Можете ли да управлявате себе си?

  • 3 345
  • 75
# 60
Аз съм склонна по-скоро да се съглася с Yordesire при определени обстоятелства и също мисля че прекаленото желание за контрол над нещата в един момент може да се обърне срещу самия теб.
Паси, сега ме караш да се замисля точно над това плачене насаме и изобщо над това желание да не се изложим, да не се покажем слаби...наистина не съм сигурна,че ако това е добро за имиджа , е също така и здравословно.
Виж целия пост
# 61
Аз пък съм на мнение, че абсолютният контрол върху себе си никак не е здравословен.
Тук се подписвам с две ръце.
Равновесието, което ме интересува  се постига когато на едната везна сложиш контрола а на другата десконтрола.
Абсолютния и тотален контрол е нещо много скучно и прилича на маска. Не претендирам най голямата ми гордост да е това да съм царица на житейския ред.
Виж целия пост
# 62
Нездравословно? Ако под въпрос е моето човешко и женско достойнство, предпочитам да мога да се контролирам (разбирай след това да се нарева насаме до подпухване), пък било то и нездравословно за мен.....
Виж целия пост
# 63
Нездравословно? Ако под въпрос е моето човешко и женско достойнство, предпочитам да мога да се контролирам (разбирай след това да се нарева насаме до подпухване), пък било то и нездравословно за мен.....
Така се получава когато смятаме другите за по важни от самите нас.
Виж целия пост
# 64
Нездравословно? Ако под въпрос е моето човешко и женско достойнство, предпочитам да мога да се контролирам (разбирай след това да се нарева насаме до подпухване), пък било то и нездравословно за мен.....
Така се получава когато смятаме другите за по важни от самите нас.
Много точно казано.
Виж целия пост
# 65
Нездравословно? Ако под въпрос е моето човешко и женско достойнство, предпочитам да мога да се контролирам (разбирай след това да се нарева насаме до подпухване), пък било то и нездравословно за мен.....
Точно това преглъщане в един момент ти излиза през носа. Знам,че достойнството е важно, но има случаи, във които не бих крила сълзите си изобщо и не виждам как те биха навредили на достойнството ми в този момент. За мен да плачеш не е срамно. Както и да се смееш.Защо трябва да се срамуваме от емоциите си? Ако с някой мога да се посмея заедно, със същия този човек бих споделила и тъгата си.
Виж целия пост
# 66
Нездравословно? Ако под въпрос е моето човешко и женско достойнство, предпочитам да мога да се контролирам (разбирай след това да се нарева насаме до подпухване), пък било то и нездравословно за мен.....
Така се получава когато смятаме другите за по важни от самите нас.

Защо пък?    Thinking
Защо, ако на мен и се реве, трябва да го натрапя на целия свят и да покажа колко е голяма мъката ми на хора които нямат нищо общо с нея, вместо да си се нарева сама или поне пред човек, за когото сълзите ми биха имали смисъл?
Виж целия пост
# 67
И още нещо - аз не искам да управлявам себе си, искам да живея в хармония с мене си.
Виж целия пост
# 68
Нездравословно? Ако под въпрос е моето човешко и женско достойнство, предпочитам да мога да се контролирам (разбирай след това да се нарева насаме до подпухване), пък било то и нездравословно за мен.....
Така се получава когато смятаме другите за по важни от самите нас.

Защо пък?    Thinking
Защо, ако на мен и се реве, трябва да го натрапя на целия свят и да покажа колко е голяма мъката ми на хора които нямат нищо общо с нея, вместо да си се нарева сама или поне пред човек, за когото сълзите ми биха имали смисъл?
Говоря, че по принцип много от нашите действията са съобразени с другите, дали ще ни погледнат добре, дали е общоприетото и т.н. а не  със нашите  емоции, чувства, желания. А вие с Полита говорите за две различни неща. Поне във втората част на изречението ти.
Виж целия пост
# 69
.....
 А вие с Полита говорите за две различни неща. Поне във втората част на изречението ти.

Да съгласна съм с теб в този аспект. Че ако смятам, че е нездравословно за мен, не бих го направила. Бих се контролирала много, но само за неща в които съм убедена, че има смисъл. По мое лично убеждение, не заради други.  Peace
Виж целия пост
# 70
Контролирам достатъчно добре някои свои желания и изкушения. Други не мога, а и не желая да контролирам.
Виж целия пост
# 71
Когато искам нещо много силно, го постигам. В повечето случаи.
Емоциите си трудно  контролирам. Понякога успешно, понякога не - зависи от ситуацията и обкръжението . Wink
И аз така май. За шоколада обаче още се тренирам, че не винаги ми се получава  Mr. Green Иначе цигарите ги спрях  Peace
Виж целия пост
# 72
Аз пък съм на мнение, че абсолютният контрол върху себе си никак не е здравословен.
Тук се подписвам с две ръце.
                      И аз, и аз  Peace... Също и желанието за абсолютен контрол, най-често невъзможно практически - направо може да срине човек...
                      Доколкото съм виждала психолозите учат хората да показват емоциите си без да се страхуват. Не да ги подтискат. И в заключение: само преди 50 години не е било срамно мъжете да плачат.
Виж целия пост
# 73
Като цяло ми е уютно със себе си. Рядко съм изпитвала нужда да се самоуправлявам и самонатъкмявам. Старая се действията ми, мислите ми, страстите ми да са в хармония с мен.
Виж целия пост
# 74
Не, немога .Аз съм една Руса Шматка .Уверих се за пореден път.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия