Офф> Албена я отвори тема. Преди имаше една подобна "Ако си бяхте останали в Бг какво щяхте да правите сега?" или нещо такова. Интересна се получи, а сега има доста нови никове във форума и може даже и по-забавно да излезе 
Виж целия пост
проста продавачка
- Публикувана: 18 юли 2008, 02:10 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2008, 18:19 ч.
# 121
24 юли 2008, 16:59 ч.
по забавно би било, да се пита тези не искат да се връщат, ако им се наложи да се върнат какво биха правили 
Виж целия пост
Офф> Албена я отвори тема. Преди имаше една подобна "Ако си бяхте останали в Бг какво щяхте да правите сега?" или нещо такова. Интересна се получи, а сега има доста нови никове във форума и може даже и по-забавно да излезе
# 122
24 юли 2008, 17:15 ч.
Да отворим тема "Ако трябва всички да се завърнем в БГ веднага, какво ще стане?"
Малеее ще има и много оплювания. Да отварям ли? Дайте пример за заглавие.
Виж целия пост
Малеее ще има и много оплювания. Да отварям ли? Дайте пример за заглавие.
# 123
24 юли 2008, 17:18 ч.
А замисляли ли сте се над варианта, ако се върнат наистина всички емигранти, какво ще стане, ако поискат да въведат същите порядки като навън, по-добри закони, ще са много и ще могат да се гласуват свестни закони, ще има свестни политици.
А може и сегашното население, свикнало на беззаконие и ред, тогава да тръгне да бяга, щото не им оттърва
Виж целия пост
А може и сегашното население, свикнало на беззаконие и ред, тогава да тръгне да бяга, щото не им оттърва
# 125
24 юли 2008, 18:59 ч.
Гледам пиШете за санитари.В Испания санитарите не 4истят,за тази дльжност си има 4иста4и.До скоро всеки можеШе да работи като такьв,но ве4е се промениха неЩата,сега се правят курсове,изискват се дипломи......У4и се как то4но да се местят пациентите ,в слу4ай 4е има неЩо с4упено.....Санитар може да 4исти,само и единсвтено ако персонала по по4истването от ЖЕНСКИ род не може да из4исти това за което става дума 
,само тогава санитарите трябва да се заемат с тази дльжност.
Аз имам диплома за санитар
......ей така си седи в кьЩи и сьбира прахта ,не е за мен тази работа,.....като ме сложиха 1 ден в интензивното и на вторият си хванах баагажа и се изнесох кьм Бьрза ПомоЩ 
.
Виж целия пост
,само тогава санитарите трябва да се заемат с тази дльжност.Аз имам диплома за санитар
......ей така си седи в кьЩи и сьбира прахта ,не е за мен тази работа,.....като ме сложиха 1 ден в интензивното и на вторият си хванах баагажа и се изнесох кьм Бьрза ПомоЩ .
# 126
24 юли 2008, 23:48 ч.
именно.
ей това исках да кажа и аз в другата тема
Виж целия пост
А замисляли ли сте се над варианта, ако се върнат наистина всички емигранти, какво ще стане, ако поискат да въведат същите порядки като навън, по-добри закони, ще са много и ще могат да се гласуват свестни закони, ще има свестни политици.
ей това исках да кажа и аз в другата тема
# 127
25 юли 2008, 04:45 ч.
Аз самата съм коментирала за свои познати, за които не разбирам защо емигрират и живеят в много по-лоши условия, отколкото тези, които са имали в България ГОДИНИ наред. Имам такива роднини - в БГ имат няколко апартамента с наематели, имали са добра работа по специалността си (инженери са). Отидоха в Англия и сега живеят няколко семейства в един апартемент, мъжът е бояджия, жената седи вкъщи и не работи, защото й било страшно трудно да научи езика. Имат две деца, които ходят на училище. Коментарите им за образователната система в Англия не са ласкави (твърдят, че образованието в БГ е на по-високо ниво). Единственото ми обяснение е, че това семейство е намерило в Лондон място под слънцето, което по някаква незнайна емоционална причина ги прави щастливи. Иначе не виждам никакъв смисъл, честно да ви кажа.
