Да се изкажа и аз,нищо,че съм си в БГ,нищо,че съм магистър,завършил с пълно отличие-и аз,понеже исках да съм самостоятелна,си направих магазинче и аз работя в него...хората,които не знаят,че е мое,си ме вземат за продавачка,ама хич не ми и дреме-то и за търговец се искат качества,които и високообразовани "сухари" често не притежават,а и не мисля,че има срамна работа...Аз се чувствам прекрасно като работя с хора!
Виж целия пост
проста продавачка
- Публикувана: 18 юли 2008, 02:10 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2008, 18:19 ч.
# 106
22 юли 2008, 12:32 ч.
И аз това си помислих... Като израз даже не съществува в иврита (е, може да се каже, буквално да се преведе, ще ме разберат, но не е популярно да се описва така работата на продавача)
Работила съм няколко такива "прости" работи, за да се издържам в периода, в който учех местния език. Мисля, че много помъдрях от този опит, преди това бях просто една глезана на мама и на татко
Между другото - тук "мечтата" на много имигрантки е именно да работят като касиерки в супера, защото има много по-тежки варианти на работа за новодошлите... Както и да е - не се отнасям с пренебрежение към продавачки, чистачки, сервитьорки и пр. - но сред тях са малцина тези, с които бих завързала сериозно приятелство. Основният критерий в сближаването ми с хора е колко са общите неща помежду ни. С българките, които работят в тези сфери, бих намерила общи сфери, но с израелките-продавачки - не мисля, че бих завързала приятелство...
Виж целия пост
Това за срамната работа е малко наш манталитет.
И аз това си помислих... Като израз даже не съществува в иврита (е, може да се каже, буквално да се преведе, ще ме разберат, но не е популярно да се описва така работата на продавача)
Работила съм няколко такива "прости" работи, за да се издържам в периода, в който учех местния език. Мисля, че много помъдрях от този опит, преди това бях просто една глезана на мама и на татко
Между другото - тук "мечтата" на много имигрантки е именно да работят като касиерки в супера, защото има много по-тежки варианти на работа за новодошлите... Както и да е - не се отнасям с пренебрежение към продавачки, чистачки, сервитьорки и пр. - но сред тях са малцина тези, с които бих завързала сериозно приятелство. Основният критерий в сближаването ми с хора е колко са общите неща помежду ни. С българките, които работят в тези сфери, бих намерила общи сфери, но с израелките-продавачки - не мисля, че бих завързала приятелство...
# 107
22 юли 2008, 13:34 ч.
Говориш ми от сърцето.
Мечтата ми е да си отворя мой магазин. И в който АЗ да продавам.
Това, което съм учила, не само че няма нищо общо с търговията, ами като погледна назад виждам, че е била невероятна загуба на време. Ако съжалявам за нещо, то е защо съм учила тъпоъгълна теория в университет, а не някой занаят. Питам се защо по дяволите никой навремето не ме е светнал. Даже през последните години съм си мислила да изкарам двегодишно учене на някой практичен занаят, който да ми е интересен, а и от полза за бъдещето.
Виж целия пост
Да се изкажа и аз,нищо,че съм си в БГ,нищо,че съм магистър,завършил с пълно отличие-и аз,понеже исках да съм самостоятелна,си направих магазинче и аз работя в него...хората,които не знаят,че е мое,си ме вземат за продавачка,ама хич не ми и дреме-то и за търговец се искат качества,които и високообразовани "сухари" често не притежават,а и не мисля,че има срамна работа...Аз се чувствам прекрасно като работя с хора!
Говориш ми от сърцето.
Мечтата ми е да си отворя мой магазин. И в който АЗ да продавам.
Това, което съм учила, не само че няма нищо общо с търговията, ами като погледна назад виждам, че е била невероятна загуба на време. Ако съжалявам за нещо, то е защо съм учила тъпоъгълна теория в университет, а не някой занаят. Питам се защо по дяволите никой навремето не ме е светнал. Даже през последните години съм си мислила да изкарам двегодишно учене на някой практичен занаят, който да ми е интересен, а и от полза за бъдещето.
# 108
22 юли 2008, 16:06 ч.
Зависи от амбициите, според мен. Познавам едно момче, което преди много години имаше голяма мечта да специализира в болница в Америка. Замина и в началото работеше нощем по снабдяването на суперите, а през деня гледаше болни хора. Драпа, струва и сега е уважаван лекар ( но хитро се беше присламчил към една Баптиска църква и едно семейство го взе под крилото си, не плащаше наем и доста му помогна).
