вече съм без надежда

Може би си права, все пак ти си го изживяла, а аз теоретизирам / и се моля да продължа само теорията.../ А и все пак преценявам спрямо моя мъж. А мъжът на авторката едва ли някой от нас може да прецени какъв е.
М/у другото като се замислих си спомних, че в лудите ни млади години имах приятелка, любовница на женен мъж. Тя споделяше, че се кефи като правят секс в семейното му ложе, защото така се чувства "съпруга", а и той щеше да се развежда "всеки момент". Беше я запознал и с жена си и с децата си... Извратено или не- той си е женен още, приятелката ми се ожени и роди 2 деца... и пак са си любовници с господина.

Опитвам се да разбрера защо има такива мъже и жени. И ако мога да дам смислен съвет на момичето.
Той по принцип си ми стои до полата вързан. Женчо лигав. 

Мммм, да! Типично по нашенски започваме да се кълвем.
Няма да вземем страна, но решението "разкарай го" е най-лесното. А и подобни съвети във форума бол.
От разказа на потърпевшата се разбира, че до сега не са имали проблеми. Бързите крайни решения, взети в момент на афект и обида, не са помогнали никому. Понякога подобен инцидент е като пречистване. Не давам съвети, само отбелязвам - в цялата свинска история има едно дете, което няма вина. Нито една от вас, които давате съвети да го изрита на мига няма да е до нея в самотните дни и нощи. Просто като си угасите компютъра си лягате до мъжете. Спестявайте това насъскване. За нея е по-важно да се успокои, да помисли и да поговорят. Най-лесно е да събереш багажа на някого.
Никога не е късно да се разделиш с някой, но винаги е късно ако пропуснеш момента да изясниш отношенията си и да простиш.
От баба ви толкова. Кой разбрал -разбрал.

Много съжалявам, че ти се е случило това. Нямам представа как бих реагирала в такава ситуация. Всеки си казва "това няма как да ми се случи", но всъщност тези неща стават.
Ти си реагирала много адекватно. Дори мъжа ти да се разкайва сега знай, че вероятно той съжалява за това, че е разкрит и че тази грозна история е лъснала пред теб. Няма да ти е лесно от тук на там. Бъди силна и слушай сърцето си.   

Със сигурност ситуацията е много неприятна . Аз на твое място не знам за кое би ме било яд повече - за това ,че мъжът ми е кръшкач или че е глупак.

babche е много права.Евала на тази жена,явно с годините и опитът идва.Аз съм била в подобна ситуация,най-лесно е да го изгониш.Моят съвет също е да се усамотиш,да помислиш и след това да му съсипеш живота,като го оставиш при теб за да помага.Изчакай два -три дни,всичко отминава,според мен трябва да останете заедно,времето лекува,най-лесно е във всеки един момент да го изгониш,моля те първо помиси много добре!!И досега съм благодарна на моята приятелка,че когато на мен се случи ме накара да изчакам и да не взимам прибързани решения.Успех ти пожелавам

Мъдростта, натрупана с житейския опит е най-добрия съветник

Ако останеш при него нищо вече няма да е същото. Но също и ако се разделите- или оставаш сама (което е много трудно, предимно от емоционална гледна точка) или попадаш на следващият... на който няма да можеш да имаш доверие. Изборът е труден, но понеже е за цял живот, трябва да е добре обмислен, а не импулсивен и емоционален.

Може да е задник, може да се е подиграл с теб, но не си прави живота още по-труден и не го освобождавай от отговорност, натоварвайки себе си още повече. Използвай вината му, бъди кучка, подиграй му се и ти.

Аз също бих те посъветвала да не избързваш. Лесно е да му събереш багажа и кой от къде е... Но пъво трябва добре да помислиш, което няма да стане в сегашното ти състояние, защото ти в момента си твърде бясна /и кой ли не би бил/ и ще ти трябва време да се успокоиш поне малко за да вземеш адекватно решение. Казвам ти го, защото и на мен ми се е случвало почти същото нещо и знам какво е, не говоря като жена, която не е преминала през този ад. Дори сега като го пиша пак чувствам вълнение, нищо че са минали доста години от "моята случка". Единствената разлика е че при мен имаше оправдание с прекалената употреба на алкохол във въпросната вечер /семейно празненство/, ако това може да е някакво оправдание, поне за мен не беше. Но съвета ми е /поне така постъпих аз и засега не съжалявам/ да се опиташ да се успокоиш, не му обръщай никакво внимание и мисли, мисли много за теб и за детето ти, за това как ще бъде по-добре за теб. Остави го да спи в друга стая и не говори на тази тема. От негова страна все ще трябва да има някаква реакция, по тази реакция ти ще разбереш как да продължиш живота си - с него или без. Не знам как да ти го опиша то просто се усеща - това дали съжалява и разбира какво ти е причинил или му е все тая, няма нужда да му го натякваш, ако е нормален човек той сам ще го осъзнае. Незнам дали някога ще можеш да забравиш това, което си видяла, аз лично не можах и до ден днешен, като се сетя тръпки ме побиват, но пък от друга страна животът ми е по-добър, защото аз за разлика от теб съм имала много проблеми с него преди тази случка, а от тогава като че ли помъдряхме и пораснахме и разбрахме, че в живота има много по-важни неща от дреболиите за които се цупехме. Дано така да се получи и при теб, пожелавам ти го от все сърце!!!

