Ежедневието, "затъпяването",

Напълно споделям мнението на Туфи и Додо..И аз родих сравнително късно - на 33 год и сега ми е голямо удоволствие да си гледам детето , но и успоредно да съм пълноценна работеща личност.Оборотите наистина са високи, но е хубаво усещането да се справяш с всичките си ангажименти.Много важно за постигане на равновесие е и поведението на мъжа до теб.Ако той не пипва нищо в къщи и не се занимава с детето депресията и лошите мисли са ти в кърпа вързани.
Не съм съгласна с Хрис - всеки от нас възпитава дете - това не бива да възпрепятства другите неща в живота - възпитаването не   трябва да е за сметка на работа, контакти с приятели, хобита, почивки, пътувания по света.Много важна част от възпитанието е Личния Пример.
Познавам една майка на 3 момчета, на 32 години - последното е на 1 год.Тя е адвокат на много важна фирма и си гледа сама децата.Животът и е много пълноценен следователно щастлив.
Сторми, сигурна съм , че на теб нищо ти няма - вероятно бебето ти е много малко още, не си се настроила за новите реалности(както и мъжа ти), мразиш домакинската работа (ако се научиш да харесваш правенето на сокове, пюренца, готвенето и чистенето и започнеш добре да се справяш с тези неща )ще ти е по-лесно.Дори те ще ти носят малки победи всеки ден.Например аз ако сготвя нещо интересно и мъжът ми ме похвали съм щастлива поне половин ден. Разходката на тримата в парка също е много приятна.Ходенето по гости до късни доби с бебето е приключение, което не е за изпускане.Понякога по2-3 дни бачкам нон стоп и почти не се прибирам - след това с огромно удоволствие си седя 2-3 дни в къщи.
Мога да споделя, че от първите 2 месеца след раждането нямам почти никакъв спомен - явно съм била доста стресната .После постепенно след като започнах да се справям с всички домакински неща (сами си гледаме детето) наистина се чувствам добре.

Спомнете си как Том Сойер накара другите деца да копнеят да боядисват оградата, че дори и да плащат за това......

Десет години работя непрекъснато, като изключим летните отпуски от по две седмици. Дори и на сватбено пътешествие не можах да замина, така че тази отпуска по майчинство ми е добре дошла. След люти битки с конкуренцията /работата ми го изискваше/, сега нямам нищо против от едно такова "затъпяване". Въпреки че не си доспивам, за мен майчинството е едно отпускане от напрежението. ПРеди да забременея ми бяха гръмнали бушоните от преумора. Наслаждавай се на почивката, има време ще наваксаш в работата. А това с приятелите е сериозен проблем, който мъчи и мен. И ние с таткото нямаме много приятели с деца.Повечето от моята компания са и по-млади от мен и сега,когато се роди детето, като че ли много се отдалечихме...Моят съвет е като те хване депресия да си купиш нещо за себе си, да си промениш цвета на косата или прическата. Това много помага. А за интелектуалното развитие нямам отговор, не ми хрумва такъв, защото и аз съм затъпяла    

А за интелектуалното развитие нямам отговор, не ми хрумва такъв, защото и аз съм затъпяла  





Това много, ама много ме разсмя.!!!!Щом имаш чувство за хумор значи не си затъпяла.

Ето това е най-близо до собствените ми усещания!

Моето детенце е на почти 1 годинка. Гледам го основно сама. Понякога свекърва ми идва да помага, а аз отивам да поработя малко-но се занимавам само с дреболии. Нищо натоварващо и изискващо отделяне на повече време!
Гледам на майчинството като на почивка-откъсване от напрегнатото ежедневие от преди една година. Толкова се бях уморила от носенето на отговорност за чужди грижи, от търчането напред-назад, от работата през уикендите! Сега нещата са спокойни, монотонни, еднообразни-но пък има и по някоя сладка изненада от бебо всеки ден  
Повечето ми приятели са с деца, така че има за какво да си говорим-грижите ни са общи. Защо не опиташ да поддържаш връзка повече със семейните си приятели, които имат деца?
Запознах се с нови хора-майките в градинките изобщо не са лоша компания! Да, основно разговорите се въртят около децата, но не само!
Изпусни парата! Проблемът изобщо не е в теб. Може би наистина си малко уморена, стресът от раждането и първите грижи за бебето вероятно ти е дошъл малко в повече, но ще ти мине  
Това е моят съвет към теб-гледай на новия си начин на живот като на почивка!
Работата, шашкането и кариерата няма да избягат.