Братовчед ми замина за Канада преди години и му трябваха 5 години, за да се появи желанието за приравняване на дипломата, курс и да си намери работа по специалността. В неговият случай си беше точно липса на желание да се напъне повече.
Виж целия пост
Не правя обобщения, но ми се е случвало да говоря с емигранти, които са споделяли, че ако останеш на работата, която ти е в началото(например посочената тук ) си оставаш такъв до края на живота си.
Зависи от амбициите, според мен. Познавам едно момче, което преди много години имаше голяма мечта да специализира в болница в Америка. Замина и в началото работеше нощем по снабдяването на суперите, а през деня гледаше болни хора. Драпа, струва и сега е уважаван лекар ( но хитро се беше присламчил към една Баптиска църква и едно семейство го взе под крилото си, не плащаше наем и доста му помогна).
Братовчед ми замина за Канада преди години и му трябваха 5 години, за да се появи желанието за приравняване на дипломата, курс и да си намери работа по специалността. В неговият случай си беше точно липса на желание да се напъне повече.
# 109
22 юли 2008, 17:11 ч.
Не знам дали е липса на желание или системата им е такава. Имам познати, идват тук, парите свършват и те започват работа. Няма пари за курсове, налягат те сметки. Когато си стъпват на краката, жената започва да търси работа и да търси приравняване на диплома. Да но не, държавна служителка и отговаря, че за да кандидатства за такава работа и трябва канадски опит (това го искат навсякъде), а т.к. канадския и опит е като продавачка да кажем , няма как да стане сега да си смениш професията. Та така попадаш в един порочен кръг. Понякога си мисля , че е и голяма доза късмет.
Виж целия пост
# 110
22 юли 2008, 20:05 ч.
И в UK е така. Искат опит, но на местна почва, един месец, но техен си...
Опитът в БГ изобщо не го броят.
А измъкването е онази комбинация от упоритост, лични качества и късмет,
които за всеки са строго индивидуални. Мдам, много късмет...
Виж целия пост
...че за да кандидатства за такава работа и трябва канадски опит (това го искат навсякъде), а т.к. канадския и опит е като продавачка да кажем , няма как да стане сега да си смениш професията. Та така попадаш в един порочен кръг. Понякога си мисля , че е и голяма доза късмет.
И в UK е така. Искат опит, но на местна почва, един месец, но техен си...
Опитът в БГ изобщо не го броят.
А измъкването е онази комбинация от упоритост, лични качества и късмет,
които за всеки са строго индивидуални. Мдам, много късмет...
# 111
22 юли 2008, 21:00 ч.
Несъмнено искат опит в дадената държава. Моят братовчед мина приравнителни курсове и го изпратиха на стаж. От там се завъртя колелото....Все пак си мисля, че можеше много по-рано да го направи, но беше удовлетворен от парите, които получаваше от другата работа, а приравняването беше да си даде зор.
Виж целия пост
# 112
22 юли 2008, 21:47 ч.
Ключово!
Хубавото тук е, че при усвояването на нови знания/професия
се осигурява практически стаж и си влизаш в системата.
Виж целия пост
приравнителни курсове и го изпратиха на стаж. От там се завъртя колелото....
Ключово!
Хубавото тук е, че при усвояването на нови знания/професия
се осигурява практически стаж и си влизаш в системата.
# 113
22 юли 2008, 21:53 ч.
Ключово!
Хубавото тук е, че при усвояването на нови знания/професия
се осигурява практически стаж и си влизаш в системата.
Да, така е. Приятелката ми чилийка, която години мърмореше, че не я взимат на работа, обаче, не се пречупи да я изпратят на стаж от дадено учебно заведение. Но успя да влезе в системата, като се оплака на кметицата в града, където беше, че стои без работа и тя й намери място за стаж, където явно я експлоатираха, но след няколко месеца, се кандидатира за новата работа и в CV й стоеше стажа, който й отвори врати....
Виж целия пост
приравнителни курсове и го изпратиха на стаж. От там се завъртя колелото....
Ключово!
Хубавото тук е, че при усвояването на нови знания/професия
се осигурява практически стаж и си влизаш в системата.
Да, така е. Приятелката ми чилийка, която години мърмореше, че не я взимат на работа, обаче, не се пречупи да я изпратят на стаж от дадено учебно заведение. Но успя да влезе в системата, като се оплака на кметицата в града, където беше, че стои без работа и тя й намери място за стаж, където явно я експлоатираха, но след няколко месеца, се кандидатира за новата работа и в CV й стоеше стажа, който й отвори врати....
