Бихте ли дарили яйцеклетка?

Doroty_d, лично на мен романът ми хареса. Но го приех просто като роман. За съжаление много от читателите го вzемат насериоzно и особено теzи, които не са се сблъскали със стерилитета се иzкаzват много неподготвени. ОбЩо вzето романът предиzвика раzгореЩени дискусии zа и против АРТ, даряване и продажба на яйцеклетки И ембриони. Факт е, че по света има такива банки, но според Людмила хората едва ли не правят ин витро, zа да си иzбират пол, цвят на очите и какво ли оЩе не, а не zаЩото имат проблем със zабременяването. И много от читателите приемат това zа чиста монета. 

Да!Не мога да си представя какво чувстват жените неспособни да станат майки...Бих помогнала!Дори на скоро мислех да предложа подобно нещо на едни приятели,но не бях сигурна дали са готови на подобен разговор...Ако поискат ,без да се замислям...

Изобщо не бих се подвоумила - давам, и още как.
Някъде ще живее частица от мен - дрън-дрън, е и?
Да си живее, да е щастлива, да направи някого щастлив, да се радва на съществуването си, без да се замисля какво или кой го е причинил.
И аз самата съм нечия частица и всичко е частица от нещо.
Да не изпадаме в дълбоко-философски размисли за кокошката и яйцето .. 
И все пак всеки има право на избор.
Това е моят - и никаква дилема няма.

А ако не е щастлива? Ако там някъде по света ходи дете, имащо половината си гени от теб и изживява най-големия си кошмар? Дали тогава не съществува дилема и момент на замисляне... независимо че то няма да знае, че биологически си му майка и ти евентуално също няма да знаеш нищо за него. Това, че не знаеш, ще промени ли тревогата и ще те опази ли от мисли и чудене - или ще се стараеш изобщо да не мислиш просто с основанието, че не е в човешките ти възможности да знаеш или да го опазиш и без друго това дете е чужда отговорност?
Благородните актове са благородни - което не значи, че непременно трябва да се правят с лека ръка и без замисляне. Животът поднася много изненади...
Я дайте да вземем да проведем едно открито обсъждане на Стъклени съдби - и без друго минимум 3 от последните теми тук на тази тематика са 100% подбудени от книгата, пък и като гледам, много народ има какво да каже по въпроса. На мен книгата също ми хареса, най-малкото като насоки за мислене - иначе като творба не е кой знае какво, макар че не е и лоша, но като поводи за замисляне е ужасно актуална и по определен начин ми напомня две други, много по-известни и опасни книги - 1989 и Прекрасният нов свят.
Хайде - кой ще пусне темата

Aми аz мисля, че книгата вече се обсъжда достатъчно дълго и по доста теми, zа да си направя иzвода, че никой, който не се е е сблъскал със стерилитета не може да даде наистина собственото си  мнение. Аz съм живият пример zа това. Убедена съм, че преди да раzбера zа проблема си категорично бих откаzала да даря яйцеклетка. Сега вече мнението ми се променя. Все оЩе не съм категорична, но бих се zамислила, ако се стигне до там.

Аз съм се сблъсквала със стерилитета, но това не променя нещата. Само че при мен проблемът беше не с яйцеклетките, а с износването- т.е. аз трябваше да дам яйцеклетка, а някой друг да износи. За щастие не се стигна до там.

Нали се сещаш, че това звучи повече от абсурдно - разбира се, че и човек, който не се е сблъсквал със стерилитет, има собствено мнение по такива въпроси и най-вече има право на мнение, което право по мои впечатления доста често се отрича. Факт е, че вероятно виждането му ще е различно от това на тези, които се сблъскват с проблема - но това не го прави по-малко валидно или истинно. Една-едничка истина просто не съществува - нито има правилен и неправилен поглед над тези неща.

Абе това последното не е баш така. Т.е. вие си имайте мнение, но .... как да го обясня, не очаквайте да го приемем възторжено и с овации. В общи линии нямането на деца е същото ката имането, но с обратен знак. Както ние нямащите деца не ви съветваме (повечето от нас де) как да си гледате и възпитавате децата, как трябва да се държите с тях и какво всъщност е родителството като цяло, така и вие - имащите деца не се опитвайте да ни обяснявате  как трябва да приемем вашето мнение за нещо което не сте изпитвали. И да няма една-едничка истина, но ако вашата истина идва от главата, то нашата е от сърцето и обикновено е много изстрадана и много боли. Затова и е трудно да се разберем. Не че някои са по-прави от другите, едно и също нещо гледаме, но го гледаме от различно място.

