Ежедневието, "затъпяването",

Какво да ти кажа..... подобни мисли, предполагам, вълнуват всяка една жена тук. В една или друга степен.
И мисля, че е нормално. Идеалното семейство не съществува. Няма го идеалния съпруг. И аз, определено, не съм идеалната майка. И детенцето (най-скъпото ми същество) също не идеално....
В друг момент това не прави впечатление. Но, когато си изтощена до припадък от безсънните нощи. От грижата са бебето и пораснолото вече, но все още дете (разбирай съпруг   ) сме доста по-изнервени и чувствителни. Нарича се депресия.
И май просто трябва да се вземем в ръце.
Аз не смятам, че затъпявам. Напротив. Правя нещо, за което съм се подготвяла дълго време. Нещо което не може да се замени с каквато и да било кариера! Възпитавам дете ! Опитвам се да го направя достоен член на нашето общество.
Не знам дали ще се справя. Трудно е. Не споря. На моменти се чудя как да запазя спокойствие. Да не викам....
Какво друго да ти кажа? Излизай повече. Това, че имаш дете, не пречи да се виждаш с приятели. Сигурно имаш и такива с деца, които по-лесно биха разбрали проблемите ти. А с тези, които нямат - ще имаш рядката възможност да говориш за нещо друго освен смяната на памперси, цените на пюретата и т.н. и т.н.
И говори със съпруга си. Няма по-добър начин за разрешаване и предотвратяване на конфликти от спокойния разговор. Може би той просто не знае точно как се чувстваш. Обясни му. Сигурна съм, че ще те разбере!
И горе главата.
Свиква се

Хрис вече ти е дала решението на проблемите - ИЗЛИЗАЙ без детето , с приятелки поне веднъж седмично.    Аз оставях малкия с тати да се опознават и изчезвах с някоя приятелка за 4-5 часа по магазините , на кафе или просто да се помотаем. След това се чувствах мноооого по-добре. Е , дечко ми липсваше и периодично звънях на проверка , но тези часове си бяха само мои и след това се чувствах много добре и по-спокойна най-вече. И друго много важно нещо- не се занемарявай !

Момичетата вече са дали страхотни идеи, но и аз да споделя малко опит (без да натрапвам мнение). Моите бебоци все още не са се появили, но вече доста време съм вкъщи. В началото изглеждаше като почивка, но след известно време имах чувство, че затъпявам от ден на ден, затворена между 4 стени и пред телевизора. По принцип работата ми е много динамична и страшно ми липсваше, с приятелите винаги сме били на "високи обороти", а до този момент не бях спирала и да уча. Имах усещането, че ми обеднява речникът и не знам какво да говоря дори, когато някой ми звънне по телефона. В един момент даже умирах от ужас да не стана скучна на съпруга ми (с него сме колеги и той си продължаваше с работата и университета, само дето заряза купоните и пое цялата домакинска работа, за да почивам).  Постепенно обаче се мобилизирах: започнах да си опреснявам английския; реших да се грижа повече за външния си вид (въпреки натрупаните килограми); почнах да пазарувам за бебоците и т.н. Скоро се оказа, че някои приятели са последвали нашия пример и част от компанията също имат или чакат бебе и намерихме отново теми за разговор. Вярно е, че всичко е различно от преди, но сега съм доволна - знам, че съм се лишила от стария начин на живот за нещо далеч по-добро (моите деца). Дори разбрах кои са истинските ми приятелки. Пример -  двете ми "най-добри": едната беше до мен през цялото време и ме подкрепяше през депресарското настроение и поне веднъж в седмицата ме "отмъкваше" някъде "по женски", което ще продължи и след раждането (дори не й прави впечатление, че й плямпам само за бебета, а тя разказва за работа и забавления); другата пък е омъжена, но е на етап правене на кариера, за което децата са пречка и преди няколко месеца ми заяви, че съм станала "банална" и като съм била бременна, съм си мислела, че коремът ми е центърът на света (от този ден повече не сме се и чували). За сметка на това, се запознах с една мама от чата, която се оказа моя комшийка и сега сме всеки ден заедно. Стана дълго, съжалявам, но моят извод е, че просто не бива да се затваряш вкъщи с детенце, а да намериш нова среда. Ще видиш колко бързо ще се върнеш към социалния живот (разбира се, в по-различна форма), но най-важното е, че всички около теб ще са "затъпели" по същия начин. Може даже да ти хареса и като се върнеш на работа да ти липсва. Успех.