# 114
23 юли 2008, 01:37 ч.
И в UK е така. Искат опит, но на местна почва, един месец, но техен си...
Опитът в БГ изобщо не го броят.
А измъкването е онази комбинация от упоритост, лични качества и късмет,
които за всеки са строго индивидуални. Мдам, много късмет...
И тук е така ... малко, ама техен и с препоръки от местните.
Аз тук изобщо не мога да си използвам стажа като деловодител в нотариална кантора от България, защото тук просто няма такава длъжност.
На интервютата ме разпитваха какво е това, кимаха с глава, че звучи престижно, но ... няма такъв аналог тук.
Но и не мисля, че ми се работи такова нещо занапред
Виж целия пост
...че за да кандидатства за такава работа и трябва канадски опит (това го искат навсякъде), а т.к. канадския и опит е като продавачка да кажем , няма как да стане сега да си смениш професията. Та така попадаш в един порочен кръг. Понякога си мисля , че е и голяма доза късмет.
И в UK е така. Искат опит, но на местна почва, един месец, но техен си...
Опитът в БГ изобщо не го броят.
А измъкването е онази комбинация от упоритост, лични качества и късмет,
които за всеки са строго индивидуални. Мдам, много късмет...
И тук е така ... малко, ама техен и с препоръки от местните.
Аз тук изобщо не мога да си използвам стажа като деловодител в нотариална кантора от България, защото тук просто няма такава длъжност.
На интервютата ме разпитваха какво е това, кимаха с глава, че звучи престижно, но ... няма такъв аналог тук.
Но и не мисля, че ми се работи такова нещо занапред
# 115
24 юли 2008, 13:04 ч.
Бих работила ако нямах избор. Познавам докторки които сега сервират. Инженери които карат такси. Като трябва го правят. Не виждам нищо срамно в това да си изкарваш прехраната. Ето, ходих в Испания Декември на почивка. Запознах се с 4 Българки. Зъболекар, Учителка, Мед сестра, не си спомням другото момиче каква професия имаше. И 4те бяха чистачки в някакъв хотел.
Ами обрулени от живота, но се държат и правят каквото трябва. Шапка им свалям.
Виж целия пост
Ами обрулени от живота, но се държат и правят каквото трябва. Шапка им свалям.
# 116
24 юли 2008, 13:22 ч.
ами при положение, че сега получават повече пари отколкото като лекари или инженери в собствената им държава, не виждам нищо срамно. Не е приятно да работиш като чистачка, но не е и приятно да работиш като лекар за 450лв. заплата
Виж целия пост
Познавам докторки които сега сервират. Инженери които карат такси.
ами при положение, че сега получават повече пари отколкото като лекари или инженери в собствената им държава, не виждам нищо срамно. Не е приятно да работиш като чистачка, но не е и приятно да работиш като лекар за 450лв. заплата
# 117
24 юли 2008, 13:36 ч.
Да това ми е мисълта. Нямат избор хората и всеки каквото може.
чудя се, ако вземем всички емигранти да се върнем в БГ заедно, какво ще стане??
Чак искам тема да отворя.
Виж целия пост
чудя се, ако вземем всички емигранти да се върнем в БГ заедно, какво ще стане??Чак искам тема да отворя.
# 118
24 юли 2008, 15:25 ч.
Ами какво ще стане?
То за всеки е индивидуално ...
Някои ще си намерят мястото и ще си хванат хляба в ръце. Лесно ще се адаптират.
Други ... не.
Виж целия пост
То за всеки е индивидуално ...
Някои ще си намерят мястото и ще си хванат хляба в ръце. Лесно ще се адаптират.
Други ... не.
# 119
24 юли 2008, 16:14 ч.
чудя се, ако вземем всички емигранти да се върнем в БГ заедно, какво ще стане??
Пак може да избягат
Упс, ама и аз не чета. Прочитам, ако ги върнем, а не те самите да се върнат. ами по другите теми съм чела, че много се връщат и после се чудят за какво са се върнали.Свикнеш ли по спокоен живот с правила и т.н след това в БГ ти е трудно. Разбира се има много изключения
Виж целия пост
чудя се, ако вземем всички емигранти да се върнем в БГ заедно, какво ще стане??Пак може да избягат
Упс, ама и аз не чета. Прочитам, ако ги върнем, а не те самите да се върнат. ами по другите теми съм чела, че много се връщат и после се чудят за какво са се върнали.Свикнеш ли по спокоен живот с правила и т.н след това в БГ ти е трудно. Разбира се има много изключения
Препоръчани теми