Сара,направо те обичам!!!!!!!!!!! 
Виж целия пост
Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем
- Публикувана: 7 юни 2008, 21:32 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2024, 22:48 ч.
# 151
13 юни 2008, 11:58 ч.
Н.Йорданов
**********
Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис
и дявол знае откъде.
А ние - зли, недоверчиви -
със нея тримата вървим
и питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.
И спираме. И хлопват в мрака
две независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чака
и като кученце скимти.
Земята слуша как затихва
обиденият тъжен вой
и няма кой да я повдигне,
да й помогне. Няма кой.
И ето - тръгва с крачки леки
нанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всеки
стои зад своята врата.
Виж целия пост
Н.Йорданов
**********
Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис
и дявол знае откъде.
А ние - зли, недоверчиви -
със нея тримата вървим
и питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.
И спираме. И хлопват в мрака
две независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чака
и като кученце скимти.
Земята слуша как затихва
обиденият тъжен вой
и няма кой да я повдигне,
да й помогне. Няма кой.
И ето - тръгва с крачки леки
нанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всеки
стои зад своята врата.
# 152
13 юни 2008, 13:05 ч.
"Всички пътища свършват на едно място - Разочарованието."
"Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки."
Оскар Уайлд - "Портретът на Дориан Грей
Виж целия пост
"Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки."
Оскар Уайлд - "Портретът на Дориан Грей
# 153
13 юни 2008, 13:58 ч.
Дъждът е спрял, облаците са се пръснали
и небето отново е чисто.
Ако сърцето ти е чисто, всичко в твоя свят е чисто.
Тогава Луната и Цветята ще те водат по Пътя.
дзен поет Рьокан
Виж целия пост
и небето отново е чисто.
Ако сърцето ти е чисто, всичко в твоя свят е чисто.
Тогава Луната и Цветята ще те водат по Пътя.
дзен поет Рьокан
# 154
13 юни 2008, 15:06 ч.
буля Георгивица,оби4аме се щото със сигурност сме една порода -искаме да познаваме Бога и Той да познава нас.Така ли е?
За сайта Словото от мен полу4ава6
Виж целия пост
За сайта Словото от мен полу4ава6
# 155
13 юни 2008, 15:23 ч.
Сега току що видях,4е не съм си свър6ила добре работата и писаното не е в целия си вид,за което се извинявам.Ето и останалата 4аст:
Той е точният образ на моята същност...Евреи 1:3
И той дойде, за да ти покаже, че аз съм с теб, а не против теб...Римляни 8:31
И че не вменявам греховете ти...2Коринтяни 5:18-19
Аз те примирих със себе си чрез смъртта на Исус...2Коринтяни 5:18-19
Смъртта му бе пълния израз на любовта ми към теб...1Йоан 4:10
Не пожалих нищо, което обичах, за да спечеля твоята любов...Римляни 8:31-32
Ако изповядаш сина ми Исус имаш и мен...1Йоан 2:23
И нищо повече не ще те откъсне от моята любов...Римляни 8:38-39
Ела си у дома и ще дам най-голямото празненство, което небесата са виждали...Лука 15:7
Аз винаги съм бил твоя баща и винаги ще остана такъв...Ефесяни 3:14-15
И те питам...Ще станеш ли мое дете?...Йоан 1:12-13
Чакам те...Лука 15:11-32
С обич: Твой татко,
Всемогъщият Бог
Виж целия пост
Той е точният образ на моята същност...Евреи 1:3
И той дойде, за да ти покаже, че аз съм с теб, а не против теб...Римляни 8:31
И че не вменявам греховете ти...2Коринтяни 5:18-19
Аз те примирих със себе си чрез смъртта на Исус...2Коринтяни 5:18-19
Смъртта му бе пълния израз на любовта ми към теб...1Йоан 4:10
Не пожалих нищо, което обичах, за да спечеля твоята любов...Римляни 8:31-32
Ако изповядаш сина ми Исус имаш и мен...1Йоан 2:23
И нищо повече не ще те откъсне от моята любов...Римляни 8:38-39
Ела си у дома и ще дам най-голямото празненство, което небесата са виждали...Лука 15:7
Аз винаги съм бил твоя баща и винаги ще остана такъв...Ефесяни 3:14-15
И те питам...Ще станеш ли мое дете?...Йоан 1:12-13
Чакам те...Лука 15:11-32
С обич: Твой татко,
Всемогъщият Бог
# 156
13 юни 2008, 18:01 ч.
