Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Тази тема..зае огромна част в сърцето ми.

Птиците

 

Никой не може да каже със сигурност кога започва зимата. Просто когато един ден се събудиш, си убеден, че вече е зима. Преди това си живял с очакването за нея- голите дървета, студеният вятър и тежката стоманена завеса от облаци – всичко досега ти е подсказвало за приближаването й.

Някои казват, че зимата идва когато завали сняг. Други се придържат към календара. За трети зимата е когато слънцето спре да топли земята. Аз си мисля, че зима е когато птиците отлитат на юг. Това е ръбът, който показва неизбежността, разкрива пълната опасност и сериозност на зимата.  До този момент все остава  вероятност,  че може някак си да се размине- да се появи някой циклон или антициклон и да зареди времето с още топлина. Надяваш се за второ циганско лято, за топъл вятър, надяваш се за топли въздушни маси от Средиземноморието...  Но когато птиците си отидат- вече не можеш да се заблуждаваш. Те чувстват най-добре кога е настъпило времето да напуснат изстиващия си дом. Както плъховете напускат потъващ кораб и те отказват да правят компания на зимата, отказват да измръзнат.

Птиците не пътуват сами. Винаги се движат на ята, колкото и малки да са те- по три, четири, само не сами.  Дали защото се страхуват  от самотата? Само си представете хилядите километри, които изминават. Често без да си почиват достатъчно, без да си набавят достатъчно храна. Упорито продължават напред, сякаш се страхуват да останат в родното си място, да бъдат близо до него. А какво би ги задържало там? Няма го слънцето, което да ги стопля през деня; вместо това лъчите му подсилват студа. Вятърът, на който се реят – лек и нежен сега не ги поддържа, а ги брули, причинява им болка. Клоните на дърветата, които през лятото служат за скривалище за гнездата, сега са голи и не предлагат убежище. Храната, която преди е била в изобилие сега е изчезнала... Самото им оставане в родината е предпоставка за самоунищожение. Кой би си го причинил колкото и да обича родината си?

И затова те летят. Мах на крилете, после още един... Ятото прорязва пространството устременo към някаква невидима цел и забързани, сякаш запъхтяни викат. Дали се прощават? Дали това са викове изпълнени със съжаление, с желание да се завърнат? Дали са викове на облегчение, че най-накрая напускат това умиращо място?

Мах на крилете, после още един... С всеки следващ те се отдалечават от зимата. С всеки един се приближават към лятото, към тяхната надежда и комфорт, към сигурното си бъдеще.

Интересно е, че даже младите птици- тези, които са се излюпили едва това лято, също политат. Те не знаят нищо за тази земя, която им предлага сигурност и прибежище, не знаят къде е и колко време ще им отнеме да стигнат до нея. Но се стремят към нея- също толкова усърдно, както и родителите им. Не доказва ли това вроденото желание, потребността за щастие, благополучие?

 

И след като това желание, тази цел ги е подтиквала да продължават напред, да хабят време и сили, те най-накрая пристигат. И се радват на изобилното, макар и силно слънце, на топлия и влажен вятър. Строят си гнезда в най-сенчестите клони на дървета с различни листа от тези вкъщи и се наслаждават на храната- по-различна от тази у дома, но все пак изобилна храна. Но въпреки всичко, всяко тяхно действие, всеки аспект от живота им е свързан съзнателно или не с дома- мястото, където сега царува зимата.

(Ако си мислите, че птиците не страдат от носталгия- дълбоко се лъжете. )

И все пак не разбирам, защо се връщат напролет. Какво ги кара да размахат криле и да изминат същия дълъг и изморителен път? Път, който за някои от тях е последен. Не е ли мястото, където са отишли да зимуват, по-добро? Няма ли повече слънце, постоянен вятър? Липсва ли храна или клоните на дърветата не са достатъчно зелени? Не е ли безмислено цялото това сноване всяка година...

А може би се връщат само заради пролетта и лятото. Защото мечтаят да видят дома си отново в целия му блясък и великолепие. Искат да почувстват как ТЯХНОТО слънце ги стопля, да се реят върху ТЕХНИЯ познат приятен вятър, да построят гнездата си в клоните на СВОИТЕ  дървета.  Да отгледат потомството си, да им покажат земята си, слънцето си, вятъра си, лятото си... И после отново да отлетят, за да се върнат.