hedra, иzвинявай. Не съм се иzраzила правилно. Раzбира се, че имате собствено мнение. Това, което исках да кажа е, че ваШето мнение не миродавно, не е компетентно и не е реално. И това е така не zаЩото вие сте тъпи или ограничени, а просто zаЩото не сте се сблъскали с тоzи проблем. Много е лесно от страни да даваШ съвети, но, повярвай ми, когато на теб ти дойде на главата мислиШ по съвсем раzличен начин. Така както аz не давам съвети в кърмаческия форум, така и не бих искала майка на две деца, беzпроблемно zабременяла (неЩо, което желая на всяка жена) да ми дава съвети на мен и да ми каzва кое е добро и кое не. Да ми говори дали редукцията е неЩо добро или е убийство, дали АРТ е намеса в природните процеси и дали децата, родени от ин витро са податливи на болести или не.
 ВсъЩност не бих могла да се иzкажа по добре от  Pesheck

Аз колкото и да го мисля(защото тук много мислите,нали),не ме притеснява нищо в това,да дадеш яйцеклетката си на жена,която има нужда.Не ме притеснява,дали дете с моите гени ще бъде някъде на този свят,дали е щастливо(дай Боже)или нещастно(недай Боже),то не е мое дете,а на жената,износила го,родила го,грижила се за него-не мога да разбера какво толкова мисловно създават тези гени?Дори и да знае човек,че това е детето от неговата яйцеклетка-какво от това?Просто ще прилича на теб и това е.Не си му майка,не се грижиш за него,какъв е проблема?
Не съм се сблъсквала със стерилитет,слава Богу,но бих зарадвала такава жена стига да мога

ох, наистина не се замисляйте над измислици, рискувате да не научите нищо истинско
точно от това се притеснявах най-много, някой да не приеме на сериозно тази книга
жалко, мноооого жалко 

Не само наличието/липсата на деца форимра мнението. Има и по-силни фактори (напр. религиозната принадлежност/атеизма). Този въпрос никога няма да има еднозначен отговор.
афродита, най-силният човешки инстинкт е да си предаде гените. Грижата за поколението идва като следствие. Това е проблема.

Тук има едно предаване, където свързват децата с биологичните им родители. Децата са на възраст 18 +. Винаги има и интервю с тях: как са се чувствали преди, след и т.н. Винаги ми е правило впечатление, че тези деца споделят, че приемат биологичните родители като даденост, но връзка ( духовна, между дете и майка / баща) не изпитват, защото за такава приемат връзката с родителите, които са ги отгледали. За мен това значи, че генетичният материал може да окаже влияние върху даден талант, професия, черта на характера, но не и чувства, които се изграждат под влияние на всичко друго, но не и на генетичната закодираност.

Пък аз, явно заради това, че съм филолог по образование, винаги съм смятала, че развлекателността е само една от задачите на художествената литература. Бог знае защо хората смятат, че другата й задача е да повдига въпроси, да очертава възможни реалности, да подбужда към мислене...
По мое мнение последното от достойнствата на книгата е полет на фантазията, в смисъл измисляне на нечувани от науката неща - напротив, в това отношение е много бедна и по-скоро прозаична, отколкото фантастична. Като цяло там почти няма нещо, което може да се нарече фантастично - набляга се на съвсем друго, именно на моралните дилеми, а не на техническата страна на нещата (за която не дава добра представа, а само много оскъдна). На мен и затова ми беше интересна, де - не съм очаквала да науча как протича една ин витро фертилизация, не смятам, че е нужно да я има в книгата, нито смятам, че е нужно да се придържа точно към реално съществуващите в момента неща. Книгата постига това, което вероятно е било цел (не познавам авторката и сама си се хиля в момента, тъй като попадаме в познатото от училище `какво е искал да каже автора`) - на мен ми звучи като едно художествено замисляне и илюстриране на моралните проблеми зад тези неща.
Затова не мисля, че широката публика бърка в предназначението на книгата - напротив, приема я точно както е предвидено, като повод за замисляне за това какво би могло да се случва в недалечно бъдеще. Може би точно тук несправянето с фантастичния елемент играе лоша роля, заради което се притеснявате вие - книгата е толкова лишена от усещане за фантастика, че звучи направо реалистично.

аз пък честно да ти кажа, не съм чела книгата, нямам и намерение да падам толкова ниско 
достатъчно ми беше да й прочета презентацията, за да си изградя СВОЕТО мнение