Юнските бебоци шарения свят откриват и все по-рядко те заспиват!

Добро утро !!!
И тая нощ си поспахме добре Обаче Алекс като запо4на да го кърмя и той цоква и малкои запо4ва да се хили и да ми гука....и спираме с яденето 
аз днес съм цяяяяял ден сама до 2ч през ноща и ми е едо криво .....( е не съм сама с децата съм ,имах предвид 4е мъжа ми е на работа)

бъни и мен запо4наха да ме болят краката и то предимно сутрин,но като се пораздвижа и всичко е ок
после пак ще се включа че сега работа ме чака

ААА и Благодаря на мамата която е надписала снимката на алекс за колажа 

Мммм, да... 64 сантиметра е пораснал малкия мъж, 46 сигурно беше като бях в 8м.

mimchence,смених снимката на Нора,че ми е много хубава с този потник.Дано не съм ти създала проблеми с колажа!Сори ако е така

къде сте днес всички
аз цял ден съм сама и се ровя във форума,а вас ви няма
отивам да полегна докато дребните спинкат

ЗДРАВЕЙТЕ !
НАЙ- НАКРАЯ И АЗ НАМЕРИХ ВРЕМЕ ДАДРАСНА НЯКОЙ РЕД 
НАШИЯТ ИВАНЧО РАСТЕ И С ВСЕКИ ИЗМИНАЛ ДЕН СТАВА ВСЕ ПО-ИНТЕРЕСЕН.
НАЙ-НАКРАЯ И НИЕ ОПРЕДЕЛИХМЕ ДАТА ЗА ПОГАЧА- 21,09,2008

Здрасти не мога да си почина направо пощурявам вече. Моята мома се събужда в 5 сутринта хапне и пак заспи, но пък баткото пощурява по това време и се събужда и започва да беснее, днес на обяд тъкмо да заспи малкия разбойник и започнаха да бръмчат под нас правят ремонт и сега бебето спи а баткото бесува и се кокори.
Добре че имаме детски програми че да гледаме заедно нищо не ми се прави ужасно ми се спи.

panterkata66  тука сме.  И аз като тебе съм сама цял ден мъжа отиде на 4астно и ще си дой де 4ак за ма4а  Ама аз пък днес не мога да се отърва от гости    Е не 4е ми тежи ама и за дове4ера трябва да глася масата,4е други гости 6те идват   

Здравейте    Честит празник   

Валентина, това което се случва при вас е много интересно - голямата красавица се опитва да командва парада и да те направи свой подчинен и зависим от нейните решения. Опитай да смените ролите - да са както в реалния живот, ако не успееш - нищо. Пробвай да й обясниш под формата на игра колко е хубаво да си има сестриче и как мама обича децата си, колко много значат те за нея и колко много би се притеснила случайно ако не се разбират. Обясни й на колко много неща може да научи сестричката си, колко важна ще бъде тя за нея и как ще служи за пример. Ако имаш сестра или брат може да й обясниш чувствата, които изпитваш към него/нея, да разиграеш с куклите различни забавни истории, които са ви са случили. Общувайте си и то много, за нея това е емоционален шок - до един момент е била в центъра на вниманието, а сега се налага да дели вас с още едно малко същество. Правете нещата заедно, обяснявай й какво и защо правиш за сестра й, включвай я, но внимателно, не я насилвай, всичко ще се случи много постепенно. Допитвай се до нея, пак под формата на игра (Да сменим ли памперса на бебето? ако не го сменим какво ще се случи, искаш ли да помогнеш, ако тя играе майката, да смени памперса на куклата и да ти каже какво е нужно за това, ти й асистирай, а после може да смените ролите) опитай да й обясниш защо е нужно да гушнеш бебето (тя като играе майка гушва ли детето си, целува ли го, мила ли е с него) как и бебето има нужда от същите любов и грижи, които и тя е получавала... Дали съм права, не мога да ти кажа, но определено проблемите се решават с общуване. Стискам палци 

Да се похвалим, че от вчера сме горди собственици на шезлонг  Цял месец (минимум) обикаляне по магазините, та най-накрая го доставиха  много е сложно в гр.Русе да си харесаш нещо за детенце и да успееш да го намериш! Ходя си аз с разпечатките и питам и търся, но успях  Усилията си струваха - Митака го хареса 
Моето дете бих казала, че е неглижирано - само си играе, приказва си на играчките, макс. 15 мин. на ден да е на ръце, като изключим времето за хранене (с шише по 15 мин. на хранене), никакви проблеми не създава и аз само си го гледкам и му приказвам, а понякога само го наблюдавам как хубаво си спи. Сега си играе в креватчето, а аз на компа, вземам да се замислям вече, дали не беше по-добре да го науча на ръце, дали му е достатъчно нашето общуване..., не съм го оставяла да реве, дори и да скърца, моментално причината за неудобството е била отстранявана... и тогава получавам най-хубавите усмивки и продължаваме да си бърборим. едно ми е никакво такова, хем не искам да съм обсебваща майка, хем сякаш искам да не може без мен... Дадох му бибата и заспа - сам! Не е ли прекалено малък за такава самостоятелност... май ще се окажа ужасна майка  Следродилна депресия ли ме гони или не ме е пускала
Извинете моето депресивно състояние 