Не,Stormy, изобщо не се чувствам по този начин, който си описала. Родих сравнително късно, и се бях наслушала на точно същите приказки-за затъпяването, липсата на социални контакти и прочие. Година и 4 месеца след раждането на дъщеря си не мога да се съглася с нито една дума от такава една теза. Намирам време за себе си, за съпруга си и за приятели. Мога да разговарям на всякаква тематика, която ми е интересна, стига и събеседника ми да е интересен. Прочетох няколко книги. Поддържах си формата с малко спорт, поглезвах се от време на време с козметик и фризьор. Детето не ми пречи да извършвам нито една дейност. Да, работя от два месеца, но не от липса на социални контакти и не от липса на нещото, което да ме държи на върха на вълната. Това, което ме държи там (на върха на вълната), е семейството ми. Не, не се смятам за ограничена, защото гледането на детето ме научи на някои нови неща, открих и нови страни у себе си.
Така че всичко е въпрос на нагласа и мироглед.

Моите настроики са като на Туфи
С което разбира се нямам намерение да омаловажа проблема ти, той е на хиляди жени.
Колкото до мен - състоянието ми е резултат на няколко фактора. Най вече факта, че децата ми се появиха на такъв етап от жизненият път в който имах въпиюща нужда от глобална промяна. Бях се наситила на живота без отговорности и на високо темпо. Момента в който започнах да се чувствам отегчена всъщност вече беше един идеален момент за деца - от възрастова гледна точка. Нито прекалено рано, нито прекалено късно.
Сега се радвам на новото си положение. Радвам се и не мога да се нарадвам.
За да чувствам така нещата ми помага мисълта, че да си родител също е професия и то професия в нова сфера, където тепърва ще трябвада трупам умени. Т.е. това е вид предизвикателство. Също така си мисля колко преходен е този етап. Децата израстват неимоверно бързо. Днес са бебета, утре са изхвръкнали и са поели свой с път. За това искам максимално пълноценно да изживея ббешкия период, да му се наситя, да го почувствам с всяка своя частица. Така, че да се запечати в съзнанието ми и никога да не забравя всеки един дребен детайл. А един ден, когато вече ще бъде късно да имам още деца ще ме греят спомените, а няма да ме изяжда усещането за празнота и изтървани мигове.
Може би всъщност искам да имам едно идеално семйство, като по филмите.   С много шумни и весели деца, които се тълпят около масата, с бързащят, но доволен съпруг и аз - една удовлетворена жена. Картинка, която винаги съм си  представяла, но никога не съм изживявала/родителите ми са се развели твърде рано - била съм на 2 годинки и никога не съм имала истинско, голямо и весело семейство/.
Не скучая
Намирам си свои нещица, които да ми доставят удоволствие. Чета списания, трупам познания в нови съвсем различни от професията ми сфери - ей така от интерес, сея и разсаждам цветя на балкона, кеф ми еда подреждам / влудявам се от разхвърляна къща/...

Мисля, че за да е удовлетворен и щастлив един човек той трябва първо да се обърне навътре към самият себе си и да открие там своята истина. Какво иска, как да го постигне и кое какво ще му донесене. Да си поставя така да се каже кратксрочни цели. И всяка една постигната цел да приема като своя малка победа, която да го стимулира и дава начален отскок към следващият връх който трябва да покори.
Тогава всичко което ни се случва придобива подреден вид, а реда винаги действа успокояващо. За разлика от хаоса, който всява паника и тревога.

Не е за вярване, но като че за пръв път сме на едно мнение с Додо-додо!   Хайде, приятен ден, отивам "на тръстиката"    

Ааа, не е така!
И в "Татковци" ти писах сутринта, че съм съгласна с теб по едно становище
Аз когато съм съгласна нямам проблем да изразя съгласието,както и обратното
Поздрави

Здравейте! Нека и аз ви разкажа , без да се натрапвам .