Не мога да кажа, че по време на майчинството съм затъпяла. Дъщеря ми е на 1г. и 9м. и откакто се е родила винаги съм намирала време да чета и да се занимавам и усъвършенствам професионално. Моята работа е свързана с компютрите и новите технологии, а науката и практиката в тази област се развива страшно бързо и ако човек не работи постоянно, бързо ще загуби квалификацията си. От друга страна не мисля, и че съм лишила дъщеря си от обич и грижи. Е разбира се не винаги ми е оправено и подредено в къщи, но гледам да е винаги чисто, а за останалото ако остане време . Гледам да си подреждам задачите по приоритет и да се организирам някакси, като винаги на първо място в списъка детето.

Мила Сторми, разказваш до болка познати неща. Останалите момичета също. Интересно е как във всяка индивидуална история откриваш част от своята. Затова и ще се опитам да не повтарям момичетата.
Сещам се за един съвсем практически съвет - ако имаш желание и възможност, защо не каниш в определени дни, вечер, след като бебчо заспи, колеги или приятели, с които ще можеш да разговаряш за нещо различно от това как се вари киселче
Аз въведох следната практика - една вечер домакинствам /готвя, гладя, докато гледам филчета/, защото мойто егоцентрично лъвче изисква 100% внимание, докато е будно, а на другия ден каня приятели. Те вече са дресирани и си знаят програмата - идват към 20,00 часа, девойките директно отиват в кухнята - правят салати и слагат масата, мъжете забавляват хлапчо и го омаломощават финално, помагат ми да го изкъпя, масажирам, облека /упражнението прилича на кунк фу, в съпровод с детски песнички/, изнасят се от стаята, аз го храня и приспивам. Да не си мислиш, че мъж ми го има в това време, нищо подобно   .
Едната вечер идват близки колеги, с които съвсем насериозно си говорим по работа, обсъждат се разни неща, пишем, свършваме по нещичко и така съм поне в периферията на нещата. Другата вечер - колеги от университета - разтягаме и простотии и "интелектуални" локуми. Третата група е от приятели на мъжа ми, които са доста по-различни като хора от мен и средата ми и им е приятно да се смесват с "мойте" хора или да са просто с мен. Мъж ми продължава да липсва и в този случай, но на тях това не им пречи, просто защото вече идват в къщи, заради мен. Ето така намерих начин, малко от малко да съм си интересна на себе си - нещото, за което си говорехте със Зъхи.
Друго - не си мисли, че компанията, за която ти говоря е "моята" от близкото минало. Точно хората, с които доскоро дивеех на воля се оказаха абсолютно неподготвени психологически да бъдат с мен и в амплоато ми на майка Някои от най-близките ми приятели от близо 10-15 години пропаднаха в дън земя. За други пък, повлекох крак и сега са с бебоци на по 1, 2 месеца и пак не се виждаме.
 Намери си средата сама, не чакай някой да се сети за теб. Хващаш телефона и им звъниш на ред, ей така да ги "пробваш".  Най-адекватното ми обкръжение сега е от хора, които съвсем не бяха от "първия ми кръг" и не подозирах като достатъчно алтруистични и чувствителни, че да ни разнасят по цял ден из града с хлапчо, така че хем те да вършат задачки, хем аз, хем да сме си компания, да се правят на "бавачки" и да жертват вечерите си по кръчмите, за да са с мен.  Просто в началото трябва ти да си активната. Сега телефона ми сам си звъни - "ей, искаш ли днес, да ви влача с мен?".
Другия ти сериозен проблем е таткото, който сякаш е братче на нашия. Не трябва да има такова положение, в което ти да си без детето, а той миличкия да иска да сте си вкъщи, защото не му се излиза, умореничък е, спи му се, гледа му се кротко Тв и т.н. Заявяваш му най-откровено, че си абсолютно на прага да полудееш, на ръба на всякаква търпимост, физически и психически сили и че трябва да се махнеш от четирите стени и толкоз. Трябва да ви стане закон - съботите и неделите, в които не работи и вечерите без детето - да сте навън. Опитай се да му внушиш, че това е на-малкото, което може да прави за теб и е твое право да го искаш.
Стана доста дълго, но дано съм била полезна.
А за класиката, ако искаш може да си обменяме впечатления, само, моля те, без "Война и мир"

