КАК ДА ГИ ПОДСЕТЯ, ЧЕ ТРЯБВА...?!

Chanel е права - трябва да е по най-тактичния и възпитан начин. Как - няма обща рецепта. И аз си имам подобен проблем с брат ми. По принцип те са си свикнали винаги наготово да отиват при майка ми. После обаче и аз станах семейна и 2 семейства продължихме с нашите гостувания - и всичко наготово...Да, но родителите ми от 1 год. са пенсионери и не разполагат с предишните средства. Аз ходя вече с продукти, както за тях - за седмицата, така и за общия обяд през уикенда. Но брат ми не се сеща, а и няма кой да го подсети /или така им е удобно/. Мислех да поговоря с него ,всъщност започнах този разговор с него, че трябва да им помагаме - поне за уикендите, но той ми каза, че ще ги обидим и че за тях е приятно самото изживяване да видят децата и внуците си. Да, прав е, само в частта, че те са щастливи да виждат децата и внуците си накуп. И какво да ви кажа - просто млъкнах и повече не посмях да отворя дума по този въпрос. И честно - не смятам повече да отварям въпроса - докато поне са живи родителите ни. Мисля, че те са наясно със ситуацията. Гледат , обаче, да тушират моето възмущение. А аз като ги виждам колко са щастливи - ей богу, сърце не ми дава да ги притеснявам. Успокоявам се, че след някоя година и брат ми ще е на тяхното място /племенниците ми са големи/ и те ще си минат по своя път...Но просто си има такива хора, това е...а уж при едни условия расли и възпитавани. Не си мислете, че само при моите родители като ходим носим. Така сме и като ходим при родителите на съпруга ми, въпреки , че те винаги ни се карат, че не бива. Покрай нас и брат му се научи да носи. Някак ми е по-спокойно като не минава само от възрастните. Е ,нека и ние да се минем - толкоз години са се грижили за нас, за образование и т.н. А сега единствената им радост е да видят децата си, че се разбират и внуците също. И да ви кажа- готова съм да минава от мен.Надживях този момент за търсене на справедливост в отношенията. Има само търпимост и тя, повярвай ще ти донесе повече радостни моменти. Ако обаче това силно те измъчва / и чувството ти за справедливост  е силно накърнено/ поговори с брат си /сестра си/ и ако ти изиграе театро колко си дребнава и броиш стотинките и това ще донесе притеснения на родителите - просто забрави, отклони и решавай, сумирай - кои са повече плюсовете или минусите във вашите общи събирания, но не забравяй да отчиташ и чувствата на родителите си, а и какъв пример даваш на децата си /един ден как те да се държат в подобна ситуация/. Най-вече заради тях, бъди ти минатата ... доколкото ти позволовят възможностите - бъди по-ларж от тях...това е моето мнение - и не съжалявам - засега...