Не знам за вас как започва пролетта. Доста хора се ориентират по цъфналите кокичета. Други сочат на мартениците и на топлината, която слънцето отново започва да излъчва.  За мен пролетта идва, когато птиците се завърнат.

Sarrah страхотно интервю! Благодаря ти че го сподели с нас   
Хубаво е да се замислим над тези думи....има доза истина .....

страхотна тема!

обичам поезията на Чарлз Буковски, ето едно от любимите ми негови стихотворения:

Връзка На Обувката
/Чарлс Буковски/

Една жена,
една спукана гума,
една болест,
едно желание;
страхове пред теб,
страхове така застинали,
че можеш да ги проучваш
като фигури на
шахматна дъска...
Не са големите неща които
пращат човек в лудницата.
Смъртта, за която той е готов или убийство,
кръвосмешение, обир, пожар, наводнение...
Не, безспирните поредици малки трагедии
са които пращат човек в лудницата...
Не смъртта на любимата,
а връзката на обувката, която се къса
когато нямаш време...
Ужасът на живота
е в този рояк тривиалности
които убиват по-бързо от рак
и са винаги тук -
регистрационни номера данъци
шофьорска книжка с изтекъл срок,
наемане на работа изритване от работа,
да го причиняваш или да ти го причиняват, или
запек
актове за превишена скорост
рахит или крикет или мишки или термити или
хлебарки или мухи или
счупена закачалка
или да ти свърши бензина
или твърде много газ,
мивката е запушена, хазяинът е пиян,
президентът нехае, губернаторът е
луд.
ключът за лампата е развален, матракът
боде;
$105 за сервиз, карбуратор и бензинова помпа в
Сиърс Роубък;
и сметката за телефон е скочила и борсата се е
сринала
и скъсаната верижка в
тоалетната,
и лампата е изгоряла -
холната лампа, предната лампа, задната лампа,
вътрешната лампа; адски
тъмно е
и два пъти по-
скъпо.
освен това срамни въшки и враснали нокти на краката
и хора които настояват че са твои приятели;
винаги има това и по-лошо
капещо кранче, Христос и Коледа;
посинял салам, 9 дневни дъждове,
авокадо по 50 цента
и лилав
лебервуст.

или да се оправяш като сервитьорка при Норм на половин смяна,
или като чистач на
подлоги,
или мияч на коли или помощник-сервитьор
или да крадеш протмонета от възрастни дами
оставяйки ги да пищят на тротоара
със счупени ръце на възраст
80.

внезапно
2 червени светлини в огледалото за обратно виждане
и кръв по
бельото ти;
зъбобол, $979 за мост,
$300 за златен
зъб,
и Китай и Русия и Америка, и
дълга коса и къса коса и без
коса, бради и без
лица и много зиг-заг но без
нищо, освен може би едно гърне в което да пикаеш и
едно в което да
седиш.

с всяка скъсана връзка на обувка
от сто скъсани връзки на обувки
един мъж, една жена, едно
нещо
влиза в лудницата.

така че внимавай
когато се
навеждаш.

пускам и един любим пасаж от любимата ми Ерика Джонг.

Ерика Джонг
"Страх от петдесетте"


