Пу самудифски
раздел: Нъ чис бългЪрскиавтор: regina
Ма то, аслъ, кат викнали из селу,
аче пуетити си падали пу самудиви,
си реках: "За кО ас ощи тука дрема?...
ни фана да са дигизирам на красива!
Гирлюк накърших, фърлих два-три таса,
са приминих у риза ут тантели бяла,
чирвилу врътнах и куса размятах -
дусуш на самудива ма думяза !!
Пунесах са из двора грациозну,
луната чак ут завис за притули,
(къдя шса мери с меня пу чаровнус?)
въра и пея, начи, ф роснити марули...
Ми хубуу, ма зех, чи са припънах!
(таман за малку някуй да ма забележи)
Закот са случи ф двора да е тъмну,
и пуста котка се ф краката ми са пречи...
Припънах са фъф самудифската си риза,
и си съдрах галоша на питата,
за караконджул кучката ми ма пумисли,
зала ма, и ф плита са буфтурдясах...
Галоша ми утфръкна ф неизвиснус,
ф цял бой са исплющях, чи паднах,
ут зор чак ризата утзат са цепна,
пък кучката ут стрес, хамен да ма захапи...
Натъртих са да гу играя самудива!..
И за била ни мина никуй да ма зърни...
Язък, чи бях са стЪкмила красива!
Язък! Пуетин кьораф ни са мярна!!!
Сега на хард, северозападен, преводът е на Avaram
Самодивска ода
Де чуйте баш що рекли са у село-
Они поетете летат на самодиви.
И викам си:Па мен кво би ме слрело?
да барнем се народа да се диви!
Боднаф дзамбулец,бело цвеке летно.
Наденаф си кошуя пресно ткана,
разпущен моц разметаф мимолетно
И те ,от мене росманьица стана .
По гувното врътим се грациозно,
ча месечината прикута се от зор.
Естествено че праим го чаровно
По таа точка нема спор.
Бе арно ,ма яла нещо се спрепна
таман преду поет да ме угледа.
Що гувното е мрак и тевнина,
сал мачка у ногете ми пребега.
Съпна се у непраната си роба
и чела здрах си на табана.
Залаа ме пцетора на прокоба,
та самодива, караконяк стана.
У тевното отлете ми папука,
па я се бъкнах по гръбина.
а дреата се цепна на неслука...
Така пак кучето ме мина.
Узорих се със таа самодива.
И къв е тоа мой проклет касмет!
Таман се издокарах на красива,
а се пцетор...ни помен от поет.
Дай още!По-лесно разбрах северозападния,но съм с корени от Резервата.
