Кой се грижи за специалното ви дете,когато не може да го вземете с вас,нямате баби подръка,а се налага да свършите спешна работа или просто искате да излезете с приятели?Има ли бавачки за такива случаи,ползвали ли сте техните услуги?Споделете своя опит.
Виж целия пост
На кого поверявате специалното си дете,когато....
- Публикувана: 3 юни 2008, 19:50 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2008, 00:01 ч.
# 1
3 юни 2008, 21:30 ч.
pogar незная дали бих могла да поверя детето си на чужд човек! 
А и поне едната баба ми е под ръка.......... 
Виж целия пост
А и поне едната баба ми е под ръка.......... 
# 2
3 юни 2008, 21:52 ч.
За моето специално дете мога да се грижа само аз. В най лошия случай, баща му, но това се случва рядко и за малко. Нямам баби под ръка. С приятели сме излизали 3-4 пъти от както се е родил и то като беше бебе. Тогава баба му можеше да го гледа за малко. Сега е невъзможно. Където и да ми се налага да ходя го водя с мен. Ако имам работа, която се налага да свърша без него, я върша до обяд, когато е на детска градина. На бавачка не знам дали бих го оставила, може би не, но дано не се налага.
Виж целия пост
Кой се грижи за специалното ви дете,когато не може да го вземете с вас,нямате баби подръка,а се налага да свършите спешна работа или просто искате да излезете с приятели?Има ли бавачки за такива случаи,ползвали ли сте техните услуги?Споделете своя опит.
За моето специално дете мога да се грижа само аз. В най лошия случай, баща му, но това се случва рядко и за малко. Нямам баби под ръка. С приятели сме излизали 3-4 пъти от както се е родил и то като беше бебе. Тогава баба му можеше да го гледа за малко. Сега е невъзможно. Където и да ми се налага да ходя го водя с мен. Ако имам работа, която се налага да свърша без него, я върша до обяд, когато е на детска градина. На бавачка не знам дали бих го оставила, може би не, но дано не се налага.
# 3
3 юни 2008, 22:09 ч.
и при нас е горе долу същото. Таткото и каката са единственните на които раз4итам при подобни слу4аи. Бг баби ги няма а исландските са мнооооого възрастни 88 г. и не става.
Виж целия пост
# 4
3 юни 2008, 22:17 ч.
Моето дете е поверено 100% на баба си, която е станала абсолютен специалист в областта "аутизъм" и "хиперактивност". Вярно, че много литература съм й донесла..а и е по 24 часа на ден с такова дете. Справя се прексрасно с работата с Марти и специалисти, като виждат какви програми му изготвя, как всеки ден работят върху отделен елемент с някаква цел й се възхищават. Мене Марти ме вижда само в събота и неделя, през седмицата обикновено спи, като се прибирам от работа или се виждаме за малко и държи аз да го приспивам. Чувствам се виновна, задето нямам достатъчно време за Марти, но пък за компенсация имам най- всеотдайната майка на света...и най- схватливата:)
Виж целия пост
# 5
3 юни 2008, 23:41 ч.
,поздравления за всички,които могат да ни заменят,а също така и за тези,които нямат заместник.Но въпросът ми все още няма отговор 
,а уверявам ви нуждая се от такъв- не мога да оставя моето момче на близък(майка,сестра)или приятелка за повече от час(в екстремна ситуация),както се казва-не признава друг освен мама,и искам да променя това,най-малкото защото трябва да се научи,че има и други хора около него.Когато се е налагало го е гледала майка ми(обожават се взаимно),но след половин един час той решава,че мама си е мама и започва див рев(а е на 11г) докато не се прибера.С две думи,ако трябва да липсвам от дома макар и за малко е трагедия-през цялото време съм на тръни той как е,ако съм с приятели това скапва вечерта ми,ако е да свърша някоя задача-често не успявам -връщам се от средата на пътя.Та въпроса ми май по-скоро е как да го накарам да разбере,че на света не съм само аз.
За протокола-за 11г е бил без мама само веднъж за три дни докато раждах дъщеря ми(рев нон стоп),и последните три години докато е на училище(там не ме търси),през останалото време няма мърдане-липсите ми се броят на пръстите на едната ръка.
Виж целия пост
,поздравления за всички,които могат да ни заменят,а също така и за тези,които нямат заместник.Но въпросът ми все още няма отговор ,а уверявам ви нуждая се от такъв- не мога да оставя моето момче на близък(майка,сестра)или приятелка за повече от час(в екстремна ситуация),както се казва-не признава друг освен мама,и искам да променя това,най-малкото защото трябва да се научи,че има и други хора около него.Когато се е налагало го е гледала майка ми(обожават се взаимно),но след половин един час той решава,че мама си е мама и започва див рев(а е на 11г) докато не се прибера.С две думи,ако трябва да липсвам от дома макар и за малко е трагедия-през цялото време съм на тръни той как е,ако съм с приятели това скапва вечерта ми,ако е да свърша някоя задача-често не успявам -връщам се от средата на пътя.Та въпроса ми май по-скоро е как да го накарам да разбере,че на света не съм само аз.За протокола-за 11г е бил без мама само веднъж за три дни докато раждах дъщеря ми(рев нон стоп),и последните три години докато е на училище(там не ме търси),през останалото време няма мърдане-липсите ми се броят на пръстите на едната ръка.
# 6
4 юни 2008, 08:14 ч.
Докато не прочетох това не знаех какво да ти пиша. Но от последното изречение ми светна. Явно детето си знае пред кого може да се тръшка и да плаче за мама - прави го само пред близки. Според мен един чужд човек /бавачка може би/ по-добре ще се справи в ситуацията, тъй като тя ще му е чужда и детето ще има респект от нея. Децата много добре усещат къде минава номера. Мири е същия, но не в този аспект за рева - в къщи например не мога да го накарам да седне да се упражним на нещо, глези се, докато при чуждите не само го прави ами ми го и хвалят.
Така че пробвай с чужд човек. Като е на 11 години може би е по добре някоя пенсионирана учителка, която да може и да му помага за уроците.
За протокола ние имаме баба на разположение
Виж целия пост
За протокола-за 11г е бил без мама само веднъж за три дни докато раждах дъщеря ми(рев нон стоп),и последните три години докато е на училище(там не ме търси),през останалото време няма мърдане-липсите ми се броят на пръстите на едната ръка.
- в къщи например не мога да го накарам да седне да се упражним на нещо, глези се, докато при чуждите не само го прави ами ми го и хвалят.Така че пробвай с чужд човек. Като е на 11 години може би е по добре някоя пенсионирана учителка, която да може и да му помага за уроците.
За протокола ние имаме баба на разположение
# 7
5 юни 2008, 00:01 ч.
За съжаление, на никого. Аз на близките си не мога да разчитам, а какво остава на чужд човек. Майка ми живее на 350км. от мен. Със свекърва ми ни дели само една улица, но тя не се наема да гледа Мими. Може ако евентуално много ми се налага, да я оставя за малко. Но това се е случвало 1-2 пъти като беше бебе. Водя я на всякъде със себе си. И добре че е детската градина.
Май и аз не ти помогнах особено...
Виж целия пост
Май и аз не ти помогнах особено...
Препоръчани теми