Много исках да се появи това малко палаво слънчице . Даже не исках да е послушно , исках НЕПОСЛУШКО (и е непослушко).
Не мога да кажа че скучаем у дома . Винаги има нещо ново , някоя нова щуротия .
Отначало ми беше много трудно и страшно . Тати пътуваше и ние останахме сами когато бебо беше на 3 месеца . Бабите не помагаха , само идваха да се порадват за малко . Нямах време за депресия . Трябваше мама да пазари , готви , хвърля боклука .... обичайното . По цял ден бяхме по разходки .
Приятелите ми липсваха , те не искаха да са заедно с една мама . А тези от приятелите , които имаха бебета не искаха мама с много пари И така си бяхме само бебо , аз и тати там далеч
После тати слезе на брега когато бяхме на 1 годинка и от тогава си е у дома . Но когато имаше вече кой да помага аз изпаднах в депресия . Имах чувството че затъпях . Не можех да говоря за нищо друго освен памперси и хранене на малко мече .
Тогава милия тати рече че ме записва на един курс (специализиран компютърен) , нещо което ми беше много чуждо и непознато . Лекциите от които се подготвях са на английски . О ужас . Първия път бях готова да се откажа . Това не е за мен . Но той успя да ми вдъхне кураж и ме накара да остана . Сега съм му мног балгодарна . Научих мног неща , ,оже и работа да почна свързана с тоя курс . Срещнах се с мног нови и млади хора
Беше трудно с гледането на малкия . Тати бягаше от работа по - рано за да може мама да иде на училище . Бабите пак не помогнаха . Е случваше се и да пропусна занятие но не беше пагубно .
За нашия тати , за моя най - голяма радост аз все още съм най - най .... (или поне така казва)
Стана мног дълго дано не съм ви досадила .

Пожелавам ви приятен ден !
Ояертава се хубав и слънчев ден за разходка и пълнене на сандалите с пясък в морската

Не знам защо се чувстваш откъсната от приятелите си и от света, може би това се дължи на възрастта. Аз родих през март тази година на 35 и те уверявам че контактите с приятелите ми станаха още по-интензивни, дори и с тези които не са семейни. Страшно им е кеф да дундуркат Ради, а една моя дружка ми подари карта за Тае Бо и двете ходим всяка събота, тогава татко гледа щерката и пие кафе с други татковци. Моето впечатление за мъжете, които стават бещи сега е че не се срамуват да покажат колко много обичат отрочето си, независимо дали е син или дъщеря, да го хранят, да сменят памперси и т.н. Затова когато твоя съпруг се върне от работане го оставяй да седне пред компютъра, а му връчи в ръцете неговото ангелче и му кажи че то много го обича. Включвай го по-често в отглеждането на бебо, позволявай си да ги оставяш по няколко часа заедно в почивните дни и използвай това време за себе си.Аз поне така правя и те уверявам, че откакто се е родила Ради преди 2 месеца и половина, татко не е включил компютъра в къщи.Преди му гледах само гърба цяла събота и неделя. Дори двамата сега си гледат заедно Формула 1 и шампионската лига.
А след интензивната и натоварваща обстановка на работа, стоенето в къщи ми се вижда като дългоочаквана отпуска.

Аз никога не съм се чуствала по този начин - в смисъл не разбирам как можеш да затъпееш от това, че гледаш дете - за мен отглеждането на Мартин е невероятно интересно занимание - всеки ден е нов, различен. а чуството да откриваш света през детските очи наново е невероятно и ми действа някак пречистващо - откриваш колко прекрасни са дребните неща.

 Имам пълната подкрепа на приятелите си - повечето от тях не са женени, никой няма дете( очакваме второто попълнение в компанията скоро ), но всички те обожават малкия, продължаваме да излизаме, да ходим по гости  - винаги сме с детето, понеже няма на кого да го оставим, но от това поканите не са намалели. Мога винаги да изляза по женски за пазарен маратон или ей така - на клюки

 Междувременно завършвам - мноого за четене  - сега съм в лятна почивка до държавните изпити - и ми е страшен кеф, че имам време само за дребното  

 Друго което правим е всяка събота и неделя се натоварваме в колата и тръгваме на някъде - язовир, манастир - където ни хрумне... и така. Възможности за разнообразие колкото искаш - само да имаш подходящата нагласа.

Нищо не куца при теб, Сторми!   Всичко е съвсем нормално, може да си сигурна, че го е изживявала всяка майка, независимо дали го признава или не!   Проблемът е особено силен за онези жени, които преди бебето са имали интересна и непрегната работа и кариера, развлечения с приятели и съпруга и свободно време само за себе си. Знам какво е. Няма спасение от това, но не е толкова трагично, бебчо ще поотрасне, ще тръгне на детска градина, ще започнеш пак работа, отново ще бъдеш интересна на себе си и ще имаш време за всичко, което ти липсва в момента. Но тогава ще ти липсва ужасно времето, което си прекарвала самичка вкъщи с малкото човече... Така че наслаждавай му се в момента!    
И не чети, както те съветват, само списания, а наблегни на книгите, не познавам някой да е поумнял от списания! Това в кръга на шегата, разбира се!!!