А за простата продавачка - аз кандидатствах за такава работа в началото като пристигнах, защото си мислех, че имам нужда да се почувствам по-сигурна в новата среда, преди да започна да си търся по-добра работа. Оказа се, че поне в моя град продавачки с висше образование не се търсят. Трябва да лъжеш, че си само с гимназия, за да те вземат на такава работа.
Виж целия пост
А за простата продавачка - аз кандидатствах за такава работа в началото като пристигнах, защото си мислех, че имам нужда да се почувствам по-сигурна в новата среда, преди да започна да си търся по-добра работа. Оказа се, че поне в моя град продавачки с висше образование не се търсят. Трябва да лъжеш, че си само с гимназия, за да те вземат на такава работа.
# 128
30 юли 2008, 03:09 ч.
Да отговоря на оригиналния въпрос: не смятам, че има незаслужаваща уважение работа. Самата аз съм работила такава в България под различна форма, предимно като студентка, тук също въвеждах данни в началото, докато бях на временна виза. Не съм била финансово принудена да го правя, но пък не ми се седеше и по цял ден в къщи, исках да общувам с хора и да упражнявам английски.
Но тогава нямах все още деца. За мене децата променят нагласата. Такъв вид работа просто не изплаща качественото детегледане, и дори и да има някаква социална раздумка, не би ми било мотивиращо.
Понастоящем върша нещо, за което съм учила тук, и няма връщане назад, макар че е имало моменти, когато съм се питала защо ми трябваше. Тогава се сещам за направените залози и това ме мотивира.
При наличието на деца не бих експериментирала с ниско квалифициран труд заради семки, бонбонки и социални глезотийки.
Изключвам вариантите, когато поради стечение на обстоятелствата човек е принуден да работи на 2-3 такива места, за да може да свърже двата края. Тогава - да, разбира се.
Виж целия пост
Но тогава нямах все още деца. За мене децата променят нагласата. Такъв вид работа просто не изплаща качественото детегледане, и дори и да има някаква социална раздумка, не би ми било мотивиращо.
Понастоящем върша нещо, за което съм учила тук, и няма връщане назад, макар че е имало моменти, когато съм се питала защо ми трябваше. Тогава се сещам за направените залози и това ме мотивира.
При наличието на деца не бих експериментирала с ниско квалифициран труд заради семки, бонбонки и социални глезотийки.
Изключвам вариантите, когато поради стечение на обстоятелствата човек е принуден да работи на 2-3 такива места, за да може да свърже двата края. Тогава - да, разбира се.
# 129
30 юли 2008, 04:59 ч.
Според мен, както го разбирам въпроса, е дали съдим за хората по това каква работа вършат и дали ние самите бихме се срамували от себе си ако се наложи да вършим такава работа. Според мен това е едно от големите разминавания между живота тук и в България. Тук повече или по-малко с времето спираш да се вълнуваш от това какво ще кажат хората и правиш това, което е нужно семейството ти да живее добре и, в крайна сметка, гледаш да извлечеш най-доброто от ситуацията. Спираш и да слагаш етикети на хората, а и на себе си. Някой бил продавачка, а всъщност имал висше образование - и какво от това, ако висшето образование не го храни, а пък в еди магазин научава нещо все пак, събира опит и това може да му даде възможност за развитие.
Конкретно на въпроса - не бих се поколебала и за миг да работя нискоквалифицирана работа ако остана без работа и трябва да продължа да плащам сметки, ипотека и т.н. без да ме притеснява това дали някой ще ме нарече "проста еди-си каква"
Виж целия пост
Конкретно на въпроса - не бих се поколебала и за миг да работя нискоквалифицирана работа ако остана без работа и трябва да продължа да плащам сметки, ипотека и т.н. без да ме притеснява това дали някой ще ме нарече "проста еди-си каква"
# 130
30 юли 2008, 06:52 ч.