TOЧНО ТАКА Е!
и за да не е спам този пост:
Това е краят на Новият Завет!
Из "Откровение" от Иоан
6. Верност и истинност на това пророчество
И ми каза: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог, Който вдъхновява пророческите духове, изпрати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.
7. И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество.
8. Аз, Йоан, който чух и видях това, паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал всичко.
9. Но той ми каза: Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога.
10. Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето е близо.
11. Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.
12. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му.
13. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.
14. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града.
15. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.
16. Свидетелството на Исус Христос
Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, светлата утринна звезда.
17. И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
18. Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга,
19. и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.
20. Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе!
21. Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите.
Амин.
Виж целия пост
буля Георгивица,оби4аме се щото със сигурност сме една порода -искаме да познаваме Бога и Той да познава нас.Така ли е?
За сайта Словото от мен полу4ава6
За сайта Словото от мен полу4ава6
TOЧНО ТАКА Е!
и за да не е спам този пост:
Това е краят на Новият Завет!
Из "Откровение" от Иоан
6. Верност и истинност на това пророчество
И ми каза: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог, Който вдъхновява пророческите духове, изпрати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.
7. И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество.
8. Аз, Йоан, който чух и видях това, паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал всичко.
9. Но той ми каза: Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога.
10. Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето е близо.
11. Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.
12. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му.
13. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.
14. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града.
15. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.
16. Свидетелството на Исус Христос
Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, светлата утринна звезда.
17. И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
18. Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга,
19. и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.
20. Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе!
21. Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите.
Амин.
# 157
13 юни 2008, 19:33 ч.
Обожавам Яворов , ето нещо от " В полите на Витоша"
Амели: Кой знае... как стават всички тия неща тук! Аз съм чужденка, но живея тъй дълго в България, че не се чувствувам вече чужда. И понеже привикнах да гледам през очите на моя мъж, аз намирам около себе си много работи по-добри отвсякъде другаде. Това е за моя резон. Колкото за чувството ми, понякога целия тукашен живот се отразява в него по един особен начин. В тая страна има много слънце, но има и някаква тьмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черния прах на един груб живот - с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата?... Тая сутрин, когато вашата слугиня дойде да ми извести за нещастието... слънцето грееше ослепително ярко, но аз имах видението на същия задушителен черен прах! Гледайте насреща планината, която постепенно се загръща сега в тъмни облаци. Само такава природа би била подходна декора за много неща в българския живот... Не че другаде не стават страшни работи; напротив, биват и много по-страшни! Но там няма - както тук - онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас... Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша.
Виж целия пост
Амели: Кой знае... как стават всички тия неща тук! Аз съм чужденка, но живея тъй дълго в България, че не се чувствувам вече чужда. И понеже привикнах да гледам през очите на моя мъж, аз намирам около себе си много работи по-добри отвсякъде другаде. Това е за моя резон. Колкото за чувството ми, понякога целия тукашен живот се отразява в него по един особен начин. В тая страна има много слънце, но има и някаква тьмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черния прах на един груб живот - с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата?... Тая сутрин, когато вашата слугиня дойде да ми извести за нещастието... слънцето грееше ослепително ярко, но аз имах видението на същия задушителен черен прах! Гледайте насреща планината, която постепенно се загръща сега в тъмни облаци. Само такава природа би била подходна декора за много неща в българския живот... Не че другаде не стават страшни работи; напротив, биват и много по-страшни! Но там няма - както тук - онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас... Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша.
