Идват ли ви гости без да сте ги канили?

Е, чак простотия не бих казала...аз например имам един кръг от особено близки за мен и семейството ми хора, които не ме притесняват, а и аз не се притеснявам да отпратя при нужда. Но действително традициите не са това което бяха, ех...

Ооооо, приятелко любима! Виж сега, ако си имате с твоите близки такава практика и това не притеснява нито тебе нито тях - добре. Ама, извинявай, според мен трябва да си много прост и безочлив, че да цъфнеш неканен някому на вратата ей така, щото ти се е приходило на гости, и да си мислиш, че хората адски ще ти се зарадват. Това имам предвид. Както и да се натресеш на почивка у роднини, примерно десет дена с преспиване, като е кристално ясно, че ще им създадеш купища неудобства. Ама роднини били! Абе ай сиктир! Ако си ги поканеш съзнателно и целенасочено - друго е. Ама така - "ей ни и нас"..... ееее, не е добре!!! Не става! Едно време у баба ми по сто пъти на ден се исипваха я комшийки, я роднини, я някой, присетил се нещо... Цъфват директно, че даже и направо на вратата на стаята ти, където се намираш! Живееше в къща и там всичко отворено, отключено. И баба ми, горката, трябваше да си остави работата, да спретне нещо, дори и малко, за почерпка, да седи и да слуша глупости, а работата да я чака. Тя от своя страна не обичаше да ходи никъде по хората. Ей оттогава още съм ги намразила тия работи. Несъобразяващи се хора не понасям!!! Аз ако съм -    Хич не ми пука, да се е обадил! Та такивата традиции........ не ми ги хвали!

Мислех скоро да пусна и аз такава тема, защото си мисля вече, че аз съм чалнатата...

За гости за едно кафе, питие, вечеря - нямам нищо против, дори се радвам, че са се сетили за мен. Та дори и ако са се самопоканили... Особено ако са хора, на които държа ...

За гости с преспиване ....  ами не може току така да се изтърсиш! Че и да забравиш да си тръгнеш...

А колко дни дори и с покана според вас е нормално да се остане на гости ?

И в майка ми преди сме имали много гости - и роднини и приятели ... и от страната и от чужбина. Да спя по земята лятно време беше нормално
И сега нямам нищо против гостите, НО с покана и предварителна уговорка поне 1-2 седмици по-рано. Винаги сме знаели кой, кога и сме разпределяли "лагерните смени", както и сме си правили и ние нашите планове.

Миналата година обаче, изненадващо, на мъжа ми /т.е. аз така му викам, но нямаме сключен брак/ братовчед му дойде с приятелката си. Стояха 10 дни.... без нищо да пипнат.
Тази година ми звъни една неделя братовчеда - идваме утре със сестра ми за няколко дни на гости. Какво да кажа - ами ок. Нямам нищо против, дори в началото се зарадвах. Но те са деца още - вятър ги вее... Акълът им е като на сина ми, макар че са на 28 и 23г. Не само, че не помагат, но и ми хвърлят и бельото си за пране даже. Това не го разбирам!!! Най-много да измият 5 чинии на седмица и да се включат в пренасянето от кухнята до масата и обратно, когато слагаме или вдигаме масата и това е.
Аз съм с 2 деца и работя - прибирам се след 6ч. Освен всичко, около едни гости - цялата ми къща е в пясъци ...
Ако е за няколко дни , седмица ок - но оттам нататък вече ...... това не е гости...
Дойдоха на 07.07, тя си тръгна на 23ти, а той си е още на отглеждане... На всичкото отгоре мин. седмица започна и сезонна работа. Дори не си направи труда да обясни какви са му намеренията и като смята да започва работа, поне да сподели, че не му осигуряват спане/макар че аз това го знам/ и ще се наложи евентуално да си търси квартира. Не - той просто у нас си се чувства като у тях.
Апартаментът е мой, приятелят ми мълчи и аз полудявам. Скарани сме покрай всичко това - и какво от това. Накрая и двамата ще изгоня.
Нито съм хотел all inclusive, нито съм квартира с всички екстри
В невидение съм до кога смята да седи, което още повече ме изнервя. От ден на ден все повече си мисля, че ще изкара сезона у нас.