Беше ми много интересно да прочета всичко написано.
Особено ми направи впечатление написаното от mama kenga, че от първите 2 месеца след раждането няма спомени, защото се оказа, че и при мен е така. В смисъл, че толкова много съм се вживяла в новата си роля, че чак съм преиграла.
Като приятелски съвет мога да посоча: опитай се да създадеш контакти с тези, които са около теб. Не се ограничавай сама, въпреки че понякога на самата мен ми беше трудно да бъда приветлива след 1-2 часов сън през нощта и разнасяне на ревящо бебе. Уверявам те, колкото и невероятно да звучи - това ща премине /въпреки че ако някой ми го заявеше тогава щях да изсмея/.
А също е необходимо да имаш подкрепата на съпруга си - просто предложи промяна - в графика, в навиците, в обкръжението, доколкото е възможно съобразно детенце. Успех!

Мила Сторми, темата е интересна и мисля, че всяка майка се е чувствала като теб поне за малко. Няма да споделям своя опит, защото Елси е написала почти същото. Всички майчета знаят, но май никой не го е написал: ЗА ДА Е ЩАСТЛИВО ДЕТЕТО, И МАЙКАТА ТРЯБВА  ДА Е ЩАСТЛИВА - ДА ЗНАЕ И ВЯРВА, ЧЕ Е СЪЩАТА УМНА, КРАСИВА, ЗАБАВНА И ОБИЧАНА ЖЕНА. НЕ СИ СЕ ПРОМЕНИЛА ТИ, А УСЛОВИЯТА, В КОИТО ЖИВЕЕШ.
Тъй като тези условия няма да се променят / говоря за факта, че имаш дете и всичките ти действия и решения в бъдеще ще се определят през призмата на новите ти отговорности/ ще се наложи да промениш и мисленето си. Дали са ти достатъчно съвети как може да стане това, а аз за разведряване ще ви разкажа една случка.

Дъщеря ми беше на 1 год. и 5-6 месеца. Актувно тупуркаща из вкъщи изследователка, с физически възможности да пипа и достига предмети опасни за нея. Аз като майка, планираща нещата бях обезопасила целият апартамент - изнесох всички опасни мебели, преместих лекарствата, сложих ключове на шкафовете за препарати и т.н. /ясно ви е/. Навсякъде ходех с предпазители за контакти, мокри кърпички, анкерпласт. Процедурите по обезопасяване бяха станали втора природа за мен / ако отидем на гости, първо пренареждах всичко дребно, стъклено или чупливо/.
Една вечер излязохме с бивши колеги на ресторант. Забавляваме се, говорим, хапваме и без изобщо да усетя аз прибирам ножовете, внимавам някой да не се окапе, подправям салатите и ги опитвам / за да не са много солени/, режа пържолките на всички с единствения нож, който съм оставила на масата. Чашата преля, когато почнах да храня колежката си. Тя няма деца и доста заядливо заяви:
- Много благодаря, но няма ли да ми го сдъвчеш?!!
Ха, ако не сте разбрали вършила съм всичко автоматично. без изобщо да се замисля. Остатъка на вечерта мина доста мъчително за мен. Имах усещането, че всички съчувстват на съпруга ми, каква побъркана жена има. Но сега след 4 години е доста забавно, нали?

