Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

 Молих за сила
Молих за сила,
а животa ми даде трудности, за да ме направи силен.

Молих за мъдрост,
а животa ми даде проблеми за решаване.

Молих за богатство,
а животa ми даде разум и мускули, за да работя.

Молих да мога да летя,
а живота ми даде препятствия, за да ги преодолявам.

Молих за любов,
а живота ми даде хора, на които да помогна в проблемите.

Молих за блага,
а живота ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих,
но Бог ми даде всичко, от което се нуждая.

РИСУНКА
Владимир Башев

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

 

и ОЩЕ НЕЩО:
http://www.zazz.bg/play:ff2e7706

ЛЕКА НОЩ / ПЪРСИ ШЕЛИ /

  Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
          тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
          защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
          но винаги е лека тя!

За простотата от Александър Вутимски

Аз мислех, че съм я вече постигнал, защото светът ми изглеждаше сега хубав, слънцето ме привличаше, както и хората, които вървяха около мене; аз се радвах като дете. Но това все още не беше простотата, за която искам да говоря сега. Аз бях само много близо до нея.

Трябваше да разбера по-късно, че радостта се съчетава с простотата, както и страдаиието. И тежко на онези наистина, които не ще могат никога да страдат и да се радват с простота, които не ще имат вече силата да заживеят безизкуствено.

В началото аз исках да избягам от предишния живот, където имаше малко мъчителни наслаждения, неочаквани срещи, недоразуменията в приятелството. Бяха ме излъгали, че така, воювайки срещу своя собствен живот, аз ще намеря най-сетне необходимата простота. Впрочем аз разкрих твърде скоро безсмислената лъжа, струва ми се. Защо сега аз се връщам с леко сърце при наслажденията и игрите. Недоразуменията ми с другите не изчезнаха — дори се поувеличиха малко нещо; но вече аз дишам свободно и с радост наистина. Посрещам всички случки с едно ново спокойствие, което разведрява и погледа, и мисълта заедно.

Сега мога спокойно да се отдавам на една скръб. Страхувам се понякога от опасностите, но мисълта ми не се плаши повече от страха. Вече виждам, че всички неща имат своето място и значение в човешкия живот. Страданието стана по-чисто и зад всички съжаления и изненади се установи вече завинаги моята постоянна радост на мисълта. Изключителното не съществува за мене. Нищо вече не може да наруши простотата, спечелена в съзнанието.

Понякога аз си поставям малки задачи в ежедневието, когато имам желанието и решението за това, разбира се; после отдавам почит на постигнатите успехи, изругавам, както трябва, несполуките - и от всичко това ми става наистина добре. Когато съм в затруднение, не казвам, че не съм. Прищевките на живота ме изпотяват понякога, но гледам да запазя бодрост, колкото мога.

Впрочем аз съм свободен.

Да бъдем естествени, за да бъдем прости. Бъдещето принадлежи на жизнените

Ни лъх не дъхва над полени...
Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървесата,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта —
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта.

 За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят.

Пенчо Славейков


Неразделни


Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
 
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
 
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

 Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Пенчо Славейков

Моята тема  как не съм имала време да я видя досега 

 * " Животът не е Път,през който можеш да загърбиш миналото си, а  е Дърво, върху което всеки вятър и всяка буря остава отпечатък" Анонимно

* Бог е на една мисъл разстояние!

* Трите неща които са най-трудни за казване са: Обичам те, извинявай и помогни ми!

* Много по-лесно е да кажеш това което чувстваш писмено, отколкото да го кажеш в очите, но знаеш и силата на казаното в очите, нали?