# 158
13 юни 2008, 22:59 ч.
Има легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
.............
Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
"Птиците умират сами"
Виж целия пост
.............
Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
"Птиците умират сами"
# 159
13 юни 2008, 23:08 ч.
Поздравления за темата
Ето моето най-любимо стихотворение:
Сила
- Ти в душата ми вече не си.
Не търси за милувка лицето!
Не търси!
- Аз не търся, търсят ръцете!
- Да, разбирам как много боли.
Но недей, не моли празнотата!
Не моли!
- Аз не моля, молят устата.
- И не чакай със жадни очи!
И не питай за мене, не питай!
Не плачи!
- Аз ли плача? Плачат очите.
Добри Жотев
Виж целия пост
Ето моето най-любимо стихотворение:
Сила
- Ти в душата ми вече не си.
Не търси за милувка лицето!
Не търси!
- Аз не търся, търсят ръцете!
- Да, разбирам как много боли.
Но недей, не моли празнотата!
Не моли!
- Аз не моля, молят устата.
- И не чакай със жадни очи!
И не питай за мене, не питай!
Не плачи!
- Аз ли плача? Плачат очите.
Добри Жотев
# 160
13 юни 2008, 23:37 ч.
Поздравления за чудесната тема
ЕЛЕГИИ/ Д. Дебелянов
*
ТИ смътно се мяркаш
из морната памет,
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.
След сетната среща
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.
И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.
*
ДА се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
*
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
*
АЗ искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Виж целия пост
ЕЛЕГИИ/ Д. Дебелянов
*
ТИ смътно се мяркаш
из морната памет,
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.
След сетната среща
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.
И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.
*
ДА се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
*
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
*
АЗ искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
# 161
14 юни 2008, 08:27 ч.
ВИШНА
"Студено ли ти е?"-попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла...И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох своите цветове.
Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен,вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"....Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз,премръзналата вишна
трептя с попарени листа.
Блага Димитрова
в изпълнение на Ваня Костова
Виж целия пост
"Студено ли ти е?"-попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла...И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох своите цветове.
Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен,вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"....Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз,премръзналата вишна
трептя с попарени листа.
Блага Димитрова
в изпълнение на Ваня Костова
# 162
14 юни 2008, 13:16 ч.
в една от темите във форума попаднах на това:
Поздравявам авторката-Страхотно е написано,има много поука!!!
Цитат на: anisavd в събота, 14 юни 2008, 13:02
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Виж целия пост
Поздравявам авторката-Страхотно е написано,има много поука!!!
Цитат на: anisavd в събота, 14 юни 2008, 13:02
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
# 163
14 юни 2008, 22:58 ч.
Д. Дамянов
Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да,вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее някъде дълбоко в теб
/ ако изобщо още съществува / !
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общи...
Изтрих те от душата си! Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Онази, Мечтата жива, неизстинала,
остана да върви пред мен. До гроба.
http://www.vbox7.com/play:5646ce79
Много хубаво!
Наздраве!
Виж целия пост
Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да,вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее някъде дълбоко в теб
/ ако изобщо още съществува / !
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общи...
Изтрих те от душата си! Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Онази, Мечтата жива, неизстинала,
остана да върви пред мен. До гроба.
http://www.vbox7.com/play:5646ce79
........................
Много хубаво!
Наздраве!
# 164
15 юни 2008, 13:31 ч.
"Бог
толкова обикна света,
че даде Своя Единороден Син,
за да не загине ни един, който вярва
в Него, но да има вечен
живот."
Евангелие от Йоан 3:16
Виж целия пост
толкова обикна света,
че даде Своя Единороден Син,
за да не загине ни един, който вярва
в Него, но да има вечен
живот."
Евангелие от Йоан 3:16
Препоръчани теми