Ужас, чувствах се точно като boyana. Работа non stop, ангажименти понякога в почивните дни и признателност от никаде, защото става въпрос за държавна организация. Никой не ти компенсира нито нервите нито вложеното допълнително време, да не говорим финансово.   Последната година бях в непрекъснат стрес, не можех вече да се разбирам с хората, влизах в безпричинни конфликти, пренасях проблемите от работа в къщи и се карах с мъжа ми непрекъснато. Когато разбрах, че съм бременна след 8 години брак, се зарадвах страшно, но си дадох сметка че нещата не могат да продължават по същия начин, ако искам да съм пълноценна майка. За това, когато лекарите ми предложиха болнични веднага приех. Не ме интересуваше изобщо моето професионално развитие. Отидохме на море   , след това на планина и изобщо си починахме добре. Съпругът ми също за първи път си вземаше 1 месец отпуск. Изобщо радвахме се на бъдещото ни бебче и на това да бъдем заедно без да сме натоварени със служебни ангажименти.
Така че вече 9 месеца съм си в къщи, от 2 месеца и половина имаме дъщеричка и изобщо не ми липсват нито работата, а да си призная, нито колегите и особено шефовете. Радвам се на времето, което прекарвам с бебчо и на почивните дни, когато тримата се изнасяме на пикник в някой парк. Вече не гледам да съм перфектната домакиня. Понякога не пускам прахосмукачката цяла седмица или си поръчваме пица, защото не съм имала време да сготвя, но какво от това. Важното е че сме заедно и ни е добре.
Между другото, не съм стигнала до "Война и мир", но препрочитам Джейн Остин, все пак е "по-лека" от Толстой.  

stormy, това с търсенето на работа е много добра идея! Прочетох останалите мнения и искрено завиждам на тези, които имат много приятели. Явно моите не са готови да приемат човек с бебе в компанията, прекалено чуждо им е. Пред мен сега стои друго предизвикателство - да си намеря нови приятели, което за една Дева не е лесно. Все пак, понякога се чувствам страхотно и когато съм сама.

аз да кажа нещо за таткото - понеже нашият също често се прибира "разбит от работа" и се хвърля на дивана.... моят личен опит показва, че повечето мъже нямат нищо против да помогнат, но просто никога не се сещат кога и как да го направят сами...така, че поставяй му конкретни задачи,  директно му искай помощ... аз чаках да се сети и се депресирах, че не ми помага, но след един разговор се оказа, че просто трябва да дам нареждания и те се изпълняват:) дано и при теб се получи! успех!

Мила Stormy ,
от няколко дни чета тази гореща тема и не мога да спра да се радвам на толкова добре изложени мнения и този лъхащ оптимизъм от днешните майчета.
Няма да повтарям момичетата искам само да изложа моите мисли в малко по различна светлина.