Мислех си 
,знам заЩо сьм готова да сьм проста продава4ка в 4ужбина а не някоя озверяла девойка зад бИуро в адвокатска кантора работеЩа за 400 лева ,ЗАЩОТО за мен е немислимо да вьрна на този етап детето си в Бг,кьдето пеШеходните пьтеки са за красота по улиците и административните 4иновни4ки се оперирани от лУбезност....Ей за това....не искам моето дете да живее в онзи ужас,ИСКАМ по хубав живот за него от това което предлага БГ,та ако Ще да трябва да сьм и проста продава4ка .
Виж целия пост
,знам заЩо сьм готова да сьм проста продава4ка в 4ужбина а не някоя озверяла девойка зад бИуро в адвокатска кантора работеЩа за 400 лева ,ЗАЩОТО за мен е немислимо да вьрна на този етап детето си в Бг,кьдето пеШеходните пьтеки са за красота по улиците и административните 4иновни4ки се оперирани от лУбезност....Ей за това....не искам моето дете да живее в онзи ужас,ИСКАМ по хубав живот за него от това което предлага БГ,та ако Ще да трябва да сьм и проста продава4ка .
# 131
30 юли 2008, 07:18 ч.
Толкова мнения изчетох за простата продавачка, че моето може би ще се препокрие с някое друго. Има ли срамна работа?-не няма, с тази система на управление на нещата тук, не може да се мисли, че можеш да имаш друга алтернатива. Затова и много от вас са навън, в търсене на по-добро бъдеще за децата. Моите деца са тук, но искрено съжалявам, че не са навън. Работят за малко пари на няколко работи, не се срамуват от това, а аз помагам за детето, защото така трябва. И при първа възможност ще ги стимулирам да се "поразходят" и да вземат съдбата си в свои ръце. И да работят това, за което са вложили труд и знания. Защото тук е невъзможно.....
Виж целия пост
# 132
30 юли 2008, 20:01 ч.
нека и аз да се изкажа,,не 4е ще бъде по разли4но.
срамна работа няма ако е 4естна....аз като работех в София 15 години като у4ителка и на второ място ходех ,но взимах 250 лв..и да не би да стигаха??'
тук съм работела като касиерка и като продава4ка ама имах пари да купя на детето ми това което искаше ,а и да си задоволя моите прищевки...
Сестрами работи като съдия в София е верно ,е летвата ,ама кво от това за 800 лв,аз изпращам стол4ета за бебетата и разни други неща.
Виж целия пост
срамна работа няма ако е 4естна....аз като работех в София 15 години като у4ителка и на второ място ходех ,но взимах 250 лв..и да не би да стигаха??'
тук съм работела като касиерка и като продава4ка ама имах пари да купя на детето ми това което искаше ,а и да си задоволя моите прищевки...
Сестрами работи като съдия в София е верно ,е летвата ,ама кво от това за 800 лв,аз изпращам стол4ета за бебетата и разни други неща.
# 133
30 юли 2008, 23:42 ч.
Професорке, по-добре за децата, че не сте вече учителка
Дано поне сестра Ви е по-грамотна
Виж целия пост
нека и аз да се изкажа,,не 4е ще бъде по разли4но.
срамна работа няма ако е 4естна....аз като работех в София 15 години като у4ителка и на второ място ходех ,но взимах 250 лв..и да не би да стигаха??'
тук съм работела като касиерка и като продава4ка ама имах пари да купя на детето ми това което искаше ,а и да си задоволя моите прищевки...
Сестрами работи като съдия в София е верно ,е летвата ,ама кво от това за 800 лв,аз изпращам стол4ета за бебетата и разни други неща.
срамна работа няма ако е 4естна....аз като работех в София 15 години като у4ителка и на второ място ходех ,но взимах 250 лв..и да не би да стигаха??'