* (най-любимата ми  )
Once upon a time there was an island where all the feelings lived…Happiness, Sadness, Knowledge, and all others, including Love.
One day it was announced to all the feelings that the island was going to sink to the bottom of the ocean. So all the feelings prepared their boats to leave.
Love was the only one that stayed. He wanted to preserve the island paradise…until the last possible moment.
When the island was almost totally under…Love decided it was time to leave. He began looking for someone to ask for help…just then Richness was passing by in a grand boat. Love asked…’Richness can I come with you on your boat?’…Richness answered…’I’m sorry…but there is a lot of silver and gold on my boat and there would be no room for you anywhere.’
Then Love decided to ask Vanity for help who was passing in a beautiful vessel. Love cried out…’Vanity…help me please’…Vanity said…’I can’t help you…you are all wet and will damage my beautiful boat.’
Next Love saw Sadness passing by. Love said…”Sadness…please let me go with you”…Sadness answered…”Love, I’m sorry, but, I just need to be alone.”
Then…Love saw Happiness. Love cried out…”Happiness…please take me with you. “But Happiness was so overjoyed that he didn’t hear Love calling to him.
Love began to cry. Then…he heard a voice say…”Come Love, I will take you with me”…it was an elder. Love felt so blessed and overjoyed that he forgot to ask the elder his name. When they arrived on land….the elder went on his way. Love realized how much he owed the elder.
Love then found Knowledge, who was also elder, and asked…”Who was it that helped me?”…”It was Time”…Knowledge answered. “But why did Time help me when no one else would?”…Loved asked. Knowledge smiled and with deep wisdom and sincerity, answered…”Because only Time is capable of understanding how great Love is.”


Прекалих 

Не мога да се сдържа,а тефтера ми е оттатък 

* Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

* Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.

* Създаването на успешен брак е като земеделието - всяка сутрин трябва да започваш отначало.

* Работи сякаш не се нуждаеш от пари...
Обичай, сякаш никой досега не те е наранявал...
Танцувай, сякаш никой не те гледа...
Пей, сякаш никой не те слуша...
Живей, сякаш на земята е рай...

* За да разбереш цената на една година, попитай един студент, скъсан на изпитите в края на годината.
За да разбереш цената на един месец, попитай една майка, която е родила преждевременно.
За да разбереш цената на една седмица, попитай издателя на един седмичник.
За да разбереш цената на един час попитай двама влюбени, които чакат с нетърпение да се видят.
За да разбереш цената на една минута попитай някой, който е изпуснал влака, автобуса или самолета.
За да разбереш цената на езна секунда, попитай някой, който е оцелял при катастрофа.
За да разбереш цената на една милисекунда, попитай някой, който е спечелил сребърен медал на Олимпийски игри.
Времето не чака никого. Възползвай се от всеки момент, който ти е даден, защото той е безценен. Сподели го с някой, който ти е скъп и той ще стане още по-безценен.

* A water bearer in India had two large pots, each hung on each end of a pole which he carried across his neck. One of the pots had a crack in it…and while the other pot was perfect and always delivered a full portion of water at the end of the long walk from the stream to the master’s house…the cracked pot arrived only half full.
For a full two years this went on daily…with the bearer delivering only one and a half pots full of water in his master’s house. Of course, the perfect pot was proud of its accomplishments…perfect to the end for which it was made. But the poor cracked pot was ashamed of its own imperfection, and miserable that it was able to accomplish only half of what it had been made to do.
After two years of what it perceived to be bitter failure, it spoke to the water bearer one day by the stream…”What you are ashamed of?...”
“I have been able…for these past two years…to deliver only half of my load because this crack in my side causes water to leak out all the way back to your master’s house. Because of my flaws, you have to do all this work, and you don’t get full value from your effort”…the pot said.
The water bearer felt sorry for the old cracked pot, and in compassion he said…”As we return to the master’s house, I want you to notice the beautiful flowers along the path.”
Indeed, as they went up the hill…the old cracked pot took notice of the sun warming the beautiful wild flowers on the side of the path, and this cheered it some. But at the end of the trial…it still felt bad because it had leaked out half its load, and so again it apologizes to the bearer for its failure.
The bearer said to the pot…”Did you notice that there were flowers only on your side of the path, but not on the other pot’s side?...that’s because I have always known about your flaw, and I took advantage of it. I planted flower seeds on your side of the path, and every day while we walk back from stream…you’ve watered them. For two years I have been able to pick these beautiful flowers to decorate my master’s table. Without you being just the way you are, he would not have this beauty to grace his house.”

...........

