Страхотно, Pela. Толкова истини си написала /както казва Додо-Додо/, че се просълзих, докато четох. Понякога човек не може да си обясни дадени ситуации, губи нишката и придобива чувството, че светът около него се разтича. И когато - случайно или не - има някой, който да обясни нещата и да вдъхне кураж и сили /в случая вие/, като че ли се отваря някакво ново пространство, което задълително трябва да бъде запълнено с позитивизъм 
И си казваш - "ама защо трябваше да се стига дотук? Няма нищо непоправимо, просто трябва да пренаредим частите. Може би ще се получи нещо ново и със сигурност по-интересно."
По точка първа от програмата срещу депресия - разговор с таткото: пълен провал!!!. И шамари не раздавах, защото останах безмълвна и безсилна пред безразличието, което срещнах. Е, добре, явно с малечко ще се гледаме сами. Опитах поне, и то не веднъж, да направя нашия татко по-съпричастен към проблемите и на двама ни. Опитвах, и то не въднъж, да му разкрия чувствата си и да му покажа интересните страни на бебето. И този път няма да твърдя, че АЗ не съм успяла. Защото аз успявам. Въпреки, че не съм перфектна в ролята си на майка, аз се справям със задълженията си и усилията, които полагам, заслужават уважение и внимание. И аз си представях идеалното семейство така, както го описва Додо-додо, но засега ще бъдем идеалните майка и дете, пък кой знае какво ще се случи по-нататък. Незнайно защо този провал по точка първа не ме вади от равновесие. Приемам го като даденост. След разговора с таткото отидох при спящия малечко, погледнах го и осъзнах, че има по-голяма любов от тази, която съм изпитвала вчера. Днешната. Утрешната сигурно ще бъде още по-силна. И ще бъда по-добра защото имам детенцето, ще обичам защото то е с мен, ще се радвам заедно с него, ще прощавам заради него. То е моята любов.
Виж целия пост
И си казваш - "ама защо трябваше да се стига дотук? Няма нищо непоправимо, просто трябва да пренаредим частите. Може би ще се получи нещо ново и със сигурност по-интересно." По точка първа от програмата срещу депресия - разговор с таткото: пълен провал!!!. И шамари не раздавах, защото останах безмълвна и безсилна пред безразличието, което срещнах. Е, добре, явно с малечко ще се гледаме сами. Опитах поне, и то не веднъж, да направя нашия татко по-съпричастен към проблемите и на двама ни. Опитвах, и то не въднъж, да му разкрия чувствата си и да му покажа интересните страни на бебето. И този път няма да твърдя, че АЗ не съм успяла. Защото аз успявам. Въпреки, че не съм перфектна в ролята си на майка, аз се справям със задълженията си и усилията, които полагам, заслужават уважение и внимание. И аз си представях идеалното семейство така, както го описва Додо-додо, но засега ще бъдем идеалните майка и дете, пък кой знае какво ще се случи по-нататък. Незнайно защо този провал по точка първа не ме вади от равновесие. Приемам го като даденост. След разговора с таткото отидох при спящия малечко, погледнах го и осъзнах, че има по-голяма любов от тази, която съм изпитвала вчера. Днешната. Утрешната сигурно ще бъде още по-силна. И ще бъда по-добра защото имам детенцето, ще обичам защото то е с мен, ще се радвам заедно с него, ще прощавам заради него. То е моята любов.
А на Pela постинга е страхотен