Авторката, мисля че това, което правиш, наистина е най-доброто решение. Когато всичко се успокои, когато започнеш да мислиш трезво, нещата ще започнат да се нареждат. Но сега, когато болката е толкова силна, и незнаеш на кой свят си, по-добре е мъжа ти да е по-далеч.

P.S. Имам идея какво ти е; съжалявам, че си го изживяла.

С риск всички почитатлки на babche да ми наскачат   няма да се съглася с това. Раздялата с някой, с който си живял/а 5 години, имате малко съкровище и (уж) всичко е било наред, хич даже не ми се струва лесна. Проблема е, че авторката го взима в състояние на афект. Но вероятно много, много от нас не биха постъпили по друг начин. Нормално е да му събере багажа и да го прати... по дяволите. Особено имайки предвид факта, че вероятно не живеят във вила с поне 2 крила, за да се усамоти тя в едното, а той да си троши главата в другото. Да се срещат всеки ден, в коридора, в банятя, в кухнята... и там каквото има още, едва ли би спомогнало много и бързо за уталожване на афекта и емоциите и атмосферата да се норамлизира, ако изобщо е възможно. Така че, не мисля, че да се махне той е лошо решение.

Но от там нататък мисля, че нищо друго сега и веднага, докато си в това състояние, НЕ трябва да решаваш и предприемаш. Просто първо се успокой. Виж можете ли и какво ще говорите. Наистина помисли, когато си в състояние, за всичко. Не само за този "миг", който е ужасен, да, но... мисли, просто. Живота е твой, на твоето дете, не смея сега да кажа на "вас", защото такова нещо за теб вероятно в момента не съществува. Но дали ще е така и когато се успокоиш и погледнеш на някой неща прагматично, доколкото е възможно? С две думи! Пази се да взимаш генерални решения от състоянието на разярена.   Наистина ти желая успех! Каквото и да решиш.  

Абе, вие луди ли сте?
Защо никой, ама никой, не се поинтересува дали Авторката обича този мъж?
Знам, знам, че любовта е относително понятие, знам, че е до време, знам, че като го видиш с друга жена и любовта се изпарява...
Ама знам и че не е точно така!
Защо всички й давате съвети да го гони или не (адмирирам Бабчето, страхотни съвети!), без да знаете нейното отношение.
Тук се проявява само афектът й, но другото е скрито...

Авторке, обичаш ли този мъж?
Помисли го добре, знам, че в момента го мразиш... И си права...
Но непременно се запитай дали го обичаш! Не дали ти е удобно с него, не дали си свикнала, дори не дали би ти било по-трудно без него, а именно дали го обичаш. Ако си сигурна (ама след като добре си помислила), че не го обичаш - гони! И се радвай, че си се спасила!

Ако се колебаеш - непременно потърси начин да си изясниш - поговори с приятелка за него (можеш да не споделяш случката, просто го пообсъдете), а ти следи какво ще изпиташ, особено ако приятелката ти го критикува или пък замини някъде за малко (не при твоите родители!). Не знам, сигурно има и други начини, но непременно си изясни позициите!Ако обаче си сигурна, че въпреки това го обичаш, момиче, бори се за тази връзка! Мъжете понякога полудяват...

Виж, от опит знам, че когато обичаш, можеш и да прощаваш (Помниш ли оная песен на "Домино" - "Да си простим и непростимите неща"?). Сигурна съм, че още дълго няма да му дадеш да те докосне, още дълго ще ти се връща "картинката", болката, макар и притъпена, ще остане... Всичко това - от опит.
Но го обичам, по дяволите, наскоро се убедих напълно (години живях с мисълта, че не съм сигурна).
Сега пак ми е трудно, но поне съм стъпила на твърдо - моята любов е почти на 14 години! Обичам го! Обичам начина, по който си играе с детето, обичам ръцете му, гласа му... Обичам и това, че ме обича, нищо, че понякога го забравя...

За това вярвам, че трябва да се посъветваш със сърцето си, преди да вземеш каквото и да е решение...

Само трябва да ти кажа, че ако останеш с него ще ти е мно-о-ого трудно. За другото - нямам опит и не мога да давам съвети...

Стискам ти палци да вземеш вярното решение за теб и бебо! 

Че ще го изгониш е повече от ясно, ама защо ТИ му събираш багажа? Да си го събира той или директно през прозореца. Ако на мен се случи такова нещо, парцали и пера ще хвърчат и ще бъде късмет, ако няма пострадали. Преди да го изхвърлиш му прибери някакви пари /или всичките, ако даде/- детето няма да се гледа само с усмивки. И се консултирай с адвокат по разводите възмжно най-бързо.
'баси наглостта! - спирам да пиша, че само нецензурни неща ми идват на клавиатурата.