тук съм работела като касиерка и като продава4ка ама имах пари да купя на детето ми това което искаше ,а и да си задоволя моите прищевки...
Сестрами работи като съдия в София е верно ,е летвата ,ама кво от това за 800 лв,аз изпращам стол4ета за бебетата и разни други неща.
Професорке, по-добре за децата, че не сте вече учителка
Дано поне сестра Ви е по-грамотна
# 134
19 авг. 2008, 03:26 ч.
Проста продавачка ли? Ами добрата продавачка, която е истински професионалист , тя знае как да те накара да купиш нещо, дори и да си нямал намерение да купиш... И хич не е проста!
Не е лесно да си продавачка, защото не работиш само със стока ами и с хора. Едни клиенти са усмихнати и любезни, други са надменни, а третите пък са кисели и заядливи...и какво ли още не.Те просто са си такива, но това по никакъв начин не бива да влияе на обслужването и продавачката трябва да бъде усмихната, въпреки всичко!
Сега ще пиша нещо от личен опит...
Аз за една година се отделих от музиката, само и само защото исках да опитам нещо друго, и то именно да работя като продавачка в магазин. А сега мечта де!И може ли да си представите, че подавах на 50 CV-та и навсякъде ми отказваха. Брех , викам какво става тука? Какво пък толкова искат чак, че то продавачка е лесно. Нито образование се иска, нито някакъв стаж. Всеки може ! 
Да, ама не...
Оказвало се , че тук да си продавачка хич не било лесно ...
Наложи се да отида на 3 месечен Бутик-курс( да, не се смейте ) ...та чак след като го завърших този курс, си намерих (сама) практика. Аз отидох в Икеа и там ходех на практика 1 месец, нещо като пробен период... от там ме одобриха, та чак след това ме взеха на работа. А пък колко условия имахме. Цяла папка изписана, какво имам право да правя и какво не. Не знаех, че толкова много неща могат да се изискват от един продавач! 
Ми то добър продавач си е цял психолог! ...
И най-важното беше да сме мили, учтиви и засмяни ВИНАГИ, независимо от настроението на клиента. Искам да ви кажа, че това за мен беше голямо училище и изпитание! Какви ли не хора видях за тази година...Като музикант, винаги съм работила с много хора,тълпи , всяка вечер с различен народ. Та си мислих, че бях свикнала да работя с хора, да ама не. Нямала съм чак толкова нервни и сърдити клиенти около пианото, както в Икеа . Ето ти предизвикателсво, са казвах! Ккакво да ги правя и как да се държа? В курса учехме на теория, как да се усмихвам на клиентите, даже когато са недоволни и сърдите и изглеждаше лесно. Ама на практика се оказа доста трудна задачка. 
Икеа е най-посещавания магазин в нашия град. По посещаван е от хранителните магазини. И понеже е единствен в район от моколо 300 км, се стичаше народ от всякъде! Хора НОН-СТОП!Никога не съм виждала толкова навалица, и то всеки ден.... 
Имахме доста капризни клиенти, а имаше и хора които просто им е скучно и са заядливи по характер и искат да обикалят по магазините с мисията , да вдигат кръвното налягане на продавачките. Ама айде опитайте де... Всеки ден, цяла една година, така все усмихнати ...на всеки един клиент? И ще разберете,че ХИЧ не е лесно.
Първите 3 месеца имаше моменти, в които си мислех, че психически няма да издържа. Идвало ми е да
... 
Не знаех как да реагирам , как да се държ към клиенти които ми викаха насреща, за нещо което аз нямах вина... Викам си , егати и несправедливоста...пълна трагедия, ми и аз съм човек... и аз имам нервички!
После с времето, от ежедневни наблюдение на моите колеги, как те се справят с такива ситуации, приех предизвикателсвтото, приех го като приключение...и наистина работата стана по-лесна и проблемите по-малко. Почнах да спазвам всичко това , на което ни учеха!
След време ми беше ми голям кеф например, да се справя с труден клиент! С готините , усмихнати клиенти е лесно, няма проблеми! Ама с нерваци , трудно се излиза на глава... Например случвало се е често, някои сърдити особи, които ми се пенят насреща и ме навикват със зачервени лица , заради това, че нещо нямало в магазина, и че те видели в интернет в сайта, че го имаме, и като дошли тука ,се оказвало че го нямаме! И че те вече идвали 2 или 3 пъти и стоката все я нямало в магазина. И били път напразно..и че вреемето им е скъпо, и че времето в пари... 
Изслушвах ги много внимателно. Първото нещо което правих, беше първо да им се извинява за неудобството което сме им причинили. С много учтив тон ( колкото и да ми е било трудно пнякога, защото е имало клиенти, които искаш просто да...)се налагаше да им обясня, че стоката която те търсят, примерно много бързо се изкупва. А зареждането става по-бавно, тъй като стоките идват от цял свят...и т. н. Предлагах им другия път, за да не се разкарват напразно, да вдигнат един телефон и ние ще им дадем информация, дали имаме стоката в наличност, или не.
Не може да си представите, как отсреща омекват, а някои дори са започвали да се чувстват неудобно, заради това че преди малко са се пенили от нерви пред мене... Тази тактика винаги работеше перфектно, повярвайте ми! На това ни учеха всеки божи ден, НИКОГА да не влизаме в конфликт с клиента!
Сега вече пак се върнах към музиката. Но не заради това , че в магазина не ми беше хубаво?Напротив, изучавах хората, тренирах си търпението и си калявах нервите. Беше супер школовка! Беше ми много хубаво там. Имах си чудесна шефка и колежки, но напуснах заради заплащането, не ми беше достатъчно.Много съм благодарна за тази година, прекарана в този магазин. Толкова много неща научих там, които нямаше къде другаде да науча. Така че имам невероятен респект към професионалните продавачи! А тука те са много! Бих казала, че почти 90 % продавачите са мили, учтиви и са готови да помогнат.
Но за съжаление в България, такива видях много малко.Повечето са нагли, арогантни, неучтиви и си личи , че хич не им е кеф да работят с хора. Насила хубост не става! Или както се казва, дори едни " прости продавачки" не могат да бъдат...
Виж целия пост
Не е лесно да си продавачка, защото не работиш само със стока ами и с хора. Едни клиенти са усмихнати и любезни, други са надменни, а третите пък са кисели и заядливи...и какво ли още не.Те просто са си такива, но това по никакъв начин не бива да влияе на обслужването и продавачката трябва да бъде усмихната, въпреки всичко!
Сега ще пиша нещо от личен опит...
Аз за една година се отделих от музиката, само и само защото исках да опитам нещо друго, и то именно да работя като продавачка в магазин. А сега мечта де!
И може ли да си представите, че подавах на 50 CV-та и навсякъде ми отказваха. Брех , викам какво става тука? Какво пък толкова искат чак, че то продавачка е лесно. Нито образование се иска, нито някакъв стаж. Всеки може ! Да, ама не...Оказвало се , че тук да си продавачка хич не било лесно ...
Наложи се да отида на 3 месечен Бутик-курс( да, не се смейте
) ...та чак след като го завърших този курс, си намерих (сама) практика. Аз отидох в Икеа и там ходех на практика 1 месец, нещо като пробен период... от там ме одобриха, та чак след това ме взеха на работа. А пък колко условия имахме. Цяла папка изписана, какво имам право да правя и какво не. Не знаех, че толкова много неща могат да се изискват от един продавач! Ми то добър продавач си е цял психолог! ... И най-важното беше да сме мили, учтиви и засмяни ВИНАГИ, независимо от настроението на клиента.
Искам да ви кажа, че това за мен беше голямо училище и изпитание! Какви ли не хора видях за тази година...Като музикант, винаги съм работила с много хора,тълпи , всяка вечер с различен народ. Та си мислих, че бях свикнала да работя с хора, да ама не. Нямала съм чак толкова нервни и сърдити клиенти около пианото, както в Икеа . Ето ти предизвикателсво, са казвах! Ккакво да ги правя и как да се държа? В курса учехме на теория, как да се усмихвам на клиентите, даже когато са недоволни и сърдите и изглеждаше лесно. Ама на практика се оказа доста трудна задачка. Икеа е най-посещавания магазин в нашия град. По посещаван е от хранителните магазини. И понеже е единствен в район от моколо 300 км, се стичаше народ от всякъде! Хора НОН-СТОП!
Никога не съм виждала толкова навалица, и то всеки ден.... Имахме доста капризни клиенти, а имаше и хора които просто им е скучно и са заядливи по характер и искат да обикалят по магазините с мисията , да вдигат кръвното налягане на продавачките.
Ама айде опитайте де... Всеки ден, цяла една година, така все усмихнати ...на всеки един клиент? И ще разберете,че ХИЧ не е лесно. Първите 3 месеца имаше моменти, в които си мислех, че психически няма да издържа. Идвало ми е да
... Не знаех как да реагирам , как да се държ към клиенти които ми викаха насреща, за нещо което аз нямах вина...
Викам си , егати и несправедливоста...пълна трагедия, ми и аз съм човек... и аз имам нервички! После с времето, от ежедневни наблюдение на моите колеги, как те се справят с такива ситуации, приех предизвикателсвтото, приех го като приключение...и наистина работата стана по-лесна и проблемите по-малко. Почнах да спазвам всичко това , на което ни учеха!
След време ми беше ми голям кеф например, да се справя с труден клиент!
С готините , усмихнати клиенти е лесно, няма проблеми! Ама с нерваци , трудно се излиза на глава... Например случвало се е често, някои сърдити особи, които ми се пенят насреща и ме навикват със зачервени лица , заради това, че нещо нямало в магазина, и че те видели в интернет в сайта, че го имаме, и като дошли тука ,се оказвало че го нямаме! И че те вече идвали 2 или 3 пъти и стоката все я нямало в магазина. И били път напразно..и че вреемето им е скъпо, и че времето в пари... Изслушвах ги много внимателно. Първото нещо което правих, беше първо да им се извинява за неудобството което сме им причинили. С много учтив тон ( колкото и да ми е било трудно пнякога, защото е имало клиенти, които искаш просто да
...)се налагаше да им обясня, че стоката която те търсят, примерно много бързо се изкупва. А зареждането става по-бавно, тъй като стоките идват от цял свят...и т. н. Предлагах им другия път, за да не се разкарват напразно, да вдигнат един телефон и ние ще им дадем информация, дали имаме стоката в наличност, или не. Не може да си представите, как отсреща омекват, а някои дори са започвали да се чувстват неудобно, заради това че преди малко са се пенили от нерви пред мене...
Тази тактика винаги работеше перфектно, повярвайте ми! На това ни учеха всеки божи ден, НИКОГА да не влизаме в конфликт с клиента! Сега вече пак се върнах към музиката. Но не заради това , че в магазина не ми беше хубаво?Напротив, изучавах хората, тренирах си търпението и си калявах нервите. Беше супер школовка! Беше ми много хубаво там. Имах си чудесна шефка и колежки, но напуснах заради заплащането, не ми беше достатъчно.Много съм благодарна за тази година, прекарана в този магазин. Толкова много неща научих там, които нямаше къде другаде да науча. Така че имам невероятен респект към професионалните продавачи! А тука те са много! Бих казала, че почти 90 % продавачите са мили, учтиви и са готови да помогнат.
Но за съжаление в България, такива видях много малко.Повечето са нагли, арогантни, неучтиви и си личи , че хич не им е кеф да работят с хора. Насила хубост не става! Или както се казва, дори едни " прости продавачки" не могат да бъдат...
Препоръчани теми