Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Много хубава тема. Ето нещо и от мен
"Понякога животът е голям скъперник- човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отворим някаква врата през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем" Паулу Коелю - "Единайсет минути"
Ето и още един пасаж от една книга, която харесвам: "В сянката на Краля Слънце"
"Няма правила във възпитанието, никога не трябва да бързаме със заключенията, а винаги трябва първо да наблюдаваме нрава и способностите на всяко дете поотделно и след това да действаме според неговата природа. Възпитанието е въпрос на търпение и при него това, което не идва веднага, може да дойде по късно. Не съществува лощ характер, когато умеем да подхващаме добре и навреме невръстното същество. В най-лошия случай други ще пожънат посятото от нас. Дори и с насаждането на знания не трябва да се бърза. Децата не обичат да бъдат принуждавани и често е гибелно да насилваме ума им в желанието си да правим от тях чудеса преждевременно. При възпитанието на децата са необходими благост и разумност във всичко. Човек трябва да разговаря с едно седем годишно дете също тъй разумно, както с един голям мъж. Не е трудно да помагаме на децата да се подчиняват, като митивираме вичко, което им отказваме или изискваме от тях, особено ако никога не правим голям въпрос от нещата и не внушаваме ненужни страхове, а представяме винаги истината като истина и невярното като невярно. Никога не бива напразно да обещаваме награди и да заплашваме с наказания. Винаги трябва да изчерпваме вички възможности на убеждаването и едва тогава да пристъпваме към принудата. Ако икаме твърдо да преследваме целта, която сме си поставили, необходимо е да сме много благи в средставата, с който си служим. Наивно е да се мисли, че всяка грешка трябва да бъде наказване, нека помним, че всичко зависи от грешката, от детето което я е извършило и момента"

Естрела, цитатът от "В сянката на Краля Слънце" е страхотен, благодаря 

Не отминавай никое "Обичам те"
Николай Христозов

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

,, Много често, плащаме по-висока цена за нещо, отколкото е себестойността му. Много рядко се замисляме за това. Още по-рядко признаваме пред себе си, че цената на продукта е неприемлива!''

,,Хубаво е човек да мечтае. Аз самия го правя постоянно и не ми вреди. Обаче не крия, че искам понякога мечтите ми да са реалност, но по добре е да си останат мечти, от онези недостижимите и така бленувани.’’

Александър Глог

Ето нещо и от мен

ЖИВЕЙ, АКО МОЖЕШ ТАКА!
Рецепта от Катарина-Елизабет Гьоте, майка на Йохан Волфганг фон Гьоте:

„Вземете дванадесет месеца и ги изчистете грижливо от педантичността, страха, горчивината и скъперничеството. Разделете всеки месец на 30 или на 31 части, така че да ви стигне за цяла година. Всеки ден се запълва отделно с една част работа и две части жизнерадост и хумор. Добавят се три препълнени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт. Цялата тази маса се залива обилно с любов. Готовото ястие се украсява с цветчета от нежно внимание и се сервира всеки ден с бодрост и чаша хубав освежаващ чай.”

И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.


Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.


Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.


Халил Джубран ,, Пророкът “

Искам да споделя нещо много хубаво с вас. Доста  е дълго, затова слагам връзка към него http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm

"Поемеш ли част от нечия горчилка,за да облекчиш някого,започваш да трупаш чуждата отрова у себе си."
("Английския пациент"-Майкъл Ондатджи)

"Да почиваш значи да приемаш всички страни на света,без да ги обмисляш.Къпане в морето,преспиване с войник,който никога не ще узнае името ти.Нежността към непознатото и безименното е всъщност нежност към собственото ти същество."
("Английския пациент")

"Такъв е животът ми-многолика и променлива фреска,която само аз мога да дешифрирам и която ми принадлежи като тайна.Умът подбира,преувеличава,изменя,събитията се изнизват като струйка дим,хората се забравят и накрая остава само пътят на душата,оскъдните моменти на духовно откровение.Не е интересно какво се е случвало с мен,а белезите,които са ме белязали и ме отличават."
("Паула"-Исабел Алиенде)

Благодарности за страхотната рецепта. От днес ще гледам всеки ден да е на трапезата. 
You made my day! 

  - рецептата е страхотна. Можем да я сготвим, стига да искаме!!! 

гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.
красивото е слязло толкоз ниско-
като видение,като копнеж.
остава само ти да си наблизко,
на всичко тука смисъл да дадеш.

Благодаря,че ми го припомни!  И на мен много ми харесваше и все го пишех по лексиконите,които като ученици си правихме!

Какво,че остарява тялото?
Душата от това
не става възрастна.
Да умъртвя ли
в себе си детето,
за туй че накой
щял да го излъже?
Какво е вярата без риска?
Невярата е по-опасна.
В пустинята не е без никой
щом вече е разцъфнал кактус!

И още едно:

А е хубав живота!
Днес е хубав от вятър,
утре-хубав от слънце.
Но не с цялото светло,
нито с пълния мрак.
Той е хубав с лъча,
който мрака прорязва.
Той е хубав със мрака,
в светлината примесен,
с този здрач-кръстопът
мужду светло и тъмно.
                            М.Кендеров

"Франсин се обърна към него и той я прегърна. А среднощните алкохолици из цяла Америка се взираха невиждащи в стените, отказали се окончателно от всякаква борба. Не е нужно да си алкохолик, за да бъдеш наранен, да бъдеш смачкан от една жена, но би могъл да бъдеш наранен и именно поради това да се превърнеш в алкохолик. Може за известно време да си мислиш, особено когато си млад, че късметът те съпътства и понякога това дори е вярно. Но после се оказва, че действат какви ли не условности и закони, за които ти не си знаел нищо, когато си си въобразявал, че за теб нещата се развиват добре. И една нощ, една гореща лятна нощ в четвъртък, алкохоликът ставаш ти, ти си този, озовал се сам в евтина стая под наем и без значение колко пъти си се озовавал там преди, тази мисъл не те утешава, а дори те кара да се чувстваш още по-зле, защото вече си си мислел, че това не би могло да ти се случи никога отново. И можеш да направиш само едно - да запалиш нова цигара, да си налееш още едно питие, да се огледаш дали иззад олющените тапети не те наблюдават чужди очи. Заради нещата, които мъжете и жените си причиняват взаимно... и които са извън границите на човешкото разбиране."
из "Междуградски алкохолик",
Чарлз Буковски

„Истината е смотана. Заеби истината. Важен е стилът - как вършиш всяко малко нещо."
Чарлз Буковски

„Любовта е форма на предразсъдък. Човек обича онова, от което се нуждае, онова, което го кара да се чувства добре, човек обича също и това, което му е лесно и удобно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още десет хиляди други, които би обичала повече от него, ако бе имала шанса да ги срещнеш? Само че никога няма да ги срещнеш."
Чарлз Буковски

забрави
(You Get So Alone At Times That It Just Makes Sense, 1986)

сега, чуй, когато умра не искам никакви сълзи, просто
продължи по пътя си, аз изживях напълно живота си и
ако някой е бил на ръба, аз бях
този някой, аз живях 7 или 8 живота в един, достатъчно за
всеки.
ние всички в крайна сметка сме еднакви, така че без речи, моля,
особено ако ще казваш той залагаше на коне и беше много
добър в това.
ти си следващия и аз вече знам нещо, което ти може би не.

Ч Буковски

и текстът на любимата ми песен на Pearl Jam в превод:

Черно

Платна от празни картини,
недокоснати парчета глина,
лежат пред мен там,
където преди бе нейното тяло
Всички пет посоки преплитаха се в душата й
както земята се върти около слънцето
А сега сякаш всичко край мен е преобърнато

О, споделих всичко с нея
О, знам, тя всичко свое отдаде ми
И сега с разранените ми от всичко случило се ръце
към облаците соча
О, всички образи край мен потънали са в черни татуировки

Навън излизам
деца край мен играят
Смехът им чувствам, така че защо се тревожа?
О, изкривени мисли въртят се в главата ми
Преобръщам се, преобръщам се
Нима толкова бързо слънцето може да залезе

И сега разранените ми ръце
събират счупеното огледало
от всичко случило се
О, всички образи край мен потънали са в черни татуировки

Изгубената любов боядиса моя свят във черно
Всичко, което съзирам, всичко, което съм,
всичко, което ще бъда...да

Знам, някои ден красив ще е животът ти
Слънце ще бъдеш в нечие друго небе
но защо,
защо
защо не може,
не може да бъде моето

Оригиналният текст на песента:
http://www.azlyrics.com/lyrics/pearljam/black.html

"Дали вярвам в Бог? Да, наистина вярвам, че там горе има Някой, който се грижи за нас. Всеки, който е преживял нещо истински ужасно, е разбрал, че собствените му сили не биха му стигнали, за да го преодолее..." (Джеф Амънт)