Бременните да не четат вече!!! Когато се сбъдват кошмарите

Ох, миличка направо останах потресена:cry:  ...........нямам думи.Толкова тежко е това, което си преживяла, че ние дори не можем и да си го представим..... Единственото което мога да направя е да се моля за дечицата ти, да се моля за теб да имаш кураж.Не се оставяй на отчаянието, има надежда.
Моля се всичко да се оправи и да гушнеш в най-скоро време две здрави бебеца

Мила Карен,
 толкова ми мъчно като чета тези редове, че не мога да намеря адекватни думи за да изразя това, което чувствам. Бъди много силна и гледай оптимистично. Аз вярвам, бебчетата ще се оправят много скоро и ще радват цялото Ви семейство. ВЯРВАЙ и ти! Стискам палци това да стане възможно най-скоро!

Мила Карен,
 извини ме, че не прочетох всичко, но просто не можах. Незная и дали мога да кажа, нещо , което да те ободри. -само, че ние сме с теб и вярваме, че този кошмар ще свърши и ще гушнеш своите дечица скоро. ВЯРВАЙ и ти, Карен, просто ВЯРВАЙ. И не се предавай на отчаянието - много ти е тежко, но ще мине, ще видиш.
 Ще се моля за вас всичко да свърши по-бързо и скоро всички да сте си у дома!!!!!!

Карен, мила, ще се моля за теб и дечицата ти с цялото си сърце
Вярвай, че всичко ще се оправи и не се отчайвай! Знам, че всички думи ми ти звучат кухо и безсмислено - аз не мога да го осмисля, че ти ли? Ужасно ми е мъчно. Ще чакам добри новини

Миличка, толкова много мъка и страдание!   Мисля си за вас и се моля Бог да пази дечицата ви! Наистина нямам думи, не знам какво да кажа... Предполагам колко голяма е болката ви!   Ако имате нужда от нещо, кажете!

Дано всичко при теб се нареди добре.Стискам палци бебетата да се възстановят напълно и заедно да изживеете много щастливи мигове!Желая ти много смелост и късмет!

Потресена съм от отношението на тези " лекари" Моля се за вас , аз съм бременна в 29 г.с. и много силно се надявам момченцата ти  да укрепнат и всичко за вас да е ок

Карен , единственото което  мога да кажа е да бъдеш много силна,за да помогнеш на бебчетата.
Те вече показват че са силни ,аз им желая от сърце да са много здрави!

Карен,
Миличка, дръж се и вярвай, че всичко ще се оправи.
Беше ме страх да пиша по тази тема, защото я преживявам прекалено лично, но не можах да се сдържа. Миналата година моето първо детенце се роди в 29-та седмица и живя едва 2 часа (дори не искам да си припомням тези мигове и всеки ден се моля да няма хора, на които да се налага да преживяват кошмара), а сега чакам близнаци (в 30-тата седмица съм и се моля да останат в корема ми колкото може по-дълго) и дори не събрах сили да прочета всичко написано.
Важното е да не се отчайваш, за да може, когато ходиш да ги виждаш в болницата, бебчетата да усещат любовта и вярата ти в тях. Щом вече е минало толкова време и те са издържали, значи имат желание за живот и вярвам, че ще се справят, а скоро и ти ще ни се похвалиш, че са си вкъщи при теб. Знам, че е тежко, но имай смелост - близнаците на моя братовчедка се родиха в началото на 6-тия месец (едното беше само 700, а другото - 900 гр.), а сега са едни прекрасни, здрави и умни 4 годишни палавници. Стискам палци.

Знам,че нищо не би те успокоило,докато не прибереш в къщи и не прегърнеш дечицата си,затова им пожелавам много,много късмет и сили да се преборят за всичко прекрасно,което сигурна съм,ги очаква занапред!

Скъпа Karen,
порочетох снощи историята ти и още не мога да проумея всичко написано.
Не искам да повярвам, че си преживяла всичко това.
Не мога да повярвам.
Днес влязох за секунди тук заради теб. Тайничко се надявах, че си се похвалила с добри новини.