"Онова, което най-много бих искала да предам на моята дъщеря е свободата. И това е нещото, което трябва да се предава чрез личния пример, а не чрез увещания. Свободата е като хлабав нашийник, правото да бъдеш различна от собствената си майка и все пак да бъдеш обичана. Свободата не е букаи на краката на дъщеря ти, не е символична клитородектомия, не е настойчивото желание дъщеря ти да сподели собствените ти ограничения. Свободата означава да позволиш на дъщеря си да те отхвърли, когато тя самата почувства нужда от това. И да се завърне при теб, когато почувства, че завръщането й е необходимо. Свободата е безусловна любов.
Моли, искам да те освободя. Ако ме мразиш или искаш да ме отхвърлиш, ще те разбера. Ако ме прокълнеш и после страдаш, аз пак ще те разбера. Искам да бъда прагът на твоя дом: ритан с крак, ожулен, но винаги готов да те посрещне отново. Искам да бъда земята, от която ти избуяваш.
Но ако те освободя прекалено много, срещу какво тогава ще се бориш? Ти се нуждаеш от моето съгласие, но може би се нуждаеш повече от моята съпротива. Обещавам ти да бъда твърда през цялото време, през което ще идваш и ще си отиваш. Обещавам ти непоколебима любов, докато ти експериментираш с омразата. И омразата е енергия - понякога тя свети по-ярко дори от любовта. Омразата често пъти е едно предисловие към свободата.
Без значение е това как се опитвам да изчезна, но се страхувам, че аз хвърлям прекалено голяма сянка. Бих премахнала тази сянка, ако можех. Ала ако я премахна наистина, как ще познаеш своята собствена сянка? А без сянка как някога би полетяла?
Иска ми се да те освободя от страховете, които ме сковават, и все пак зная, че можеш да го направиш и сама. Аз оставам тук, понасяйки участта си на спасителка. Моля се да нямаш нужда от моето спасение, ако някога паднеш.
Но аз съм тук и чакам. Свободата е пълна със страхове. И все пак страхът не е най-лошото нещо, с което се срещаш лице в лице. Най-страшна е парализата.
Да тръгваме, обичам те. Да тръгваме, дръж се за раменете ми."

Аз съм Никой, ти кой си? Също ли си Никой? Е, тогава ще сме двама, но ти не издавай, защото те ще ни навикват. Ще се мъчат да ни променят; да ни превърнат в някой, който по цял ден квака своето име, възхитен, пред една голяма локва.  _{Емили Дикинсън}                                                                                                                                                                             

"Един ден,но може този ден никога да не дойде,ще те помоля за услуга...Дотогава считай всичко, което правя за теб, като подарък..."

Пузо-"Кръстникът"
-----------------------------------
" Има неща, които не могат да бъдат избегнати, Корсо. Някой замъци трябва да изгорят, някой хора трябва да бъдат обесени. Има кучета, чиято съдба е да се разкъсат взаимно; добродетелни хора, които въпреки своята добродетел ще загубят главите си; врати, които трябва да бъдат отворени, за да могат други да влязат през тях."

"Деветата порта"\Артуро Перес-Реверте
------------------------------------
"...Инвалидите и красивите жени притежават необикновена,дръзка хубост.И едните, и другите са безкрайно уморени от любопитството на околните,от това,че са непрестанно наблюдавани.Те са преситени от неутолимото хорско внимание и отоговарят на погледите със самата си същност.Печели онзи,който наистина гледа и не свежда очи..."

"...И разбрах,че човек не трябва да се опитва да скъсява дистанцията между себе си и обекта на страстта си,а напротив,да я запазва на всяка цена,с всички възможни средства,за да си остане обектът навеки обект.."

"Златният храм"
Юкио Мишима


-------------------------------

Един интересен и поучителен разказ за времето на нашия живот и за изпитанията в него.Написано от неизвестен автор.


Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”

Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце”.

Violka,моля! Аз също благодаря на авторката на тази тема и на вси4ки ,които пи6ат  в нея.. 

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“ Джон Стайнбек

Не си спомням как беше точно , но един дзен коан много харесвам ...

Веднъж спях и засънувах, че съм пеперуда, пърхаща с крила насам- натам ... в съня си се чувствах пеперуда. изведнъж се събудих и се зачудих. Дали съм  човек, който е сънувал, че е пеперуда или съм пеперуда, която в момента сънува, че е човек

"Ако мога,умирайки,да кажа:'Животът е толкова хубав',тогава нищо друго няма да има значение.Ако и аз мога така да повярвам в себе си,тогава нищо друго няма да има значение." -Марио Пузо -'Кръстникът'
"Съвестта и страхът в действителност са едно и също нещо.Съвестта е официалното име на страха,неговата фирма.Това е всичко." -Оскар Уайлд- 'Портретът на Дориан Грей'

"Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец." -Антоан дьо Сен Екзюпери

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Христо Ботев "Обесването на Васил Левски"

Понякога с търпение и разум, с даване на добър пример, може да се спечели нещо повече от една битка - може да превърнеш противника си в свой приятел.
Куай-Гон