Тя(майка ми) е била винаги силна, но като остана сама и избра по-различен живот изпълнен с бягства. Занемерила е къщата до неузнаваемост, не се прибира, а ходи по градинките. И въпреки това отказва да се разведе с него поради някакви свои идеи...Превърна се в последните години от усмихната жена, в тъжна и обезверена.
Отпуската ни сега. Вдигнахме се, за да помогнем с апартамента, но само изхвърлянето на ненужни работи отнема дни и енергия (вече съм на 30 чувал, а има още толкова. Всичко е за сменяне). Почистването също е къртовска работа. Съседите се оплакват...Направо съм отчаяна, но продължавам напред. Само дето на мъжът ми му писна, че отпуската ни минава по този начин и започна да ми натяква, че пари и енергия са хвърлени на вятъра, защото след кратко време ще е същото...Казва, че дойда ли тук, попадам веднага под тяхно влияние, което е само отрицателно за моите собствени решения.
Аз се опитвам да го убедя, че поне е редно да опитам да направя нещо, с уговорката, че ако догодина къщата е същата, то няма да направя нищо вече. Мисля начини как да й помагам финансово, но да не му дава пари (явно е вид спасение, за да го няма в къщата). Правя го, заради майка ми, а той излиза с доводите, че ако тя не започне сама да си разрешава проблемите, то нищо няма да стане. Сигурно е прав, но някак си не мога просто да легна на плажа да си карам отпуската и да не се опитам да въдеда някакъв ред и чистота в къщата.
Оказвам се между чук и наковалня....И е страшно гадно.