* Тази сутрин


1.   Тази сутрин ще се усмихна, когато видя лицето ти, и ще се        смея, за да не заплача.

2.   Тази сутрин ще те оставя да си избереш каквото искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа колко прекрасно изглеждаш така.

3.   Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.

4.   Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел

5.   Днес следобед ще изключа телефона и компютъра , ще отида с теб в задния двор и ще правим сапунени балони.

6.   Днес следобед няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и разхленчиш за сладолед, а ще ти купя сладолед.

7.   Днес следобед ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам докато се опитваш да ги приготвиш.

8.   Тази вечер ще те държа в прегръдките си , ще ти разкажа историята на твоето раждане и това колко много те обичам.

9.   Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.

10.   Тази вечер ще ти позволя да останеш до по-късно и ще седим на балкона да броим звездите.

11.   Тази вечер ще те притисна до себе си дълго и изпусна любимите си телевизионни програми.

12.   Тази вечер, когато прекарвам пръсти през косата ти ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък.

13.   И когато те целуна за лека нощ ще те гушна по-силно и по-дълго. И отново ще благодаря на Бог за теб и ще го помоля за още много дни като този.


* НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА!!!(банална фраза,но наистина е така )

 

Милен@, благодаря ти за стиховете на Дебелянов - най-любимият ми български поет!   

Човекът

Шандор Петьофи
превод: Атанас Далчев

По-смешно от човека няма -
така надменността му е голяма!
Той хули със уста света жестоко,
а нос е вирнал толкова високо,
че да оре небето май жадува.
    Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

От мигането на окото
по-кратък ти е, драги мой, живота.
На люлките си пелените хванал
с едната си рака, а с другата савана,
като насъне дните си минуваш.
    Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

През този миг какво ти можеш стори?
Да покоряваш с меч земи и хора?
Страхливецът се само покорява,
а мигар над страхливци власт е слава?
От нея трябва ти да се страмуваш.
    Човеко горд, с какво се ти надуваш?

И ако, да речем, спечелиш име,
то ще изчезне с теб неудържимо
или до гроба с близки и познати
подобно вярно псе ще те изпрати
и там ще пукне като погладува.
    Човеко горд, с какво се ти надуваш?

Кому ще завещаеш свойта слава?
Народът ти - той вечен не остава.
Страната му - тя също ще умре,
море била, ще стане пак море.
Дори Земята няма да векува.
    Човеко горд, с какво се ти надуваш?!


И сърцето най-сетне умира...

Атанас Далчев

На годините бързеят всичко отнася
и сърцето най-сетне умира.
С безразличие отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да й кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.

Посвещение

Ръка за ръка, Кристофър Робин и аз
ти поднасяме днес тази книга.
Нали си учудена?
Нали я харесваш?
Нали за туй си мечтала?
Ето я, за теб е!
Защото те обичаме!

А. А. Милн

Димитър Димов - "Осъдени души"
- Виждам страдание!
- Значи страданието има цел?
- Положително.
- Каква е тази цел?
- Изкуплението! След всяка нанесена болка
 Вие ставате една степен морално по - съвършен.
***
Оставете морала на страна!
Най - отвратително е да вършиш безмислици
и да се чувстваш морален!
Книгата я прочетох в 7 клас, та тогава съм си ги извадила.

 Светът е за двама
               Димитър Точев

Не заспивай когато умират звезди!
Не заспивай! Светът е за двама!
Уморен, той безсънно за теб ще следи
даже мен да ме няма!
Не сънувай очите на други! Не смей!
Не сънувай! Светът е за двама!
Той звезда ще намери за тебе да грей,
даже мен да ме няма!
Не обричай сърцето за обич на друг!
Не обричай! Светът е за двама!
Той за теб ще намери жарава от юг,
даже мен да ме няма!
Не обичай, дори и усетила зов!
Не обичай! Светът е за двама!
Той в пръстта ми дори ще открие любов,
даже мен да ме няма!

Даже мен да ме няма на белия свят
потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят,


Потърси ме,

Потърси ме...

Даже мен да ме няма на белия свят!