Падам си страшно по едно момче, младичък е, затова някак не ми идва да го наричам "мъж". Нямаме никакви допирни точки на практика - като обща месторабота, общи познати, общ супермаркет, общ жилищен квартал и каквото и да било, което да ми помогне случайно някак да завържем разговор по стечение на обстоятелствата. А вече 6 месеца въздишам по него отдалеч или се разминаваме, хвърляйки си по един поглед, кога по-къс, кога по-дълъг, но нищо повече. Работата е там, че имам дете и мъж, с който се развеждаме, но Той не го знае, вижда само една жена с дете и може би от елементарно възпитание няма да направи първата крачка, а съм сигурна, че ме харесва и е взаимно. И тук идва моментът, в който се надявам да ми помогнете с някакви свежи съвети какво да направя, за да му привлека вниманието. Не става да го спъна, минавайки покрай мен, нали , не става да се изправя просто ей така пред него и да изтърся "Здрасти, аз съм еди-коя-си, хайде да ми дадеш номера си...", защото не съм от типа жени, които гонят мъжете, досега не ми се е налагало, срам ме е. Всъщност бих събрала смелост да застана пред него и да изтърся нещо, но искам да е нещо, което да не ме прави отчаяна, влюбена и загубена по него. Може би нещо закачливо, което да е забавно, но не и отчаяно, а не ми хрумва такова , затова моля, помагайте. Аз съм човек, който решава сам важните и сложни проблеми, но за такива дреболии, съм доста куца.