Синдром на Даун

Големи сладури са Ангел и батко му. Страхотни дечица.   

Как мина?

Здравейте, приятели!
  Бях ви обещала да напиша как е минал първия учебен ден на Боби! Подготвихме я като й казах, че ще ходим в училището където ходят каките й и дали тя иска да дойде с нас. Тя каза: "Да" и тръгнахме.
Когато влязохме в училищния двор Бобито започна да се дърпа искаше да се връщаме, търсеше каките си. След това започна програмата послучай откриването на новата учебна година и тя сякаш се успокои. Слушаше децата, които рецитираха или пееха песни и дори замалко и тя да се включи в народните танци, но аз я дръпнах и тя от място потропваше. Само да я видите колко щастлива беше сложила ръцете на кръста. Боряна е много общителна запозна се с другото детенце, което е с ДЦП. Хвана го за ръчичката и като се сочеше каза:"Бобо". Влязохме в тяхната стая и тя си намери столче и седна. Слушаше госпожата какво говори без да стане от столчето. Госпожата освободи децата да си вземат различни играчки кой каквото желае докато тя си свърши работата с родителите. Боряна веднага се присъедини към тях като си избра едно дете с конструктор, седна до него да си поиграе.  Гледах я отстрани и й се радвах. Може би притесненията ми ще са били напразни.

Упс. Ето че други ергени още малко и ще ни изпреварят. Аааа! Не може така 
Да кажа здравейте и в тази тема, защото след 2-те седмици отпуск имам много да наваксвам. Първо да ви кажа, че дечко е добре Планинския въздух в Рибарица му се отрази добре. Може би и понеже вече се движи повече след операцията хапва здраво.
Относно боледуването аз също мога да се похваля, че до сега за 16 месеца се е разболявал само веднъж. Явно беше настинал здраво, но за няколко дни всичко отшумя. Е, не смятам почти постоянно позапушеното носле в началото, но то беше заради стеснение, а не толкова поради настинки.
Зъби ни никнат от (ужас! в момента не помня точно кога се показа първото зъбче - долен ляв резец, но мисля че беше около 8-9 месец). Започнахме с 2 зъба отдолу, после един горе, след това трети горе, след това втория горен резец. И така нататък. Сега е с 9 и други в процес на избиване. Хубавото е, че нито е плакал като избиват, нито сме го мазали с нещо. Избиват съвсем лесно. Е, гризем какво ли не. Понякога по-настървено...
До колкото знаем, последователността на изникване може да е различна независимо дали детето е със СД или не. Така че Irikar може би е по-удачно да поизчакаш още малко с рентгена. Не знам.
До скоро

Ванина много хубаво ми стана като прочетох, че притесненията са ти били напразно, знам, че винаги ще има  капка притеснение за утрешният ден, но все пак дано така е и занапред и само да те радва Боби.
Добре сте се завърнали от планината Sadman .Рибарица е чудно местенце, така ми се ходи отновооо, за последно бяхме преди 1г. и половина даже може и повече.
Твоят ергенин казваш, че се движи повече ...Той ходи ли вече сам?

Здравей Deja Vu Не бях ходил в Рибарица, но и на нас ни хареса. Разгледахме гложенския манастир, Шипково та чак до Априлци. Най-хубавото е, че времето беше чудесно. А и факта, че в целия хотел бяхме само ние никак не е за пренебрегване. Всички работеха само за нас и спокойствието беше пълно.
За ергенина писах, че се движи повече, защото в края на юли му правиха операция на едното краче. Шевовете бяха 15-20 и не трябваше изобщо да стъпва на този крак един месец. А той почти беше проходил. Държахме го за ръчичките, но ходеше и като го държим само за едната ръка... След като изкара един доста труден месец (само от ръце на ръце) му разрешиха да стъпва по малко със стегнати обувки. Вече може да стъпва колкото иска (усмивката не слиза от лицето му докато ходи) и колкото терена е по-труден толкова по му харесва. И като види стълби все натам го влече Като казвам ходи имам предвид, че му помагаме. Все още го е страх да ходи сам (а и да не го е страх бързо ще падне) но като го държим за едната ръчичка (дясната му е по-удобна) или леко за дрешката върви. Понякога много добре, понякога много смешно - с дупет назад. Но желание има голямо. Мисля, че скоро ще се престраши и сам. Но рехабилитаторката каза, че заради обездвижването крачето му е с много отслабнали мускули и изобщо не трябва ние да го караме да ходи, а само когато той пожелае. Ако иска да пълзи - да пълзи. Освен това явно операцията още го наболява, защото не дава много да го масажират там. Ако те интересува още нещо питай. Сега ще спра, защото стана доста дълго май...

http://downsyndrome.narod.ru/hudozhnik.html  - историята на Майкъл Джонсън - художник със СД

Милена, мерси много! Силно съм обнадеждена!

И аз! Надявам се да наследи нещо от талантите на мама или тати и двамата сме творчески натури и с такива професии...
Sadman-разправяй си надълго и нашироко , ние обичаме да четем.Аз питам просто да добия повече представа за вас...Ние още не можем да ходим по мебелите , но ако го го водиш ходи ,  отскоро пляска с ръце и играем на дай бабо огънче, като си пъха ръката направо при кучето....

Благодаря и аз, Милена. Както се очертава обаче нашият дечко се впечатлява най-много от музиката. Колкото и да е крив (защото му се спи или нещо друго) чуе ли че някой му пее, притихва и слуша. Когато беше съвсем малък му пускахме една играчка-заек която пее приспивна песничка като дръпнеш въженце. Скоро след това започна сам да си дърпа въженцето за да слуша. Е, не разбираше, че след като дръпне въженцето трябва да го пусне, но свикна. А пеещите играчки които се поскат с бутон, слагаше си ръчичката на бутона за да засвири и след това главичката върху ръката си. И така слушаше. Сега продължава да се радва много на музика и дори "танцува" - клати си главичката и дори понякога дупето

И нашият за сега повече към музика клони.Може би защото просто още е малък за молив и лист и просто не сме му давали...Но има страшна реакция на музика, музикални играчки- почва да ритмува, ако има нещо в ръцете да удря, пляска , целият засмян и щастлив, с краката тропа както му падне.....Всяка сутрин ни буди в 7 часа с песни, викове и музика от музикалната играчка на кревата(също си я пуска сам ), бръмчи с уста....Баща му даже има лаф-,,дискотеката започна "

Здравейте мами и татковци
 
Отдавна не съм писала тук, а имаме това-онова за похвалване. Малката щерка утре става на 5 месеца и е едно спокойно и усмихнато бебе - гука, вика възторжено, обръща се от гръб по корем и обратно, някак си с бутане успява да се мести по леглото, непрекъснато се усмихва и постоянно следи с поглед кака си - къде ходи и какво прави.

Кака Хриси пък се учи да танцува, доколкото може. Най-любимото й предаване е Топ 10 - вечер след филма "Дързост и красота", когато Део представя песните в класацията. Малката танцьорка прави едни такива ритмични движения с раменете, аз поне не успявам да ги повторя като нея. Също така вече показва с голямо желание как се мият ръцете и после лицето - по текста от песничката "Хей ръчички, хей ги две... едната (ръка) мие другата, а пък двете лицето". Баба й я научи буквално за две-три минути.

През деня се разкарва из апартамента с едно списание в ръце и един лигавник с висящи връзки, често-често разглежда картинките, като развява връзките над картинките и си мърмори нещо за бебета... А, и нещо много интересно - доскоро си гризеше ноктите, чак се бях принудила да почна да й мажа ноктите с някакво специално немско горчиво лекарство, за да спре. От известно време каката забеляза, че бебето си лапа ръцете и току виждам как каката вади ръката на бебето от устата му. От тогава и тя самата спря да си гризе ноктите.

Много настоява тя да дава млякото на бебето (все гледа да докопа шишето му), но се справя добре само в първите 10 секунди, после почва да мърда шишето настрани, за да види добре дали бебето пие мляко.

Почнаха да й се появяват някои нови думички отскоро - десет, лампа и др., повтаря ги веднага, след като аз ги спомена в някое изречение, но сама не се сеща да ги каже. Обича да брои щипките за пране: 1 (не го казва), де, ти, тетити, тетити, тетити (т.е. четири). Тетити май също значи и "много"...

Много ми хареса оня линк към сайта на художника с Даун. Замислила съм се да увеличим малко рисуването, а и танците, ще ви държа в течение за резултатите.

P.S. Наложи ми се преди малко скоропостижно да прекъсна писането, понеже каката беше донесла праха за пране от кухнята и го сипеше на хубав равен пласт върху килима в хола. Интересно, че като й се скарам след подобна бела и я оставя наказана в леглото й (най-вече да не ми пречи, докато чистя), не се сърди, сигурно разбира, че е сгафила...

