Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

  • 346 431
  • 844
# 690
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

~ . ~ . ~

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост. Имаме широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко. Купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Придобиваме по-високо образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо. Ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени. Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличаваме притежанията си, но намаляваме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем:
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. На връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Теб, но ти позволява също и да го споделиш или просто да натиснеш "изтриване".

Запомни:
~ отделяй повече време на тези, които обичаш, защото те не са с теб завинаги...
Запомни:
~ кажи блага дума на този, който те гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до теб...
Запомни:
~ горещо прегърни човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можеш да дадеш от сърцето си и не струва нито стотинка...
Запомни:
~ казвай "ОБИЧАМ ТЕ" на любимите си хора, но най-вече наистина го мисли. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето...
Запомни:
~ дръж за ръка този, когото обичаш и цени моментите, в които сте заедно, защото един ден този човек няма да е вече до теб. Подари си време да се обичате, отдели време да си говорите и намери време да споделяте всичко, което имате да си кажете...

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

~ . ~ . ~

George Carlin
02.05.1937 – 22.06.2008
Виж целия пост
# 691
Изпращам ти покана - думите й са изписани на дланта ми от пламъка на Живота!

Но недей да скачаш веднага с вик:
"Да, това е което искам! Нека го сторим!"
А просто се изправи тихо и ела да танцуваш с мен...

Покажи ми, как следваш най-дълбоките си желания, по спирала в болката на болките. И аз ще ти покажа как навлизам навътре и как се отварям навън, за да почувствувам целувката на Мистерията, сладките й устни до моите, всеки ден...

Не ми казвай, че искаш да събереш целия свят в сърцето си. Покажи ми как успяваш да продължиш, след като си направил поредната грешка, без да изоставяш себе си, когато си наранен и се страхуваш да бъдеш необичан...

Разкажи ми историята за това кой си, и ме познай в историите, в които живея аз. И когато сме заедно, нека помним, че всеки един от нас винаги има избор...

Не ми казвай колко прекрасни могат да бъдат нещата "...един ден". Покажи ми, че можеш да поемеш риска да бъдеш в пълен мир, напълно приемащ начина по който са нещата точно в този момент. И отново в следващия, и в следващия след него...

Наслушала съм се на достатъчно воински истории за смел героизъм. Кажи ми как се сгърчваш, когато се блъснеш в стена, в нещо, отвъд което не можеш да преминеш само със силата на собственото си желание. И какво те пренася отвъд тази стена, при крехката красота на човешката ти природа...

И след като сме показали един на друг как сме поставили и опазили чистите, здрави граници, които ни позволяват да живеем заедно, нека рискуваме и си припомним как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези, които някога са ни обичали така шумно...

Отведи ме по местата, които са те научили как да танцуваш. Местата, където би рискувал,
оставяйки света да разбие сърцето ти. И аз ще те отведа по места, където земята под нозете ми и звездите над мен ме карат да се чувствувам цяла отново и отново...

Покажи ми как се грижиш за външните неща, без да им позволяваш те да определят кой и какъв си ти отвътре...

Когато телата са сити, но въпреки това вътрешните ни гласове крещят, че желанията на душите ни имат твърде висока цена, нека си припомним един на друг, че това никога няма връзка с парите...

Покажи ми как представяш пред хората и света историите и песните, които би искал децата на нашите деца да запомнят. И аз ще ти покажа, как се боря не да променям света, а да го обичам!...

Седни до Мен в дългите моменти на споделената самотност, познавайки както абсолютната ни самота поотделно, така и безспорната ни принадлежност един на друг. Танцувай с Мен в мълчанието и в звука на дребните всекидневни разговори, без да ми противопоставяш нито едното, нито другото в края на деня...

И когато звукът от всички декларации на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра, танцувай с мен в безкрайната пауза, преди следващото вдишване на великия дух, който ни диша в самото съществуване, а не просто запълва празнотата отвън или отвътре...

Не, не казвай "ДА!". Просто поеми ръката ми и...
Танцувай с Мен!
Виж целия пост
# 692
Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.


Не ме интересува на колко години си...

Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак, заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив...

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти...

Искам да знам, дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш, от страх да не се повтори болката...

Искам да знам, дали можеш в болката - на приятели или твоята собствена, да не я криеш, заглушаваш или "поправяш"...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш в радостта на хората, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш някой да е внимателен или да помни ограничаващата ни човешка същност...

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина...

Искам да знам, дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие...

Искам да знам, дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота...

Искам да знам, дали можеш да живееш с поражението - твоето или на някой друг - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново...

Не ме интересува, къде живееш и колко пари имаш...

Искам да знам, дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш...

Не ме интересува, кой си и как си дошъл тук...

Искам да знам, дали ще застанеш до приятел в огъня и няма да се отдръпнеш...

Не ме интересува, къде и какво си учил...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина цениш и харесваш компанията си в самотните моменти...

Искам да знам, какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши...

Друго не ме интересува, само това искам...

Виж целия пост
# 693
Внимавай с мислите си – превръщат се в Думи.
Внимавай с думите си – превръщат се в Действия.
Внимавай с действията си – превръщат се в Навици.
Внимавай с навиците си – превръщат се в Характер.
Внимавай с характера си – превръща се в Съдба!
Виж целия пост
# 694
Усмихвай се, докато имаш зъби !
 Grinning
Виж целия пост
# 695
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш. Sunglasses

Виж целия пост
# 696
Страхотна тема!Поздравления за авторката Hug
Ето едно мое любимо,дано не се повтаря...

В цъфналата ръж

 Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

 Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Р.Бърнс

 
Виж целия пост
# 697
"Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява"
Майкъл Конъли  - Законът на Бош
Виж целия пост
# 698
ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН...

                    
Не бях плакала така искрено отдавна...много е силно просто..
Нефертити-ако все още влизаш в темата-откъде е откъса,от някоя автобиография ли?
Виж целия пост
# 699
ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ, 
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.

Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа…
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.

Ст. Цанев
Виж целия пост
# 700
ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН...

                    
Не бях плакала така искрено отдавна...много е силно просто..
Нефертити-ако все още влизаш в темата-откъде е откъса,от някоя автобиография ли?
В училище трябваше да пишем някакво есе върху писмото. Тогава толкова много ми хареса, че си го запазих.
Виж целия пост
# 701
Nefertity ,страхотно е писмото.и мен,и моите познати трогна дълбоко.
благодарско,че го сподели с нас!  bouquet
Виж целия пост
# 702
Nefertity ,страхотно е писмото.и мен,и моите познати трогна дълбоко.
благодарско,че го сподели с нас!  bouquet
Къде е писмото, прерових назад, но не го откривам, а ме заинтригувахте.
Може ли да помоля пак да го постнете или поне да кажете на коя е страница Praynig
Благодаря предварително   bouquet
Виж целия пост
# 703
Гигова, на 2 страница на темата.


Момичета, прекрасна тема, благодаря на всички  Hug
Виж целия пост
# 704
Цитат
Публикувана от: ina15 
Вмъкни Цитат
Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.


Не ме интересува на колко години си...

Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак, заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив...

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти...

Искам да знам, дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш, от страх да не се повтори болката...

Искам да знам, дали можеш в болката - на приятели или твоята собствена, да не я криеш, заглушаваш или "поправяш"...

 

ina15 откъде е цитата?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия