Бащата-дали ще се осъзнае някога?

  • 8 407
  • 148
# 45
Ами то решението за аборт не е само негово. Няма право да ти натяква постоянно защо не си направила аборт и т.н. Да вземе да порасне малко ...... Няма да му свърши "живеенето" с едно бебе. Като поотрасне малко пак ще може да излиза и да живее. Пък и освен това аборт вече не може да се направи и най-добре да свиква с мисълта и да не те тормози още повече че си бременна и не трябва да се ядосваш. Ще свикне с мисълта най-вероятно и след като се роди ще се чуди как може да не го е искал. Ти гледай да си спокойна и всичко ще бъде наред!     bouquet

 Peace
Виж целия пост
# 46
Веднъж те е върнал,сега пак настоява...По-добре застани сериозно и му кажи,че по този начин излагаш на опасност и твоят живот-той не може да се съобразява с настроенията му.
Виж целия пост
# 47
Много ми стана гадно като прочетох отговора на biboshka Sad надявам се, че не всички мъже са такива. Иначе аз се навих преди 4 седмици за аборт, защото не исках постоянно да ми натяква, че съм го вързала и си записах час в болницата, но когато отидохме в уречения час той ме спря и тоооолкова ме трогна когато каза, че не иска да ми причинява това  Hug Но сега незнам какво му стана та пак я запя старата песен Sad Надявам се, че факта, че тогава ме спря означава, че действително го иска дълбоко в себе си ...... Вие как смятате?
Миличката  Hug 
той май не осъзнава  какво ти причинява това с криволичене "остави го , махниго"  Tired
Вземи решение и каквото и да е то бъди по-решителна  Hug
Също бих те посъветвала да потърсиш подкрепа при родителите си  Peace



Мисли позитивно вс.ще се нареди   bouquet
Виж целия пост
# 48
Моя мъж беше на 23,когато забременях съвсем планирано обаче.Той не искаше дете,но му казах,че ако иска да е с мен-аз искам бебе,ако не иска да си хваща пътя.И така съгласи се планирахме кога ще започнем и 6 месеца по-късно забременях.Сега сина ми е вече голям,а мъжа ми го обича повече от всичко на света.Не вярвам да има чак толкова безчувствени хора,който да не обичат детето си.Просто му дай време да свикне с мисълта,че ще става татко. Wink
Виж целия пост
# 49
Може би трети месец е още рано, предполагам и ти още не си съвсем наясно със себе си. И за тебе още е абстрактно. Но вярвяй - когато почне да ти проличава, когато почне да шава - всичко придобива нов смисъл.  И за него тогава ще почне да става все по реално. За сега на него му се представя сухия постен факт, че си бременна и какво значи това - никакви купони, никакви забави,   ти може би вече усещаш някакви промени - за него обаче съществуването на това бебе е толкова реално, колкото и  съществуването на извънземните. 
Опитай се да го накараш да се сприятели с мисълта, че ще става татко. Въобще  накарай го да си се представи в бащинска роля и да си представя хубави моменти с малкото сладко бебече.  Например да си представите как къпете заедно бебето...  и вметни нещо от рода на " Мене ще ме е страх да го къпя/повивам/ нещо си, ще трябва да поемеш ти нещата в свои ръце! " като смел  и силен татко от когото имаш нужда, така да се каже... малко пофантазирайте заедно - апетита идва с яденето  Mr. Green 
Виж целия пост
# 50
Аз  бях на 21 когато забременях,а таткото на 31,не сме имали този проблем защото го искахме ,е малко ни изненада по-рано,но после вече свикнахме че ще ставаме родители.Дано да се вразуми таткото и на теб лека бременност.Успех!!!!

Почти същото се случи и при нас - аз забременях на 21, таткото беше на 31, а бебка не беше планирана..смятахме след година да имаме бебе, а то ни изненада по-рано. Двата бяхме шашнати, но никой не си и помисли за аборт, всъщност казахме си "Е, една година по-рано или по-късно всъщност няма значение" и наистина добре се получи, че забременях именно тогава.., сега щеше да ми е по-трудно - местихме се, пътуваме много и т.н. Винаги ходехме двамата на контр. прегледи (той винаги много се вълнуваше да види бебка... Simple Smile))  Божа работа...
Виж целия пост
# 51
Период на осъзнаване имаше - и за него, и за мен, естествено. Но никога не е и обелвал дума за аборт. Пък и аз забременях планирано, а не случайно.
Не знам какво точно да те посъветвам. Пробвай, например, да го вземеш с теб на лекар, да види бебето.
Стискам палци да се вразуми!  Hug

И при нас беше така.
Виж целия пост
# 52
Познавам едно момиче, чиито баща се е държал подобно на твоя приятел. Ситуацията е била много сходна, защото бебето е било оставено само заради опасността, която представлява късният аборт. Сега този баща направо плаче за дъщеря си, толкова я обича.

Всеки човек си е за себе си и никой не може да гарантира, че приятелят ти ще постъпи по един или по друг начин. Мой съвет обаче е да му дадеш шанс да си събере мислите, защото, от него може и да излезе великолепен баща.

Ако пък не, ти сама ще разбереш, че раждането на това бебе ще е най-голямата радост в живота ти.

