Четвъртокласници

Здравейте момичета. иние си имаме проблем..много я боли главата моята четвъртокласничка. Снощи дори я водих на детски невролог..и се оказа че е напълно здрава а просто от стрес и напрежение. Тя има една жена която се занимава с нея да учат уроците, още от първи клас е с нея, но тая година вече едвам се понасят..И може от това да е..но знам ли..А ако я няма, просто трябва да си стои самичка и да учи и ще и е много трудно..
Офф, незнам какво да правим вече..
Имат ли подобни оплаквания вашите деца?

Детето е вече доста голямо и може да си подготви почти всичко за училище. И на моите ми се налага да им помагам за някой урок по човешките предмети, но това е сравнително рядко. Ще обсъждате ненаписаното и ненаученото след работа. Детето само "ще се светне", че е по-добре да се организира денем и да напише всичко, а теб да те пита за някакви подробности. Дай му шанс да покаже, че може да се справи. Все пак е на прага на пубертета и едва ли му е приятно някаква учителка да му виси постоянно на главата.

Доверете се на детето и го оставете само да се справя със задачите след училище. И моят син, при условие, че баба му и дядо му са постоянно вкъщи не желае те да му помагат... Предпочита вечер аз да го изпитвам или заедно да решаваме проблемните неща. Наистина:

КаЛей,иска ми се да споделя и моя опит в това с теб,аз се разведох с мъжа си точно преди синът ми да започне 1 клас.Знам какво преживяваш ,с тази разлика ,че моя син не искаше да ходи при него ,но за това пък всеки път след разговор с него или виждане се чувстваше точно така както ти го описваш-ИЗНЕРВЕН!!!!!!
Много по късно аз разбрах къде се крие проблема.Когато се разделяхме аз не скрих нищо от децата си ,говорих тях много ,на дълго и на широко,обесних им ,че и аз съм израснала само с мама и че съм станала добър човек,че не е важно колко са родителите ,а е важна думата СЕМЕЙСТВО!!!!!Че баща им няма да спре да ги обича и да иска да е с тях.......,но той не седна да поговори с тях!Там беше пропблема,те са искали да го чуят от него това,те са искали той да им засвидетелства обич,той да им каже ,че няма да ги изостави.
Приятели сме с бившия(или поне се опитваме да бъдем),но те не му простиха,не искат да ходят ,не искат да се виждат,болката от това ,че той ги забрави е огромна и само те си знаят какво им е.
С времето това отминава....няма болка ,която трае вечно и с твоето дете ще е така .Ти си човека ,който трябва да реши колко дълго да продължи тя.Бих те посъветвала да поговориш на дълго с детето си ,после и той,детето ти ще намери баланса между вас.
Още един съвет от мен,запиши го на истина на нещо ,което ще запълва времето му и се отнасяй с него като с голям мъж.
За последно ще ти кажа да му пуснеш да гледа Лило и Стич-ще разбереш защо -там доста добре е описана ситуацията за странно семество.....Мога дори да ти я кажа:"Охана,значи семейство ,а семейство значи никой да не бъде изоставен"
Моите хлапета гледат това често и знаят ,че не е важно колко е голямо семейството,а е важно колко се обичаме в него!!!!!
Успех с малкия и ако искаш може да ми пишеш на лични за всичко

И ще допълня още нещо - по възможност да общува повече с други мъже от вашето обкръжение - дядовци, чичовци, семейни приятели, братовчеди и т.н. Така ще има с кого да си споделя по мъжки и ще се усеща ценен и приет в родата въпреки всичко. Вероятно родителите на таткото с удоволствие ще поддържат връзка с детето.

Момичета, извинявайте, че се намесвам в темата ви Ако на някоя от вас детето учи в 125то у-ще в Младост(Сф) ще я помоля да сподели мнение за учителката при която е Може и на лични. Дъщеря ми следващата година ще е в 1ви клас и това е най-удобното ми училище. Благодаря ви

Ами ПРИВЕТ и от мен! Да ви се представя, тъй като съм нова тук и до сега съм се възползвала наготово от опита ви
Майка съм на син(вече на почти 9 месеца) и дъщеря на 10г,т.е. в 4-ти клас и кокер на 3год.
Какво да ви кажа :"УЖАС!". Неочаквано добра комбинация- зъби и пубертет, 2 в 1.
С каката имаме същите проблеми:не и се учи, разсеяна е, блуждае някъде, не чува и не реагира като и се говори..... и .т.н и т.н. Отначало страшно се изнервях.Освен това миналата год. тя изкара почти изцяло при майка ми( тъй като аз имах мн.тежка бременност) и фактора лигавене присъства с пълна сила След като пробвах с награди и наказания, опити за стимули и заплахи и не даде резултат, се обърнах към моя приятелка психоложка.Сега тактиката е изцяло сменена и за момента резултати има
Гласувам и доверие за всичко("Научи ли си за контролното мила?","Да", "Добре,мамо имамти доверие")-неща от този род.Хвалим се и за най-малкото нещо,като:"О, оправиласи си леглото!Браво!Мн.добре" и други дреболии.Важното е да намирате за какво да ги хвалите и да им показвате доверие.Има и още, ама много се увлякох вече, ако сметне някой че ще му е от полза- да пита

Ето- вчера се прибира от Британика и нещо недоволна пак!!Празнуваха Хелоин.Било много тъпо, защото тя си мислила за игри, обаче нямало!И ги  били почерпили "само" с по един бонбон и кекс.И като се почна едно мотане докато се преоблече и си свали грима.....40 минути заминаха, но аз пак успях.Без да й натяквам за времето.След час дойде при мен, успокоила се и все едно нищо не е било....

А на Британика с желание ли ходи? Ние преминахме през аеробика, народни танци, сега от седмица ходи на кик-бокс.Много е непостоянна, а ако е за учене допълнително... дума да не става неможах да я навия нито за немски(вуйчо и там живее), нито за английски.
А какво дете беше ...!Душичка!Сама решаваше да остане на консултация след часовете, защото била получила 5-ца за два причита научаваше стихотворение от 3-4 куплета.... Ех...!!!!

Насила не можеш да навиеш никое дете за нищо.

Ходих и в Британика, ама нещо не се разбрахме с тях. Материално много добре са уредени нещата, цените също не бяха проблем, но нещо не ни допадна нито на мен, нито на децата. Както на повечето места, на които ходихме, хвърлиха им по един тест за входно ниво и ги пуснаха да пасат. На никого не му хрумна, че може тези деца да не са правили точно такива упражнения или условието да не им е ясно. Учила съм по няколко системи и съм разбрала, че форматът на тестовете и начинът на представяне на условието е до известна степен специфичен за системата и се усвоява като очакване в процеса на учене по тази система. Та, получи се нещо като Изпитът на Рада Госпожина - наложи се за някои задачи да обясня на малкия какво се иска от него (не съм му подсказвала). А след това разговорът за това какво и как се учи, какъв е графикът и т.н. се превърна в нещо много странно за мен. Останах с впечатлението, че на децата се гледаше като на обекти, подлежащи на обучение, а не като на индивидуалности. Учителката не си направи труда да направи с тях дори някакво подобие на разговор, да ги попита нещо, а децата през цялото време седяха до мен. И така. Британика може да са много добри в обучението, школа с традиции са, явно са много популярни, но нещо не ни харесаха в отношението. По думите на децата им напомняло на второ училище. Записах ме ги на място, където учителката първо обърна внимание на тях и говори с тях да установи какво и как знаят (в мое отсъствие), после ми обясни според нея за коя група е всяко от децата. Изобщо, и тримата много я харесахме и сега децата са много доволни, а и аз съм с много добри впечатления (кой казва, че все не съм доволна! ). За мен въпросът не е просто да пратя децата някъде да научат езика, а и да се чувстват добре и оценени.

Извинете, малко дълго стана, но за мен това беше много полезен опит и се замислих за неща, които друг път съм пропускала.

RadostinaHZ, ние това го преживяхме само че с търсенето на клуб по бойни изкуства.След като моята госпожица реши, че иска да върви по пътя на майка си  тръгнахме да търсим клуб на удобно за нас място.Оказа се - има даже три.На първия ударихме на камък.След телефонен "разговор"(в който аз питах и отговори-никакви), отидохме на място.4-5 дечица тъкмо се готвеха да започват.Треньора след 2 покани от моя страна дойде да разговаря с мен, но уви пак нищо."Ще дойдат след малко, ще ви обяснят"-кой ще дойде, не разбрах?!
Уж каза , че може детето да гледа тренировката, за да прецени дали ще му хареса, а след 3 мин. ни затръшна вратата под носа. Ясно беше-тук няма да тренира.
Във втората зала обаче ни посрещнаха коренно различно.Треньорите се зарадваха, че момиче идва да се записва.Веднага я въведоха и показаха залата.Сега детето е доволно и ходи с желание.Надявам се да е постоянна поне в това си начинание, защото спорта много ще и помогне в тази възраст.

RadostinaHZ би ли споделила къде ги записа.  
Да така е, на сила не можеш да накараш някое дете да ходи на нещо. Ето дъщеря ми не иска да ходи на английски и това е. Ми не и е интересно. Така им поднасят материала. И друг път съм го казвала, в училище учат Иврит.... винаги гледа всичко да е написала, и в къщи допълнително си се занимава с някакви материали на Иврит (нали се сещате , че по никакъв начин не мога да и помогна за този език)
juli_nic  и аз съм опитвала с метода с похвалите (мисля , че в "Изкуството да бъдеш родител" го бях чела), но резултата е краткотраен. Плс. сподели и други съвети от твоята психоложка  

Дъщеря ми вчера донесе първата си забележка за ненаписано домашно. Тя не чула, не разбрала, не знаела, че има домашно.
Малко успокоително ми подейства чувството за вина, което поне демонстрира.

Разсеяността й обаче донесе 2 недобри оценки по математика, на 2 поредни контролни .
Бързала, бързала, непроверявала, защото нали всичко знаем... Не знам.  

Ами какво още да кажа от психоложката...Тя ми обясни така: всеки човек се нуждае от граници в които се чувства сигурен, но всеки се опитва постоянно да нарушава тези граници.на детето трябва да се създадат правила, които да спазва и така то ще се чувства сигурно и спокойно.Естествено, то ще опитва да ги наруши(което е съвсем нормално) и тук идва нашата роля.Спокойно и без нерви, трябва да го въвеждаме в "коловоза".Например:Юли, прибери си мамо, панталона.Реакция никаква.След малко обаче,Юлито иска нещо.Тогава аз казвам :Ти не свърши това, което те помолих, сега и аз няма да направя това, което ти искаш.И нали разбираъе, че следва ..."ама моля те се мамо, моля те...." или пък прибира панталона, но е вече късно.Аз си върша работата и все едно не чувам.Цупи се, сърди се, но след няколко такива случки, нещата изглеждат по друг начин.При нас действа(поне за сега).Същото е и с доверието.Като ми каже че е готова с уроците, подчертавам, че и вярвам и и имам доверие.Нагласила съм се, че може би ще полуъчим някоя и друга по-слаба оценка, но без жертви неможе.

Сетих се и още нещо.Когато се караме на детето или се опитваме да го поучаваме, то веднага сякаш, че "изключва".Това е защитен механизъм.Трябва да спрете всякакви опити за поучаване и "четене на конско", така да се каже, защото нещата ще станат по-зле.Това важи и за хората около вас- баби, лели и т.н.Неща от рода на :" Слушай майка си, не ядосвай майка си..." , детето не трябва да слуша от околните.Просто трябва за известно време да спрете всякакви опити за възпитание.Ако имате книгата Спок, и там има полезни неща, в графата от 6 до 11 год.
Скоро пак ще говоря с псохоложката.Ако даде някой нов съвет ще пиша