Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

  • 346 472
  • 844
# 510
"Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като умопомрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрил след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят, като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината ими тогава всички се стъписват:"Аууууу!"

Джек Керуак
"По пътя"
Виж целия пост
# 511
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади от опаковано в копринена хартия пакетче .Това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо.

Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелата...."Купих и го когато бяхме за първи път в Ню Йорк преди 8 или 9 години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай."
Той се приближи към леглото, постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
    Той се обърна към мен и ми каза : "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живата ти е специален."
     Няма да забравя тези думи.
     Те промениха живота ми.
     Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
     Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
     Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си.
     И работя по-малко.
     Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
     Вече нищо не пазя за специални случаи.
Използвам всеки ден кристалните си чаши.
    Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
     Фрази като”....Един ден....” или “Някой ден......” вече не съществуват за мен, изхвърлил  съм ги от речника си.
Искам нещата тук и сега да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел ако знаеше, че утре
ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля че тя би звъннала по телефон на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
    Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво!
    Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
     Бих се ядосал, че не съм се срещнал с онези приятели, на които щях да се обадя “тия дни”.
     Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша “ тия  дни”.
     Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме размиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен.
Всеки ден,
Всеки час,
Всяка минута
са изключителни.

Виж целия пост
# 512
"Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като умопомрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрил след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят, като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината ими тогава всички се стъписват:"Аууууу!"

Джек Керуак
"По пътя"

buttinsky, страхотно е!  bouquet

Виж целия пост
# 513
                                 АКО

АКО умееш своя дух непоклатим да пазиш здрав
когато всеки губи дух и теб в това вини,
АКО сам вярваш в себе си когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани;
АКО умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или- клеветен- не си служиш сам с клевети,
или пък- мразен- на омразата ти сам не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти;

АКО мечтаеш- без да става господар над теб мечтата,
АКО ти мислиш без да правиш мислите си цел,
АКО умееш да се срещнеш и с Успеха и с Бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел;
АКО останеш твърд когато извратени се повтарят пред теб
изречени от тебе искрени слова,
или, видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива;

АКО можеш всичко припечелено от тебе
изцяло да заложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало
без всякакво оплакване, с предишния си жар;
АКО ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край
и тъй да се държиш, когато нямаш вече други сили
и само волята повтаря:"Ще издържиш докрай !"

АКО общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш,
АКО дружиш с царе, оставайки народен син,
АКО ни враг, нито приятел някога те уязвява,
АКО зачиташ всекиго, но много- ни един;
АКО в минутката, летяща безвъзвратно съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой-
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш!
-и нещо повече - Човек ще бъдеш, сине мой !


Р. Киплинг
Виж целия пост
# 514
"Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като умопомрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрил след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят, като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината ими тогава всички се стъписват:"Аууууу!"

Джек Керуак
"По пътя"

Buttinsky, ти ще ме накараш да прочета отново тази книга   bouquet
Виж целия пост
# 515
Абе и на мен ми е малко странно да я прочета чак сега . През одъртелия ми поглед, някои моменти ми изгледжат хем наивни, хем стоплящо-сантиментално-очарователни. Явно не  съм чак толкова стара, за да не си спомням, че някога и аз съм разсъждавала и действала по този начин.
Виж целия пост
# 516
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади от опаковано в копринена хартия пакетче .Това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо.

Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелата...."Купих и го когато бяхме за първи път в Ню Йорк преди 8 или 9 години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай."
Той се приближи към леглото, постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
    Той се обърна към мен и ми каза : "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живата ти е специален."
     Няма да забравя тези думи.
     Те промениха живота ми.
     Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
     Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
     Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си.
     И работя по-малко.
     Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
     Вече нищо не пазя за специални случаи.
Използвам всеки ден кристалните си чаши.
    Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
     Фрази като”....Един ден....” или “Някой ден......” вече не съществуват за мен, изхвърлил  съм ги от речника си.
Искам нещата тук и сега да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел ако знаеше, че утре
ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля че тя би звъннала по телефон на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
    Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво!
    Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
     Бих се ядосал, че не съм се срещнал с онези приятели, на които щях да се обадя “тия дни”.
     Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша “ тия  дни”.
     Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме размиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен.
Всеки ден,
Всеки час,
Всяка минута
са изключителни.




Това е страхотно. Прочетох го рано тази сутрин и се замислих как искам да прекарам този специален ден. Благодаря ти страшно много! Grinning Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 517

"Студен живот"

Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.

Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.

Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.                                                                                                                                                                                                                         


Виж целия пост
# 518
Много пъти сме оставали само с малко
 парченце сланина. И тогава често питах:
"Да я изядем ли или да я оставим за сапун?"
А чичо ти Джед казваше:

"Остави я за сапун. Господ ще се погрижи
 за храната, но прането си е наша грижа."

Виж целия пост
# 519
Не ме изричай. Аз не мога да съм отговор
на риторични незададени въпроси.
Обичай ме. Не мога да съм договор.
Не ме купувай. Искам да ме просиш.
Виж целия пост
# 520
Не ме изричай. Аз не мога да съм отговор
на риторични незададени въпроси.
Обичай ме. Не мога да съм договор.
Не ме купувай. Искам да ме просиш.


това на кой е?
Виж целия пост
# 521
Как да опишеш
на еднодневките
въртележката на сезоните?
Те не искат да знаят
за бъдещия
далечен и неизбежен сняг.
Реалност е само залезът -
въглен, запалил клоните...
Останалото е предчувствие
за залез
с обратен знак...

Весела Димова, Друговерие
Виж целия пост
# 522

Таз девойка ме радва изключително много.
Виж целия пост
# 523

Много красиво пише това дете.
Въздействащо.

Вече си копнах сайта във фаворитите.
Виж целия пост
# 524
Много е добра, действително, и дори пише в рими. Браво! Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия