проста продавачка

Не ми се четат всички страници. Погледнах първата и последната.
Едно обаче не можах да разбера-какво се разбира под "проста продавачка"
То прости с лопата да ги ринеш (не само продавачи). До преди година и половина бях Furniture Sales Manager (т.е. "проста продавачка"). Сега съм Assistant Manager и не е много по-различно пак се налага ежедневно да бъда на регистър (касов апарат) и да помагам на клиентите да си похарчат паричките(+ останалите ми задължения естествено).
Може би под "проста продавачка" се има предвид "баба Пена" от сергията на пазара (продаваща например зеленчуци) 

Не мога в момента да прочета всичко, въпреки че, темата я намирам за много интересна и този въпрос ме вълнува в момента. Обмислям вариант за работа за мен и като за начало  ще се наложи да е нещо по-простичко. Мислех че, не ми пука, ама като прочетох някои от вас, се разколебах. В крайна сметка, наистина най-важното е човек да се чувства удовлетворен, но това може ли да се случи, ако просто работи каквото и да е, само заради парите и нищо повече  Ако си студент, ученик, е друго, както някой беше писал, и аз съм била сервитыорка, но толкова ми е било омразно и гадно, че не искам никога повече да ми се налага да работя като такава освен в собствения ресторант както 10 цента кафе !

Колкото до работата по специалността, ами не ми се сбъдна желанието, а тук дипломата ми не се признава. Имам някои други умения, за които пък нямам диплома и пак не става. Затова ще прочета цялата тема и пак ще се включа.

Била съм така наречената проста продавачка. Съвпадам с повечето мнения, че не е занимание за цял живот.От друга страна хората си мислят, че това  е просто занимание от гледна точка на това колко време си вложил, за да се формираш като такъв. Пренебрегват обаче факта, че за да убедиш някого да си похарчи парите се изискват качества които не всеки притежава и може да научи. И често впечатлението придобито отвън за спокойствие, подреденост, униформа, лесна  усмивка т.н. са лъжливи понятия. Поне в моя случай, работила съм в магазини за дрехи. Много извънредни часове, цели нощи посветени на инвентариос(не знам как се казва на бг ) или маркиране на намаления, много мъкнене на тежки кашони, тичане да се преброй стоката и да се поставят алармите, много главоблъскане защо касата вечерта не излиза, нерви когато ти откраднат нещо, защото не може да надминеш определен процент на загуби от такъв сорт. Да не говориме за клиентите. Да не говориме за смените на работното време пет минути преди това, защото някой се разболял или еди какво си, а магазина не може да остане непокрит. Отделно си носиш работата в къщи да правиш седмичните разписания на персонала, да изучаваш кое се е продало кое не и защо. Битките с RRHH да ти отпуснат още един продавач. Курсове които по незнаини причини се организират винаги в свободните ти дни.....O, да. И когато се сменят колекцийте ставаш просто разноглед.Може да изглежда елементарно погледнато от вън, но моя опит беше много стресов. Да не говорим колко колеги излизаха по цели месеци в болнични по депресия А говорим за ето такава хубава верига магазинчета  http://www.massimodutti.com/es/

  speechless   

ми аз като абсолЮтно лиШено от професионални амбиции лице, даже все по_4есто се замислям да си намеря някаква работа като проста каквото и да било 
предпо4итам да имам време за себе си и за семейството си, а не да излизам от работа ве4ер и да си нося проблемите в къЩи.

да не говорим, 4е никаква връзка не виждам между затъпяването и естеството на работа.
но ако има някой, който се образова в работно време, радвам се за него 

естествено, че има и то много такива 

предполагам, имаШ предвид 4е се образова по професията се 
е, имах си хас. но аз говорех за друго 

Предполагам правите разлика между професионални амбиции (а.к.а. кариеризъм) и работа, която ви носи удовлетворение, с удоволствие я вършите, може да се каже, че я обичате  Ако тази разлика се прави, не виждам тогава какъв е проблемът да се приеме, че работата на продавачка не може да носи голямо удовлетворение, особено ако се практикува години наред.

Навремето имаше учебна практика 9 и 10 клас и мен ме сложиха в "Търговско обслужване", което предполагаше точно това. Имахме практика веднъж в седмицата и така беше по-скоро приятна и развлекателна дейност. Да не каже някой, че не знам какво е да си продавачка - продавах детски дрехи на Плиска в НарМаг Разбира се, труда ни не беше заплатен.

Въпросът изобщо не е дали продавачките са "прости". В повечето случаи са по-скоро сложни  , в Канада, където съм, се срещат често и такива с магистърски степени и докторати, ама те не работят това по желание, а както много от вас са написали, защото с парите, които изкарват си покриват житейските разходи.

Имам доста познати/приятелки, които го правят, но не познавам нито една, която да е доволна от работата, която прави. Всички се оплакват, че трудът им е доста тежък - обикновено нямат право да седят, да четат, в някои магазини човек влиза веднъж на 2 - 3 часа и те скучаят ужасно, трябва да чакат някой колега или да се обадят по телефона, за да ги смени някой, за да отидат в тоалетната, често има кражби, които могат да се отразят на заплатата им, по празниците като Коледа/Великден и около Нова година е правило, че точно те работят, когато другите почиват, смените им постоянно се менят и не знаят с точност кога са на работа, за да планират почивките със семействата си, отговорността на някои продавачки с касата понякога е доста изнервяща, особено с клиенти, които обичат да купуват и връщат стоките в отвратително състояние ... Някак си, ако някои ми разкаже и за приятната страна, може и да си променя мнението, но засега това е, което съм чувала от приятелките си/познатите си, и никой не си мисли, че това може да се прави повече от някоя и друга година, ако искаш да останеш up-to-date ...

Не, нямам предвид това - има хора, на които професията им е хоби, други които учат езици, благодарение на професията си, трети, които чрез професията си пътуват в чужбина и се срещат с други култури. Ако това не е образоване, здраве му кажи. Пак опираме до въпроса за културата дали е ходене по опери и театри или по-добро разбиране или приемане на хората, различни от теб .
Аз лично биха казала, че работата ми много ме е образовала и обогатила - за света и за другите хора.

Всичко сте казали вече, ама като ми е интересна темата.. 

Аз самата съм била продавачка на скъпоценни камъни в софийския Минерал Сувенир и искам да отбележа, че работата беше нелека и адски отговорна. Не мога да си кривя душата - няма срамна работа, има работа, която аз не бих могла да работя (защото съм гнуслива или недостатъчно подготвена за нея, например.) Да не дава Господ да разбирам какво е..

С удоволствие бих работила като проста продавачка, ако ми предложат желаното работно време 

приемам ти примерите, но не ги смятам за стандартни ситуации 

както по_горе си признах, не съм амбициозна, ако можех да си бъда домакиня, Щях да си остана в къЩи, пък който иска, да се притеснява за затъпяването ми 
това беШе за мен сърцевината на темата, амо може и да греШа 

по въпроса за културата, единственото което мисля, е 4е културен 4овек рядко натяква много много притежанието на такава 

абсолютно вярно 
понякога и на мен ми се приисква да си стоя в къщи само, ама то за мен угодия няма 

За да съм "проста" продавачка са ми изисквали англ. и руски плюс компютърна грамотност в магазина на Лото преди години.Работила съм в различни магазини и не е съвсем лесно понеже се изисква добра комуникативност и зверско търпение.От една страна има периоди когато си е скучно но е добър изход за да си стъпиш на краката.Не се срамувам да работя каквото и да е само и само да бъда самостоятелна и да си имам мойте си пари