Всичко ще се нареди. Бъди спокойна, не пришпорвай събитията излишно и мисли позитивно.
Виж целия пост
# 53
Разбира се,има период на адаптация,на "смилане" на новината,че ще става баща. Нормално е да се чувства притестен и несигурен,още повече,че сте толкова млади.Идеята да го вземеш със себе си на преглед е прекрасна,дано да сработи.

 Peace Мъж ми обожаваше да идва на прегледи с мен... Освен това след един месец има вероятност да разберете пола на бебето, след още два-три месеца ще го усещаш да рита и покрай теб таткото ще влезе в час... Сега сте малко поуплашени и объркани и двамата, но всичко ще се оправи...  Peace
Виж целия пост
# 54
Оххх, дано да се вразуми, защото започвам да изпитвам вина, че мисля само за себе си и че като не направих аборт го поставям пред свършен факт и го притискам .........

По-скоро мислиш за още един човек, за който в момента ти отговаряш, понеже в твърде малък за да си каже.
Съвета да го заведеш с теб на лекар определено подкрепям, ако чуе и сърцето още по-добре Simple Smile

Казват, че бременността е 9м, за да имат време родителите да свикнат  Mr. Green
Виж целия пост
# 55
Много ми стана гадно като прочетох отговора на biboshka Sad надявам се, че не всички мъже са такива. Иначе аз се навих преди 4 седмици за аборт, защото не исках постоянно да ми натяква, че съм го вързала и си записах час в болницата, но когато отидохме в уречения час той ме спря и тоооолкова ме трогна когато каза, че не иска да ми причинява това  Hug Но сега незнам какво му стана та пак я запя старата песен Sad Надявам се, че факта, че тогава ме спря означава, че действително го иска дълбоко в себе си ...... Вие как смятате?

   Смятам, че  е много уплашено момчето, но това че те е спрял да го направиш говори добре.Значи го иска, просто в момента е много объркан.Поговори с него и му кажи че имаш нужда от разбирането му.Все пак тези емоции на искам го, не го искам се отразяват на теб и бебето и никак не са добри Hug

     Maktub ти го е казала много хубаво.Успех и пиши след прегледа Hug Peace
Виж целия пост
# 56
Така е Maktub!
mi mila, от това, което пишеш , мисля ,че при твоя човек има много голям шанс да се промени след месеците бременност и още повече след появата на бебето!
Не е добре , че те разиграва, но факта , че те е спрял все пак е надежда!
Много е важно да не се чувстваш виновна. И това , че искаш детенцето толкова силно е много много добре, защото от теб то разбира какво е обич още преди да излезе на бял свят!
Бъдете здрави и кураж!
Виж целия пост
# 57
Първо, задай си въпроса колко време си струва да го "чакаш да се промени." За съжаление, ние жените, понеже сме майки и имаме инстинкт за градивност, все ни се иска "да го променим." За съжаление, времето прекарано в размисъл какво точно в мен привлече такъв незрял човек е по-продуктивно от това "да го променяш," и супер по-продуктивно от това да се притесняваш "да не го притискаш." Хе става въпрос за чувство на вина, а за един самоанализ, заобградена с хора които те обичат и от чиито житейски опит искаш да черпиш. Дано имаш такива до себе си, също така учение, работа, хоби, които те правят щастлива.

Съжалявам, но какво значи "да не го поставям сред свършен факт." Той по никакъв начин не ли участвал в този "свършен факт?" Мило момиче, дано един ден се оцениш, че ти си ценен човек и придобиеш самочувствието, че ти не трябва да "трепериш" да не си тръгне някой който за съжаление никога не е имал намерението да остава. Не забравяй, че майките на следните личности са били в твоето състояние, но за щастие (на цялото човечество) не са потънали в самосъжаление или размисли за аборт:

http://en.wikipedia.org/wiki/Barack_Obama

http://www.whitehouse.gov/history/presidents/bc42.html

http://www.flickr.com/photos/21615944@N02/2448738980/

http://media.putfile.com/Irina-tchatchina---you-will

http://www.ellafitzgerald.com/index.php?option=com_content&t … =12&Itemid=28

Виж целия пост
# 58
При нас не е имало  такъв период на "осъзнаване".Аз бях на 21 ,а той на 24г.За мен ,ако двама наистина се обичат за какво осъзнаване става дума,та нали това е плод на тяхната любов.
Виж целия пост
# 59
За мен ,ако двама наистина се обичат за какво осъзнаване става дума,та нали това е плод на тяхната любов.

Нали може да ти отговоря на този въпрос...  Peace
Когато детето не е планирано и двама души нямат брак, всичко е един вид игра, в смисъл те са гаджета (спомняте си тийнейджърските години) и могат да "скъсат" когато си поискат... С бебето нещата се променят, в лицето ги удря мисълта, че нещата вече са сериозни, ако се разделят няма да е леко и безболезнено, защото има бебе... Замислят се дали се обичат достатъчно за да споделят целия си живот, да приемат добрите и лошите си страни въпреки всичко и да продължат напред заедно... Естествено идва и финансовата част, когато не работиш само за себе си, за да си угаждаш с глезотийки, ами за да се грижш за друго човешко същество, което не може да е самостоятелно... Времето също няма да е твое, не може да ходиш нанякъде, когато си поискаш... Такива неща, тривиални, но важни, защото се променя целия ти живот... Когато детето е планирано, тези всичките неща са минали на дневен ред и са премислени... Та за мен на човека просто му трябва малко време, объркан е, лута се, но ще се оправи...  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия