Ами моята приятелка не е от Сф и съвсем сама си го гледа бебока, а мъжа й се скъсва от работа и дори събота и неделя работи - ето на това му викам "сама".
Виж целия пост
"Брак" - кой първи подхвана темата
- Публикувана: 24 юли 2008, 15:27 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2009, 19:00 ч.
# 46
25 юли 2008, 16:54 ч.
Е,разбира се,че е сама.Едно е мъжът ти да се скъсва от работа,но все пак да се прибира вечер.Друго си е да си сама с месеци,на празници,на годишнини,когато децата са болни,когато ти се развали телевизора.Разбира се,че приятелката ти е в доста по-неизгодна позиция от мен.
Виж целия пост
# 47
25 юли 2008, 17:04 ч.
Аз не споря кой е в по-неизгодна позиция, но при положение, че казваш , че сама си гледала дете - в същото време родителите ти го гледали като си на лекции /следването е 5 години нали/ ........
По повод на приятелката ми - повярвай, действително е трудно, когато си от друг град, никого почти не познаваш тук, нямаш роднини и приятели и т.н. и мъжа ти го виждаш вечер за 2 часа, а бебето се къса и не можеш да се из...ш на спокойствие дори!
Виж целия пост
Е,разбира се,че е сама.Едно е мъжът ти да се скъсва от работа,но все пак да се прибира вечер.Друго си е да си сама с месеци,на празници,на годишнини,когато децата са болни,когато ти се развали телевизора.Разбира се,че приятелката ти е в доста по-неизгодна позиция от мен.
По повод на приятелката ми - повярвай, действително е трудно, когато си от друг град, никого почти не познаваш тук, нямаш роднини и приятели и т.н. и мъжа ти го виждаш вечер за 2 часа, а бебето се къса и не можеш да се из...ш на спокойствие дори!
# 48
25 юли 2008, 17:13 ч.
Ох,просто много съм щастлива в момента и затова ще обясня човешки:на 19 години учех задочно,за да мога да си гледам детето.Когато поотрасна,я записах в частна детска градина и ангажиментите на родителите отпаднаха.При задочното обучение и дума не може да става,че някой друг ти го отглежда.След лекции си паля колата,вземам си детето и си го водя в къщи.Или то си е в моята къща,а някоя баба или дядо го гледа.Не е лесно,въпреки,че има и по-трудно.Аз не се оплаквам,аз се справям перфектно.но всеки си мисли,че на моряшките жени им е адски лесно.Но проблемът си е наш.
Виж целия пост
# 49
25 юли 2008, 17:18 ч.
От известно време говорехме за деца... после аз почнах да мрънкам че първо искам сватба (всъщтност аз мрънках от доста време вече, но не исках деца без сватба), а той се правеше че не е готов, че му е рано и т.н. ... и един ден ми предложи - беше най-страхотния ден 
той коленичи и казва нещо, което не помня, но знам че завършваше с въпрос дали ще се омъжа за него, а аз "Ама ти сериозно ли?" И така... сега готвим сватба през септември 
Виж целия пост
той коленичи и казва нещо, което не помня, но знам че завършваше с въпрос дали ще се омъжа за него, а аз "Ама ти сериозно ли?" И така... сега готвим сватба през септември
# 50
25 юли 2008, 17:20 ч.
Chanel - определено си била сама, права си, без никаква помощ!
Ей сега ще звънна на моята приятелка да й кажа, че нейното е песен направо
Стига толкова айде!
Виж целия пост
Ей сега ще звънна на моята приятелка да й кажа, че нейното е песен направо
Стига толкова айде!
# 51
25 юли 2008, 17:23 ч.
Много поздрави от мен.
Виж целия пост
Chanel - определено си била сама, права си, без никаква помощ!
Ей сега ще звънна на моята приятелка да й кажа, че нейното е песен направо
Стига толкова айде!
Ей сега ще звънна на моята приятелка да й кажа, че нейното е песен направо
Стига толкова айде!
# 52
25 юли 2008, 17:31 ч.
Краставичка, само предполагам как се се чувствала в онзи момент. 
Желая ти от все сърце една незабравима сватба и прекрасен семеен живот 
Виж целия пост
Желая ти от все сърце една незабравима сватба и прекрасен семеен живот
# 53
25 юли 2008, 17:39 ч.
Благодаря
и не се отчайвай - в най-неочаквания момент ще се случи и тогава винаги ще помниш този момент
(моя както се правеше че не ме чува и че не му пука и... 
)
Виж целия пост
и не се отчайвай - в най-неочаквания момент ще се случи и тогава винаги ще помниш този момент
(моя както се правеше че не ме чува и че не му пука и... )
# 54
25 юли 2008, 17:45 ч.
При нас се получи много смешно-като се запознахме, аз ходех с друг, той беше на 14 /аз19/. Лепна ми се като гербова марка, аз разбира се, в началото смях-с тази разлика не приемах нещата на сериозно. Ползвах го за душеприказчик, когато се карах с тогавашния ми. А той още началото ми заговори за бебета, за сватби, беше говорил с родителите, за да му разрешат /нали беше малолетен/ 
Но аз не исках, докато с течение на времето той направи и невъзможното, за да ми докаже, че мога да разчитам на него. Преди четири години заживяхме заедно, а миналата се оженихме. Преди няколко месеца се роди и дъщеря ни.
Виж целия пост
/аз19/. Лепна ми се като гербова марка, аз разбира се, в началото смях-с тази разлика не приемах нещата на сериозно. Ползвах го за душеприказчик, когато се карах с тогавашния ми. А той още началото ми заговори за бебета, за сватби, беше говорил с родителите, за да му разрешат /нали беше малолетен/ Но аз не исках, докато с течение на времето той направи и невъзможното, за да ми докаже, че мога да разчитам на него. Преди четири години заживяхме заедно, а миналата се оженихме
. Преди няколко месеца се роди и дъщеря ни.
# 55
25 юли 2008, 17:54 ч.
Много скучно се получи при нас. Както си седяхме пред телевизора една вечер, аз казах "Хайде да се оженим!". Той прие идеята повече от радушно, сватбата се състоя няколко месеца по-късно.
По-интересното беше физиономията на майка ми когато им казахме, че ще се женим. Вися й ченето две минути, даже до ден-днешен ми се извинява, че е реагирала много неадекватно и се притеснява да не е обидила зетя.
Реакцията на техните не я помня, но помня как сме се събрали всички да отпразнуваме повода/за предстоящата сватба/ и аз, леко замаяна от вълнение, примесено са малко алкохол, им обяснявам как няма да им викам "майко" и "татко", щото аз си имам такива
Виж целия пост
По-интересното беше физиономията на майка ми когато им казахме, че ще се женим. Вися й ченето две минути, даже до ден-днешен ми се извинява, че е реагирала много неадекватно и се притеснява да не е обидила зетя.
Реакцията на техните не я помня, но помня как сме се събрали всички да отпразнуваме повода/за предстоящата сватба/ и аз, леко замаяна от вълнение, примесено са малко алкохол, им обяснявам как няма да им викам "майко" и "татко", щото аз си имам такива
# 56
25 юли 2008, 19:32 ч.
Извинете за спама, но не се стърпях, понеже темата на спора, завихрил се между Шанел и Вилико ми е болезнена тема.
И двете сте прави за себе си. Но...
Приятелката наистина е сама по цял ден, но все пак мъжа и се прибира що годе редовно. До колкото разбрах тя не е студентка.
Аз бях студентка. С бебе. Беше ад (сладък ад, който сама си избрах и не съжалявам, но все пак аз). И мъжа ми за разлика от този на Шанел не кръстосваше моретата.
Когато си с бебе и си заета и с друго, освен с отглеждането му и няма кой да ти го вземе и ходиш с него на изпити, и спи в портиерната при пазача и като ака целия университет разбира
...трудничко е. Много даже. И когато все пак мъжа ти е в къщи, но си го предавате като торба пред вратата - единия прибирайки се, другия връщайки се да поеме щафетата пак е трудно. И когато мноого рядко ти го вземат за час-два (щото не на всички изпити те пускат с бебе) пак е трудно. Това не е като да ти гледат детето.
Но определено и на приятелката на Вилико не и е завидно положението. Сигурно изкуква цял ден само с бебето.
А темата е все пак кой първи е предложил брак..........
Виж целия пост
И двете сте прави за себе си. Но...
Приятелката наистина е сама по цял ден, но все пак мъжа и се прибира що годе редовно. До колкото разбрах тя не е студентка.
Аз бях студентка. С бебе. Беше ад (сладък ад, който сама си избрах и не съжалявам, но все пак аз). И мъжа ми за разлика от този на Шанел не кръстосваше моретата.
Когато си с бебе и си заета и с друго, освен с отглеждането му и няма кой да ти го вземе и ходиш с него на изпити, и спи в портиерната при пазача и като ака целия университет разбира
...трудничко е. Много даже. И когато все пак мъжа ти е в къщи, но си го предавате като торба пред вратата - единия прибирайки се, другия връщайки се да поеме щафетата пак е трудно. И когато мноого рядко ти го вземат за час-два (щото не на всички изпити те пускат с бебе) пак е трудно. Това не е като да ти гледат детето.Но определено и на приятелката на Вилико не и е завидно положението. Сигурно изкуква цял ден само с бебето.
А темата е все пак кой първи е предложил брак..........
# 57
25 юли 2008, 21:49 ч.
при мен предложението дойде на нова година.аз знаех че ще ми подари пръстен.бяхме на една вила и обърнах целия му багаж да го намеря ама пусто да остане не можах.мина 12 дойде н.г. и излязохме на фойерверки и аз вече бях загубила надежда.и по едно време ме дръпна да ме целуне и пръстена му беше в устата.....а иначе през цялото време му е бил на малкото пръстче..ама аз не очаквах да ми го разнася пред очите... 
Виж целия пост
# 58
26 юли 2008, 12:01 ч.
Амииии...след няма и месец връзка в някакъв разговор просто го решихме...заедно, едновременно
Е....оставихме сватбата за доста след този момент, но знаехме, че предстои Междувременно забременях....и така
Виж целия пост
Е....оставихме сватбата за доста след този момент, но знаехме, че предстои
Междувременно забременях....и така 
# 59
31 юли 2008, 13:55 ч.
Пък при нас стана смешно: една вечер, като си се гушкахме, и той изведнъж каза: "Аз ще си те взимам официално, нали знаеш?" Аз, шашната: "Ми не, не знаех." Той: "Еми, вече знаеш".
Виж целия пост
Препоръчани теми