Всеки сам си решава 
Виж целия пост
Бебе без граждански брак...ЗА и ПРОТИВ
- Публикувана: 9 юли 2008, 15:54 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2008, 13:29 ч.
# 46
10 юли 2008, 11:04 ч.
Заедно сме от 11г. Били ена 1.3 г. не сме женени Липсата или наличието на брак не разбирам как би се отразило на детето.Това може да има значение за теб и съпруга ти, но за детето 
.
Ние въпреки липсата на подпис сме семейство и това е най-важното, дъщеря ми расте в обградена с любов.
Виж целия пост
. Ние въпреки липсата на подпис сме семейство и това е най-важното, дъщеря ми расте в обградена с любов.
# 47
10 юли 2008, 11:31 ч.
Здравей и честито,
я не си слагай на сърцето такива излишни и несъществуващи тревоги
Виж целия пост
я не си слагай на сърцето такива излишни и несъществуващи тревоги
# 48
10 юли 2008, 11:36 ч.
При нас пък беше обратното. Когато решихме да се оженим чак се наложи да даваме обяснения на приятелите си защо в 21 век постъпваме толкова старомодно. Разбира се, че е въпрос на личен избор, а моят опит показва, че брака не променя нещата. Освен това може да си женена и пак да си запазиш моминската фамилия, така че и това не гаранция, че в акта на бебето родителите ще са с една фамиля. Мисля, че от гледна точка на детето няма НИКАКВО значение в какви юридически отношения сте с баща му. За него е най-важно е да се обичате и да го обичате 
Виж целия пост
# 49
10 юли 2008, 11:39 ч.
Честито и от мен и лека бременност
Виж целия пост
Здравей и честито,
я не си слагай на сърцето такива излишни и несъществуващи тревоги
я не си слагай на сърцето такива излишни и несъществуващи тревоги
Честито и от мен и лека бременност
# 50
10 юли 2008, 11:42 ч.
Първо честито 
След като подписа няма никакво значение не виждм защо пък да не подпишете.....така ще си спестите цял куп бюрократични глупости и документи за припознаване на детето.По- лесно е да сключите брак
След като нямате какво да делите, няма проблем.А пък и с този брак ще зарадвате семействата си!
Разбира се, че решението си е ваше, това е моето мнение.А и детето като поотрасне няма да се чувства по-различно от другите.Все ое живеем в свят където общо приетите норми се следят от хората и това би рефлектирало след време върху детето като неразбиране от другите деца и съответно подигравки.
Може да се направи и предбрачен договор за успокоение на мъжа ти.
Моля, без да ме нападате!Това е само малко по-различно мнение и не означава, че е грешно!
Каквото и да решите - Успех
Виж целия пост
След като подписа няма никакво значение не виждм защо пък да не подпишете.....така ще си спестите цял куп бюрократични глупости и документи за припознаване на детето.По- лесно е да сключите брак
След като нямате какво да делите, няма проблем.А пък и с този брак ще зарадвате семействата си!
Разбира се, че решението си е ваше, това е моето мнение.А и детето като поотрасне няма да се чувства по-различно от другите.Все ое живеем в свят където общо приетите норми се следят от хората и това би рефлектирало след време върху детето като неразбиране от другите деца и съответно подигравки.
Може да се направи и предбрачен договор за успокоение на мъжа ти.
Моля, без да ме нападате!Това е само малко по-различно мнение и не означава, че е грешно!
Каквото и да решите - Успех
# 51
10 юли 2008, 11:52 ч.
Ние имаме дете, но не сме сключили брак. Никъде не пише, че детето е извънбрачно. Щом като бащата ще го признае, теб какво те притеснява. Отминали са времената когато са се сочили с пръст жени като мен и теб.
Виж целия пост
# 52
10 юли 2008, 12:19 ч.
"Някой може ли да изброи няколко от предимствата на живота без брак?"
Аз мога.
Не вдигам безумна сватба,по вкус на нечия рода.
Не плащам кредит след това,за сватбата.
Не чакам никой да ми подари чинии,тенджери и фритюрник на сватбата и после да се чудя къде да ги хвърля.
Чувствам се щастлива и обичана жена,защото мъжът ми така прави по свое желание,а не защото е женен за мен.
Никога не казвам "ау не излизай с приятели,женен си".
Имам син на 1,4 год. ,живея с мъжа си от 5 години и никога,никога не съм се чувствала по-малко обвързана с него,затова че нямаме граждански брак.Нямам нужда да се кълна в общината,че ще бъда до него,докато нещо ни раздели.
Виж целия пост
Аз мога.
Не вдигам безумна сватба,по вкус на нечия рода.
Не плащам кредит след това,за сватбата.
Не чакам никой да ми подари чинии,тенджери и фритюрник на сватбата и после да се чудя къде да ги хвърля.
Чувствам се щастлива и обичана жена,защото мъжът ми така прави по свое желание,а не защото е женен за мен.
Никога не казвам "ау не излизай с приятели,женен си".
Имам син на 1,4 год. ,живея с мъжа си от 5 години и никога,никога не съм се чувствала по-малко обвързана с него,затова че нямаме граждански брак.Нямам нужда да се кълна в общината,че ще бъда до него,докато нещо ни раздели.
# 53
10 юли 2008, 12:37 ч.
