Удряли ли сте някога децата си?
- Публикувана: 2 юли 2008, 14:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2009, 22:37 ч.
# 30
2 юли 2008, 23:14 ч.
Удряла съм го един - два пъти и го помня много добре. После съвеста ужасно ме гризе.
Виж целия пост
# 31
2 юли 2008, 23:56 ч.
Не одобрявам подобни методи и въпреки, че имах "трудно" дете, пътите, в които съм я удряла се броят на едната ръка. При това става въпрос за еднократно плясване по дупето. Казвам "имах", защото тя сега е много променена и рядко се налага да й се карам, какво остава да я удрям.
Шамари никога и изобщо по лицето и главата
Виж целия пост
Шамари никога и изобщо по лицето и главата
# 32
3 юли 2008, 00:48 ч.
Плясвам предимно по ръката, но и на други места се е случвало (по памперса е безсмислено, тъй като го приема за игра). Целта на ударите (мале как звучи 
) не е да причинят болка, а по-скоро да сепнат. Внимавам да не посягам когато съм ядосана - тогава човек трудно контролира силата си. Но когато веднъж се уплаших истниски (внезапно мятане под кола, слава Богу шофьорът извади рефлекси) ми идеше да й отвинтя главата на малката. Не го направих, но се постарах да я плясна забележимо по ръката. И не й говорих доста време. После й обясних внимателно какво, що... Предвид възрастта й и бебешкото й светоусещане единственото, което й направи впечатление беше пляскането...
Виж целия пост
) не е да причинят болка, а по-скоро да сепнат. Внимавам да не посягам когато съм ядосана - тогава човек трудно контролира силата си. Но когато веднъж се уплаших истниски (внезапно мятане под кола, слава Богу шофьорът извади рефлекси) ми идеше да й отвинтя главата на малката. Не го направих, но се постарах да я плясна забележимо по ръката. И не й говорих доста време. После й обясних внимателно какво, що... Предвид възрастта й и бебешкото й светоусещане единственото, което й направи впечатление беше пляскането... 
# 33
3 юли 2008, 01:36 ч.
Не одобрявам и винаги преди да имам дете съм смятала, че няма да удрям и ще обяснявам. Малката беше много кротко бебе, което за съжаление се превърна в изключителен инат с тръшкане, хвърляне на храна по земята и т.н. Навремена побеснявам и я удрям през ръцете или по дупето, но ефект няма абсолютно никакъв.
Виж целия пост
# 34
3 юли 2008, 02:13 ч.
И аз така 
И аз...
Виж целия пост
Не одобрявам, но съм удряла, когато думите не помагат.
Винаги след това съжалявам.
Винаги след това съжалявам.
И аз...
# 35
3 юли 2008, 11:12 ч.
Гласувах с втора опция.Досега за 4 години съм пляскала ръчичките за да не пипа контактите, може би два пъти.И още толкова по дупето защото беше излезнала на пътя.На последък откакто порасна и взе да разбира, само се карам понякога и обяснявам повече.Шамарите не ги одобрявам за възпитание и послушание.
Виж целия пост
# 36
3 юли 2008, 11:42 ч.
Втора опция.Слава богу се броят на пръстите на едната ми ръка/как да не ги помня ,като още ме гризе отвътре/ и не се е случвало от месеци.
Виж целия пост
# 37
3 юли 2008, 12:12 ч.
Не, не съм, надявам се никога да не ми се случи нещо подобно, не го одобрявам и не го намирам за възпитателно. Не само моето дете, никога не съм удряла дете изобщо и не бих го направила. Много по - голям ефект има детето просто да бъде затворено в стаята си - да, с всички играчки, но и с усещането, че ме е обидило / разочаровало.
Ударите могат да бъдат част от процес на дресировка, не на възпитание. Все някаква разлика между децата и кучетата трябва да има...
Виж целия пост
Ударите могат да бъдат част от процес на дресировка, не на възпитание. Все някаква разлика между децата и кучетата трябва да има...
# 38
3 юли 2008, 12:13 ч.
и аз много рядко го удрям,а винаги след това се чуствам като престъпник..... и гласувах за отговор 2, но миналата седмица изкочи на улицата,независимо че сме говорили толкова много пъти,че не трябва да ме пуска и тогава го плеснах по дупето,знаеше че е виновен и даже не се и разплака,а веднага ме хвана за ръката.малко след това го нагуших и нацелувах,но оттогава е много внимателен на улицата.може да не съм права,но за мен е най-важно неговата безопасност и да се научи да се пази от колите 
Виж целия пост
# 39
3 юли 2008, 12:50 ч.
Да, много по-садистично е. Ненавиждам изолирането като възпитателен метод.
Виж целия пост
Много по - голям ефект има детето просто да бъде затворено в стаята си - да, с всички играчки, но и с усещането, че ме е обидило / разочаровало.
# 40
3 юли 2008, 12:55 ч.
Много рядко, но се е случвало. Плескала съм го по дупето и по ръчичката. Много съжалявам, а и си дадох сметка, че няма абсолютно никакъв ефект.
Виж целия пост
# 41
3 юли 2008, 12:56 ч.
При инатене по улиците и след като приказките и убежденията нямат ефект, един шамар по дупето върши чудеса. Показва му, че мама или тате не се шегуват и бързо става отново послушно момче.
Виж целия пост
# 43
3 юли 2008, 15:19 ч.
Да , когато се налага ,изяждат по един шамар.
Не одобрявам това ,но инат с думи явно не може да се пречупи.
Сигурна съм обаче ,че тях не ги е заболявало ,понеже не съм ги удряла силно,но мене да ,защото не искам да го правя.
Виж целия пост
Не одобрявам това ,но инат с думи явно не може да се пречупи.
Сигурна съм обаче ,че тях не ги е заболявало ,понеже не съм ги удряла силно,но мене да ,защото не искам да го правя.
# 44
3 юли 2008, 15:31 ч.
и аз
Виж целия пост
Удряла съм в моменти на афект, както и напълно неафектирана. Зависи от ситуацията.
Препоръчани теми