Хубава и спокойна вечер 

Ти пък, изобщо не си ужасна майка. Маги беше същата, самостоятелна. Нито съм я приспивала на ръце, нито съм я гушкала пак, за да заспи, нито в нашето легло е спала. Просто не обичаше. Също така сама си играеше. Много често сме й давали шишето с мляко в спящо състояние, изпива го и продължава да спи. Мъкнали сме я къде ли не с рейсове и маршрутки: Варна-Бургас и Варна-София за нищо ги нямаше. Изобщо не е гъгвало детето. Като живеехме във Варна сме се мотали в морската градина и по заведения до 2-3 часа. Не й пукаше, спеше си спокойно в количката. Беше чудно бебе. Да ти кажа така е по-добре, имаш време и за себе си.
Брат й е коренна противоположност. Луднала съм с него.

Пантерке, моля 

Милони, няма проблем, много е готина с тоя потник Норчето. Само че за колажа няма да се вижда много много, че гледам да ги приближа снимките за да им се виждат максимално личицата на бебоците. 
Хайде мами, слагайте още снимки!! Има доста липсващи муцунки.. На някои бебоци взех снимки от албума "нашите бебчета", надявам се мамите да не се сърдят! Ако има недоволни, пишете ми на лични.

Рали, и аз не мисля, че си ужасна майка! Наистина, че такава самостоятелност е хубаво нещо, иначе става зависимо бебето от теб. Според мен е достатъчно като е буден да отделяш време за него, да му говориш, да си играете и т.н. Аз така правя - като й се говори - говоря й, къде нормално, къде на бебешки език. После я слагам на активната гимнастика за малко упражнения, там само й люшкам играчките, понеже не се движат сами. А пък като й се доспи, ако не е крива и не плаче, я оставям и тя сама заспива. Понякога с биба, понякога без. Навънка почти винаги намира за какво да се заинати и се налага да я понося на ръце, но не смятам, че е лошо, обичам да си гушкам съкровището. Освен това за мен кърменето е най-страхотния момент, най-великия начин да се покаже взаимната любов между мама и бебе.

mimchence, аз съм голяма мотка със снимките. Айде ще гледам днес утре да я свърша тази работа. Видях, че не си взела от " бебешките " снимки на Ясен.

rallii  не си мисли такива работи ,радвай се 4е ти е спокойно детенцето а и по мои наблюдения бебетата минават през разли4ни периоди на привързаност(по разли4ен на4ин я проявяват)   [Валентина/b] мойта дащеря е на 7 уж е голяма и разбира ,умира за брат си не дава да пла4е изобщо грижи се за него постоянно ,храни го....НО от както  се е родил е просто друго дете.Станала е ревла и половина,прави каквото си иска,не и пука от никои абе в общи линии е все едно в побертета направо е нещо страшно.Много сме говорили за бебето преди да се появи и уж е на ясно как стоят нещата но постоянно пита "и с мен ли така си си играла","и на мен ли си ми се радвала","и за мен ли така си се грижила" което за мен е знак 4е именно ревност е при4ината за това и поведение но слава богу не си го изкарва на бебето  

Рали, и аз се присъединявам, че самостоятелно бебе е по-добре. Марина и тя се отглежда сама, а когато иска да си дърдорим и играем аз съм насреща. И ми е кеф да се забавляваме заедно, а не да съм вързана за нея. Аз като си спомня първия месц - все на ръце, все кисела, все реве - лелееее, само се чудех на кой да я връча и да излеза за малко. И колко пушех тогава - направо ми изпили нервите. А сега - всеки си има време за него, и цигарите намалих - изобщо мирно съвместно съществуване.

И да се пооплача малко - ние с татко и нещо се поразболяваме. На мен ми дращи гърлото, а той е на антибиотик - днес даже снимка му правиха със съмнение за бронхопневмония /слава богу - няма/. И слагаме сега маски при нея - дано му се размине на бебчето, че иначе лоша работа. Свеки предлага да дойде да я гледа, а ние да сме ходили у тях, ама не мисля да се възползвам.

А и още нещо - то и ние с таткото на Марина не сме женени, ама си му викам мъжа ми и на майка му свеки, защото ми е по-лесно. То като имаме дете какво значение има формално женени ли сме или не сме. И съответно отношенията по роднински пак са си същите като при женените - поне аз така го разбирам.

здравейте отново

вече незнма какво да правя с моята щерка...както каза ЛИНА ВИКИ ,все едно я хваща пубертета  .Държи се ужасно ,постоянно пла4е и се сърди ,дори не се усмихва ве4е  .угаждам и правя каквото иска и тя все е недоволна и самоооооооооо мрънка ,друго не прави....незнам незнам незнам какво да правя вече .............

Поговорете заедно с баща й, не се " разправяй" само ти с нея.

При нас това помага, макар и временно. Но поне знае, че и двамата сме на едно мнение и няма мърдане.