Между живота с и без брак няма абсолютно никаква разлика, ако разбира се оставим на страна имуществени, административни или религиозни причини човек да се чуства некомфортно неподписал.
Виж целия пост
# 54
10 юли 2008, 12:54 ч.
Не ми пука за граждански брак - за мен е формалност. Виж - църковният има значение за мен (но в БГ така или иначе е невъзможен без граждански такъв предварително сключен). Просто искам връзката ми с човекът до мен да е благословена. Иначе днешно време бракът има все по-малко значение, както и на разводите и на децата с разведени родители никой не гледа с лошо око както беше преди примерно. За мен най-важно е хората да се разбират и да са щастливи заедно. Всичко останало е на втори план
Виж целия пост
# 55
10 юли 2008, 13:10 ч.
Мило момиче, радвай се, че имаш шанса да си бременна! Грижи се за здравето и спокойствието си!
За брака трябваше отдавна да сте решили! ГОВОРИ! Та нали каквото и да решите, той е твой партнъор?!
Ние не искахме да сключваме брак или поне искахме само да се подпишем...
Заради близките. И бях в 8м. - не можах да бъда принцеса, защото само рокля тип нощница ми стоеше долу горе прилично
.
В крайна сметка, това , което се промени е отношението на мъжа ми - вече гледа на мен като на негова собственост, за разлика от преди. Нека да уточня, че не е станал по-груб, просто вече не се налага да се старае за вниманието ми. Дълго време преди това бяхме заедно и знаехме, че ТОВА ще е нашето семейство, каквото и да стане!
За раздяла или за развод не съм мислила нито за секунда
- нито преди, нито сега! Ако имам дори и най-малко съмнение това означава, че не вярвам на преценката и на избора си, а това не е така.
Виж целия пост
За брака трябваше отдавна да сте решили! ГОВОРИ! Та нали каквото и да решите, той е твой партнъор?!
Ние не искахме да сключваме брак или поне искахме само да се подпишем...
Заради близките. И бях в 8м. - не можах да бъда принцеса, защото само рокля тип нощница ми стоеше долу горе прилично
.В крайна сметка, това , което се промени е отношението на мъжа ми - вече гледа на мен като на негова собственост, за разлика от преди. Нека да уточня, че не е станал по-груб, просто вече не се налага да се старае за вниманието ми. Дълго време преди това бяхме заедно и знаехме, че ТОВА ще е нашето семейство, каквото и да стане!
За раздяла или за развод не съм мислила нито за секунда
- нито преди, нито сега! Ако имам дори и най-малко съмнение това означава, че не вярвам на преценката и на избора си, а това не е така. 
# 56
10 юли 2008, 13:11 ч.
Аз и приятеля ми/съпруг сме заедно от 11 години без брак.Имаме момченце на 10 месеца и сме си много щастливи.Почти всички от приятелите ни вече са разведени.В родилния детето автоматично го пишат на името на майката- в нашия случай беше много смешно.После се попълва документ за припознаване в общината и приема името и фамилията на бащата.Успех каквото и да решите.
Виж целия пост
# 57
10 юли 2008, 13:30 ч.
Всичко това е така и при мен с изключение, че съм омъжена. Така че за мен изброениете предимства са безпочвени. 
Не се заяждам. Всеки да живее както си иска.
Виж целия пост
Всичко това е така и при мен с изключение, че съм омъжена.
Така че за мен изброениете предимства са безпочвени. Не се заяждам. Всеки да живее както си иска.
# 58
10 юли 2008, 14:12 ч.
Всеки сам избира как му е комфортно да си живее. Аз лично за себе си съм за брака и затова съм се омъжила. Но при мен е малко и професионална деформация. Защото повярвайте доста грозни картинки могат да се видят. Хора, които преди 10 години са били безумно влюбени, могад да се мразят истински. Примерно раждаш едно, две деца на даден мъж, губиш n на брой години от живота си в майчинство /което само по себе си е страхотно/, в което време не се реализираш професионално. Ако живееш в неговото жилище без брак, то при раздяла няма как да останеш там, защото това не е семейното жилище. А ти ако не си работила, как да си станала финансово независима и да си се устроила в живота. Може да звуча грубо, но и никой не се жени с мисълта да се развежда, обаче разводите стават все повече.
Виж целия пост
# 59
10 юли 2008, 14:13 ч.
С мъжа ми сме заедно от 7 год, но нямаме брак... не мога да го нарека "приятел", защото дори и без подпис, ние сме си истинско семейство! Имаме си прекрасно бебе на 1 мес. и сме много щастливи... Той е татко на моето бебе и двамата сме с равни права върху него! Подписът в гражданското не гради щастието и не е гаранция за сплотено и щастливо семейство. Въпреки че мъжът ми понякога ми казва " нали ти е ясно, че един ден ще се оженим" 
Така че се наслаждавай на бременността и хич да не ти пука за мнението на околните, все пак важно е вие как приемате нещата и как се чувствате. Пожелавам ти успех и прекрасно сладко бебенце!!!
Виж целия пост
Така че се наслаждавай на бременността и хич да не ти пука за мнението на околните, все пак важно е вие как приемате нещата и как се чувствате. Пожелавам ти успех и прекрасно сладко бебенце!!! Препоръчани теми