провинциален град живея и нямам физическата и финансова ( най-вече_ възможност да си позволя подобни курсове на лечение. Затова търся някакво съдействие от вас.
Коя е тя?
Виж целия пост
KATI_Z, в Здравния подфорум, пък и в ДиС имаше доста теми за подобни състояния (за страхова невроза, паническо разстройство, нервно-вегетативна дистония...), можеш да потърсиш информация.
Знам че има, чела съм. Но момичетата ходят на лекар, изписват им лекарства...лекуват се с хомеопатия, с иглотерапия с ароматерапия дори....аз нямам възможност. В твърде малък провинциален град живея и нямам физическата и финансова ( най-вече_ възможност да си позволя подобни курсове на лечение. Затова търся някакво съдействие от вас.
Съгласна съм с РЕНИ-чети специализирана литература.Преди време и аз съм изпадала в подобни кризи и ми помогна една книга-колкото и странно да звучи.
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Коя е тя?
# 43
26 май 2008, 22:38 ч.
Дай боже да доживеем до старост,че то внищо не се знае както си вървиш и.....ужасно е все повече извратени убийства сред деца!Втриса ме!Господ да пази децата ни! 
Виж целия пост
Препоръчани теми