Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Не зная откъс от книга ли е, но пък ми е любим цитат и винаги си го припомням като имам щастлив момент - "Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите които спират дъха ни".

♥ iguanka ♥   

- Елате до края.
- Не можем, страх ни е.
- Елате до края.
- Не можем. Ще паднем!
- Елате до края.
И те дойдоха.
И той ги блъсна.
И те полетяха.


Гийом Аполинер

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват." Елбърт Хъбард

Обичайте се и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и толкова трудно.
Майкъл Люниг

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

Това е много готино 

Ако бръкна в контакта, дали костите ми ще светят и ще съм нощна лампа за тези  комуто преча.Това не помня от кого е но много ми харесва

ето една супер любима:

"....За Бога , нали ви го обясних. Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства."

Ромен Гари

***

И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.

Ромен Гари

Aurora, това откъс от книга ли е?

да, пиша книгите - първият цитат е от "Терзанията на цар Соломон", Ромен Гари

вторият от "Сияние на жена", Ромен Гари

Любимото ми стихче, което възприемам почти като сентенция и винаги ми оправя настроението:

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров

Ето и някои мои любими цитати, някои от които са ми помогнали в доста трудни моменти:

"Това, което не ни убива, ни изгражда като хора!"
"Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство"
"Жената е като торбичка чай  - не знаеш силата и, докато не я пуснеш в гореща вода."

И книгата "Пилешка супа за женската душа"

Нещо , което чух снощи...:

"Лесно е да отговорим да думите с думи, но как ще отговорим на живота?"

Ник Кейв- "И магарето видя ангела"
Книгата е катарзис. Един мъчителен, болезнен, но безмерно истински, макар облечен в художествена форма, катарзис.. Пречистване, което като всяко такова, трябва да започне, да премине през най-голямата мръсотия и гадост на този свят, и да завърши.. в небето. Да, в небето (като метафора), в безкрая на Духа, в извисяването и укрепването, в пречистването на Духа..

Интересна литература

ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТЕМАТА   
Открадната любов
  Мая Великова Попова (инес)
       
Откраднах си любов.
Или не беше.Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.Да, тръпка бе -
почти като на кино загребвах с пълни
шепи и не питах дали съм положителната
героиня.Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
     
Не ме разпитвай колко те обичам,
безсмислени са гръмките шаблони...
За чувства – няма мерни единици,
не се измерват в килограми и галони...
Обичам те такъв, какъвто те познавам –
усмихнат, тъжен, благ, несъвършен...
Харесва ми как /във очите право/
ми казваш, че не си съгласен с мен.
Допада ми мъжествената нежност,
с която ме прегръщаш всяка нощ.,
тревогата, с която ме поглеждаш,
когато нямаш в джоба пукнат грош...
Желая те от първата ни среща...
Съдбата си във теб открих.
Обичам те – дълбоко и горещo
Да, цялата любов ти подарих!

Намери си човек,който ти казва че си
красива,независимо дали си...
който ти се обажда след като сте се скарали...
който ще лежи под звездите
и ще слуша ритъма на сърцето ти,или ще остане
буден,само за да те гледа
как спиш...изчкай човека,който те целува по челото,
който иска да ти покаже
света когато си в затруднение,който държи
ръката ти пред приятелите му,който
мисли че си много по – красива без грим...
този който от време навреме ти напомня
колко много държи на теб и какъв щастливец
е че те има...този който се обръща към
приятелите си и казва ‘’тя е единствената ‘

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА
Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки
В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене
В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме
Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време
Дамян Дамянов

НЕПОНОСИМО ЧУВСТВО
Искам да те мразя , но немога.
Искам да те обичам , а ти не ми даваш възможността.
Единственото което ми остава - е да мечтая.
Да мечтая за теб,за нас,за всичко което ни свързва...
За ръцете ти , за устните ти , за погледа ти ,
за времето прекарано заедно....Но едно мразя в теб..
Мразя когато правиш така ,мразя когато ме гледаш с
 очи жадни за любов , мразя когато ме глезиш ,
мразя когато се смееш на шегите ми ,
мразя когато ми казваш хубави неща ,
мразя когато ме докосваш....
Мразя , защото знам , че за теб всичко е просто игра ,
а дали поне веднъж си се запитвал на мен какво ми
коства всичко това......
Автор: possible

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
Румен Ченков
 
ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ
Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.
Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.
Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.
 
 
Очите ми са пълни със мечти- с това съм жива!
Сърцето ми е пълно със любов- с това съм жива!
И разумът ми лута се сред хаоса без страх.
С това съм жива и … това съм аз:
Душата ми нетленна и красива-
Нов свят в света, нов хаос във безкрая,
Нова звезда в галактика без име,
Още една врата в подножието на Рая.

Сега ако имаш още очи да четеш,
отвори ги - може и да ме видиш,
тогава, ако ти е останала душа,
може и да поискам точно ти да ме прегърнеш,
и ако имаш чувства – да ме усетиш,
и ако имаш сърце – да ме обикнеш,
и ако се роди любов – да е споделена,
и ако имаш мечти – да са за двама,
ако имаш истина – да е свята,
ако има живот в теб – да сътвориш
онази ЛЮБОВ, без която и двама няма да мож

" Ти помниш ли морето и машините
и трюмовете пълни с лепкав мрак,
и онзи див копнеж по Филипините
и едрите звезди над Фамагуста?"

Вапцаров ми е един от най-любимите поети! Поздравления за хубавата тема!