Духом със с теб и те подкрепям. Всяка сутрин ще се моля за двете ти дечица да оцелеят в борбата за живот и да са здрави.
Кръсти ги непремено и им пусни в първата църква по една молитва за здраве. Ако не помогне няма да навреди вообще. Лично аз в мигове на слабост, болка, разочарование винаги се обръщам към Бога и после отново за да благодаря.
Исками се да те прегърна и да те успокоя с думите:"Горе глевата момиче, всичко ще бъде наред!" И ще бъде. Аз и момичетата силно вярваме в това.
КЪСМЕТ. Бъди силна.

Благодаря ви за подкрепата момичета, на всички !
Вече разбрах за много случаи на рано родени и с тегло дори под 1 кг деца, които са оцелели и растат здрави. Моля се и моите да се преборят и да имат късмет. Ходих на църква няколко пъти и взех светена вода, с която поръсих памперсите и кувьозите им. Всичко съм готова да направя само да са живи и здрави. Вярвам, че и вашите молитви ще помогнат на дечицата ми!
Доста се колебах дали да разкажа всичко, да не тревожа излишно бъдещите майки, но реших, че това може да помогне да се предпазите от някои от нещата, които на мен се случиха. За информация този персонал е в МД, София. Отношението на акушерките в следродилното не беше по-различно. На момичето до мен се скараха, че ги повика да и подадат ръка да стане. А аз имах случка, достойна за виц! Усетих, че ми падна кръвното и ми причерня, едва се довлякох до манипулационната да помоля да ми го измерят. Акушерката ядеше ягоди и каза да я изчакам. Аз се вбесих и си тръгнах. После тя дойде и каза "Ама защо не ме изчакахте, видяхте, че бях заета, не съм седяла със скръстени ръце!" !!!!
Трябваше да мине известно време да се овладея от всичко преживяно и да бъда в състояние да пиша, а не да плача. Човешките способности за възстановяване са невероятни. Все едно се е случило с някой друг, не с мен, и аз не мога да повярвам, че минах през това! Всичко около раждането е спомен, от който в реалността са мъничките ми дечица и криво зашития ми корем!   Иначе съм си същата, само усмивката си изгубих! Като отида да видя първия ми син, усещам, че не мога да се радвам с цялото си сърце, дълбоко в мен са се загнездили мъката и страхът, колкото и силна да изглеждам на близките ми.
За съжаление още не мога да се похваля с добри новини. Днес казаха, че малкият е с бронхопневмония. Единият ден се изпълвам с оптимизъм, на другия съм отчаяна и мисля за най-лошото. После си мисля, че ще стане каквото трябва да стане и аз ще го приема.

Мила Карен , дръж се ,моля се всичко да свърши добре !
 
Ако това ще ти даде надежда - имах една съученичка която е била родена много трудно - с форцепс . Имала е много травми , вкл и мозъчни , и до ден днешен има хлътване на черепните кости отгоре на главата , малка "ямичка " .
Е , това момиче си е съвсем наред , с целия си ум , учеше се отлично , завърши висше ( не че това има значение ))  ) , сега е омъжена в Германия и има две нейни дечица . И , ако не се подстриже като Шиниът ( о , как се пишеше това ?! , сещате се за каква прическа става въпрос ) , никой нищо няма и да разбере . Но на времето целия клас се изреждахме да и пипаме " дупката на главата " ))))

Такъв късмет пожелавам и на твоето малко близначе , да ти е живо и здраво , както и неговото братче !!!!!

Моля се за тях ! КОлкото и крехки да изглеждат , бебенцата са с неподозирани възможности за живот и за възстановяване от травми , вярвай ми !

Здравей мила.Направо съм изумена от разказа ти.Едвам пиша от сълзи как може въобще да се случи такова нещо,съжалявам много за това което си преживяла ти и малките ти бебнца.Желая от цялото си сърце да се оправят миличките и да се радвате всички у дома.Н а теб бързо възстановяване и бъди силна.Предсавяй си само хубави неща за всички вас и дайбоже всичко да се сбъдне.Желая ти много здраве и щастие.Дръж ни в течение.