имам проблем

Здравейте, аз съм нов потребител на 30 години съм и имам голям проблем,имам дете на 5 год. момиченче и преди време срещнах човек който доста ме обикна и аз него, детето ми обаче не го познаваше доста добре когато решихме да се съберем да живеем заедно, същевременно то е отгледано главно от моята майка и баща, (тя дори им казва маминка и тате, и сестра която ми е помагала изключитерно много ) защото аз работех главно по заведенията и по морето, също съм и излизала доста. Човека с когото живея вече се грижи доста за мен и детето ми ( той е също отгледан от втори баща и съзнава отговорността) и живеем добре, но проблема е там че родителите ми сметнаха че е доста прибързано решение от моя страна, а пък и детето е доста привързано към тях, и доста попречиха това съжителство да не се състои, в крайна сметка аз грабнах детето и избягах при него, те обаче от своя страна вече при факт продължават да не уважават човека с когото живея и тя разбира това нещо, при което аз спрях всякъкъв контакт с тях, само и само по някакъв начин да ги накарам да го приемат това нещо и детето ми да не се чувства раздвоено, дори и със сестра си спрях контакт, тъй като тя не ме подкрепи изцяло, пък и доста го намразиха, ние бяхме много сплотено семейство, и болката ми в сърцето е голяма, а той е наистина много добър, дава всичко от себе си и аз за да го защитя, защото смятам че е редно (аз ако бях на негово място щях да изискам защита от него ) и така се обърнах срещу цялото си семейство, това е в общи линий, подробностите са че имаше доста скандали в къщи,майка ми е малко странна (а на нея както и на другите в семейството им се къса сърцето от това че им давам за момента да видят детето) на мен също и само за това мисля,всеки път с мъка и лъжи я взимам когато остава при тях, защото много ги обича, пък и тя колкото и да е привързана към човека с когото живея, тя знае че те не го одобряват, майка ми му забрани да влиза в къщи, и аз също не ходя, и така.... може би и аз отчасти не съм права за някои неща, страх ги е от прибързаните ми решения, но май попрекариха със страха си, дори не са и влизали в къщата където живеем, въобще големи циганий станаха, на няколко пъти искахме да поговорим да разберем къде е проблема и ако може по мирен път да решим нещата, но на края решихме да ги накараме да дойдат да поговорим като не им даваме детето,което е крайна гадна мярка от наша страна, а той е наистина страхотен човек и за миг не съжалявам че го срещнах, семейсвото му също, и аз съм убедена че ако не бяха го пренебрегнали така той щеше да даде всичко от себе си и за тях, така както беше в началото....моля помогнете ми с някакъв съвет