Здравейте и от мен. Аз също мога да се похваля - имаме си 2 нови зъба. През почивните дни. Освен това вече съвсем както трябва даваме целувка от разстояние. До сега си слагаше ръчичката на устата и я целуваше, а вече и я маха от устата и я изпъва напред . Така е поне от разказа по телефона. Нали с мама са на рехабилитации в Плевен... В края на седмицата отивам да си ги прибера.

Много ми е приятно да чета за вашите дечица. Днес и аз имах намерението да попиша мъничко за Лизито, че отдавна нищо не съм писала за нея. Тя все още прави много бели, но когато не е в разрушително настроение е доста добро дете. Завчера каза първото си изречение "Даде, дай дада" (носеше тубата с минерална вода  и поиска баща и да и сипе водичка). На баща си му вика дади, по рядко тате или папа, а на дядо си вика деда. После пак няколко пъти си искаше вода "дай дада", "дада дай дай". Иначе кой знае колоко нови думи не казва, говори непрекъснато, но на свой си език.
   Една от любимите и пакости е да ми изхвърля щипките през терасата,  аз си ги държа в една кофичка на земята, но скоро ще трябва да им търся друго място, че ми омръзна да купувам нови, когато проскам прането все не ми достигат. Лиза само като види терасата отворена и веднага тича да вземе щипка и я изхвърля, при това се залива от смях, успокояваме само това, че това занятие изисква сръчност и съобразителност. Цепките през които пуска щипките са тесни и за да изтласка щипката Лиза трябва да я постави от най тънката и страна и силно да я избута, че иначе пада пак на нашата тераса (а целта на Лиза е друга). Друго нейно забавление е, като влезем във входа тя да избяга от мен. За секунди се изкачва по стълбите (качва се на четири крака, може и права като се държи за стената, но става по бавно, а тя иска да избяга) и продължава да се катери поне до третия етаж, после явно се уморява и застава пред асансьора и започва да тропа по вратата, докато бяга от мен тя през цялото време се хили. Напоследък  всичко и се струва много весело, непрекъснато се смее. Вчера направи такава беля, че не знаех да плача ли или да се смея. На Тамара на бюрото и сложихме брава, за да си заключва учебниците и тетрадките. Ключа тя си го държи в края на бюрото, където Лиза би трябвало да не стига. Но този разбойник не знам как е достигнал все пак ключа и мъжът ми съвсем случайно я видя, как изхвърля този ключ в боклука. Просто не знам как и е дошла тази глупост на ума, да достигне  (било и е трудно) ключа и от детската, да го занесе в кухнята и да го изхвърли.
   Храни се понякога сама, но от моите услуги все още не иска да се откаже. Може добре да си служи и с вилица, и с лъжица. Особено ако е седнала на маса с други деца всичко прави самичка, чашата взима, пие, поставя я после зад чинийката, справя се отлично, затова много ми се иска да я пратя вече на ясла. В началото на годината мислех, че няма да е готова за ясла, но сега ми се струва, че там ще и хареса много и че сега е най-подходящият момент да тръгне. Тази или другата седмица мисля да посетя РИО-Пловдив, ако е възможно да я види екипа за комплексно педагогическо оценяване и ако преценят, че може да я пратя на ясла.
   За съжаление навика да ми казва кога има чиш не се затвърди. Казваше ми 2-3 седмици, колкото да ми покаже, че може и после престана. Сега ходим с гащи и пак сме сухи през целия ден, но инициативата да я сложа на гърнето е моя, тя само някой път ми казва "не", когато не и се сяда. Много обича да разнася гърнето из всички стаи и навсякъде да сяда върху него (както си е с панталона), има два начина за сядане върху кукото. Първият е да застане с гръб към него и плавно да седне, а вторият да се подпре на ръце и като си гледа между краката да върви назад, докато кукото застане под дупето и. Много е смешна.
   Лизито вече изпълнява прости заповеди, като например: "занеси чашата на тати", "дай дистанционното", "занеси виличките на масата в хола" и т.н., но не изпълнява всеки път, понякога изобщо си прави оглушки, а понякога изпълнява с 1-2 мин. закъснение. Тогава се чудя от инат ли е или просто не зацепва какво искам от нея. Вчера мъжът ми я пита "Къде ти е пъпа?". Тя изобщо не реагира, след 2-3мин. отиде при него, вдигна си тениската и показа. Надявам се да е просто инат.

Наистина отдавна не си писала. Аз лично се радвам на всеки такъв дълъг пост. И на успехите които постигаме всички.
Е, това че реагира по-бавно, съвсем наскоро разбрах е нормално за деца като нашите...