Нека татковците вкл. и нашият, които четат тук да не се засягат от по долу написаното.
ЗА ЖЕНАТА: Винаги съм вярвала, че ние жените сме велики. Няма по съвършенно същество създадено от Господ от нас. Той ни е надърил с чудото да носим живот в себе си 9 месеца. После да раждаме със сладката болка и мъка. Да отглеждаме децата си с/без помощ, но пак нашата роля е водеща. Не забравяй, че зад всеки известен мъж стой имено по една велика жена. Ние ги правим това, което са и постигат всички успехи благодарение на нас. Ние им слагаме криле и им посочваме пътя да летят. Мъжете ни са като вечни деца и то наши.
ЗА БЕБЕТО: Мъничкото любимо същество сега се нуждае най-много от теб. То протяга ръчички към теб. Усмивките му са само за теб. Дори памперса очаква ти да смениш. То може би във всеки етап от живота си ще се нуждае. Само то може да те дари с безкрайна любов, нищо не искаща и нищо не търсеща. Не го предавай. Бъди му вярна. Не забравяй, че детето ще порасне и ще тръгне по своя път и тогава с носталгия ще си спомняш за тези времена. Посвети му цялото си време, както си му посветила живота си, само то заслужава.
ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ: Те са най-преходното нещо на този свят. Разбира се има изключения, но те потвърждават правилото. Те идват във даден етап от живота ни, едни за да вземат от нас, а други за да дадът/много са малко уви/ и после си отиват. Моята любима поетеса пише в едно стихотворение: “Не се прощава, но се надживява, защото взелият е беден, а ти си богат” /може и да не съм го цитирала точно/. Приеми факта, че тези които не са с теб и не те подкрепят просто не те заслужават. И се замисли дали трябва да тъгуваш за тях и компанията им като те не могат да възприемат, че вече има друг, които е на първо място.
Не мога да приема и факта, че си станала скучна. Това не е вярно. Прости ти си на друг етап от живота различен от техния. Придобила си знания, умения и опит, които те нямат. Всеки ден се усъвършенстваш и ставаш все по-добра и по-добра. Та за какво да им говориш за бизнес и кариера.... Това е безсмислено.
Намери си нови.
Моят опит: Имах токлова много приятели преди да дойда тук и да се омъжа. А не ми се пише какво съм правила за тях, че всички ще ми се смееете.   Будили са ме посред нощ, защото някой от така наречените приятели е имал неблагоразумието да кара пиян или е направил тежко ПТП. Висяла съм по полиции и съм се разправяла за какво ли не. Водила съм дела на доста от тях. Уредих няколко човека със жилища от СИС на смешни за България пари. Последния случай беше фрапантен. Преди една година с изключителното ми съдействие близък приятел си купи жилище на центъра до Часовника, ново строителстово, без да си мръдне пръста за нищожно малка сума в лева. После същият ми писа: “Не мога да ти пожелая да си щастлива”. Другите дори не се сещат, че съм тук и да ми драснат някой ред. Бюрото за безплатни услуги /аз/ изчезна и от излишни подмазвания няма смисъл. Аз съм го възприела по филосовски, като тест за всички “приятели” и само им гледам сиира.    
Намерих си нови приятели. Тук във форума си пиша с няколко майки и те са ми любими. С едно от момичетата си кореспондираме всеки ден. Толкова е приятно. Имам чувството, че за този момент от живота си съм намерила перфектната среда и хората, които не ме използват и не търсят само изгодата, която бих им донесла.
ЗА ИЗРАСТВАНЕТО: Не знам, защо си мислиш, че си “затъпяла”. Това е пълна лудост. Никога до сега не съм проявявала толкова траен интерес към нещо. Навремето за около месец, два прочетох на един дъх всичко от Ремарк. После го носих в себе си още месец и ми мина. Сега съм в седмия месец и всеки ден чета за майчинстовото, бременността, кърменето, отглеждането на бебетата и т.н. Толкова дълго ме държи, че чак сама се чудя на себе си.   И ми става все по интересно.   Натрупах огромни знания и установявам с всеки изминал ден, че съм като незнаеща студентка по право във втори курс.   Важното е, че имам съмочувствие.   Пожелавам го и на теб от все сърце.
ЗА КАРИЕРАТА: Не тъжи. Кариера се прави и на 20 и на 30 и на 50 години. Само, че деца се гледат, когато му дойде времето. Правих 5 години кариера. Бях на гребена на вълната. Занимавах се с все по-трудни и по-трудни дела. Съдих държавата. И какво получих, освен стотинките в джоба. От никого нищо.   Клиентите минали през ръцете ми сигурно не си спомнят малкото ми име, а и отдавна са забравили какво съм направила за тях.   Останаха само нощите в кантората. Блъскането на главата, за да измисля поредния трик. Мъкненето на дела и у дома и писане, без почивен ден. И толкова пренебрегнати хора.       И не съм била вообще щастлива.
Сега съм. Гледам си растящото коремче и му се наслаждавам с пълна сила. Не искам да работя, да крещя от нерви, да се боря с вятърни мелници по 12 часа на ден. Искам просто да бъда майка.
ПОЖЕЛАНИЕТО МИ: Бъди себе си всеки ден и не се променяи, за да доставиш някому удоволствие. Наслаждавай се на всеки миг, той няма да се повтори. Сложи си слънчевите очила, грим, червило и вземи малкото чудо с теб. Тръгни и му разказвай всеки ден какво голямо предизвикателство е живота и како в го чака.Пела

Стана като роман. На които не му е интересно МОЛЯ не четете и не ме съдете.

Страхотен постинг Пела!
Достави ми огромно удоволствие да го прочета.Много истини си написала в него, дано всички тъжни и отегчени мами го прочетат - вярвам, че ще им помогне много.