Не знам как да постъпя, не искам да ги скарвам... на него мрънкам, а той с братовчед си по въпроса не говори

p.s. сори за дългия пост, но ми олекна поне малко



    

Знаеш ли, аз действително се радвам, когато ни остане време да се видим с мойте дружки ей така непредвидено  Това, че ти си леко егоистично настроена относно гостите е факт...аз също ценя своето лично време и пространство и това на другите, но не изпадам в подобни крайности, че да не посрещна с усмивка на по кафе някого!

Имах аз едни такива гости, дойдат уж за кафе (без покана естествено), пък после решат да останат и за вечеря  Държах ги гладни една вечер и не повториха 
После се обадиха един път да питат какво съм сготвила, ама аз точно тоя ден нищо не бях направила, така че не дойдоха 

 
Абе чудя се какви са тия познати-навлеци дето ги имате 
Аз в обкръжението си нямам неприятни за мен самата хора, нахални, несъобразителни и т.н и затова и не ме притеснява да ми дойдат в къщата. Но и аз не бих посрещала с отворени обятия подобни нахалници де...

Разни съседи се появяват непрекъснато за малко, ама свеки ги е научила така. Но не ги черпим. Ако съм направила кафе току-що - предлагам. Ако не съм - няма.
А иначе някой да ми дойде неканен с преспиване на наште 50 квадрата - май ще бъде изритан учтиво.
Ние скоро бяхме на гости на една леля, но и се обадихме предварително, седяхме две вечери /въпреки че тя искаше повече/ и купувахме ядене и пиене.

Да, идват ми. Преди час научих, че 6 човека гости/2 зълви, 3 племенника и 1 леля на мъжа ми/, които сега са в Бургас, утре пристигат във Варна за 4-5 дни. Намерих една тема от сорта на
"Дайте техники как се справяте с досадниците" и силно побесняла писах, но тази е по-уместна. Всяка година сме така ама без лелята. Пълен пансион. По-миналата си дойдоха със шарката ама и аз гад-не ме фана. Вече смятам да хващам дебелия край Хич не обичам такива изненади, че и колективни. Като правило хората, които най-много се радвам да дойдат вкъщи, са най-възпитани и не смеят да ни притеснят. Уф, още съм бясна.
Как'Сийке, 

на мен пък страшно ми липсват следобедите, когато приятелки или на родителите ми приятели се появяваха и се палеха скари, приготвяха се вечЕри от рано, просвахме се на терасата с кафе и сладкиш на сладки приказки.... сега само двама-трима приятели от други градове и един от Щатите ако наминат по-изненадващо, но пак ще звъннат преди това, защото пътуват много... радвам им се, имам място, не ми тежи да запаля барбекюто вечер, а и то си е обикновено мъжка забава. много ми се иска да имах толкова гости, колкото преди, натоварва ме вечното резервиране на дати две седмици напред 

Ха честито!!!
П.П. Добре де, как търпите такива неща и защо изобщо трябва да търпите??? Ако някой ви е приятен и добре дошъл, вие ще си го поканите и без друго. Ако не - как така?! Това наистина не го разбирам....... То май точно за такива гости като твоите е темата. Съчувствам ти!

.... и не мога да повярвам, че търпя вече благотворителния пълен пансион почти месец, но вече съм на предела и на нервите си и силите си.
Сутринта преди работа пак се карахме с моя жестоко в колата.
И полудявам като ми мълчи насреща... и аз се навикам, и така до следващия път

Едната техника, която изпробвах пък аз е, че може би ще идва моя приятелка и се обяснявам вече... Отговора беше - ми аз ще се прехвърля в хола ...

А това, че смятам да ходим на почивка, май също не се възприе както аз смятах  

Adriana, Grizanka, то и аз туй се чудя ама така съм ги научила. Като кажат, че ще идват на море и аз кво да направя-на улицата ли да ги оставя Не са братовчеди и пр., ами сестри на мъжа ми и племенници.  То някой ако трябва да им каже да се усещат е баш той, на най-близките се ако не можеш да кажеш, че прекаляват, егати отношенията.
Amelia, искрено ти съчувствам