имам проблем

Разбирам те напълно, но не трябва да се огъваш. Мисли са тебе, за детето и за мъжа, който обичаш. Понякога в живота се случва така, че трябва да се пребориш за правото си на щастие и да си живееш твоя си живот. Успех ти пожелавам и ще видиш, че като устоиш на напъните им да ти се месят нещата ще се наредят.

Да, всички казват така, а той вижда че съм слаба все още и се поддавам на манипулации, те ми говорят колко съм лоша и как не се интересувам от тях, че ги изнудвам а те не го заслужават, а това е грехота, и т.н. а веднъж като се огънеш и нещата ще продължават цял живот така, отново ти благодаря за куража

дами,просто съм изумена, значи когато имаме нужда близките ни са ни необходими и са длъжни да ни помогнат,а когато вече не .....ай де........няма да виждате детето ,щото аз съм ви сърдита,ама като "също съм излизала доста" тогава ще го гледате,ще имате и право на мнение,а сега  вече ще живея собственият с и живот,ама ха де!!

Никой не твърди, че близките са длъжни да помагат, когато са ни необходими... Аз твърдя, че ако ще помагат то трябва да го правят безкористно, а не да изпозлват това, след това да й се месят в живота и да я карат да се чувства виновна. Понеже й били гледали детето да й пречат да живее с този, който иска. Звучи абсурдно, но за съжелени е факт, които се случва доста често. И те сигурно за себе си се оправдават - "ние искаме най - доброто за  нея, за това се месим". Но е абсурдно човек на 30 години да се налага да лишава детето си да се вижда с баба си и дядо си, за да осъзнаят те, че вършат глупости...   

ами, ако от страни се вижда по добре?и като искаш да си самостоятелен бъди ,но не само когато ти е изгодно,да не говорим колко е жестоко да принасяш в жертва детето си ,заради един мъж,то дали не страда,че е изолирано от тези,които са го отгледали,докато майка му се е забавлявала. и сега понеже смята,че вече не са и нужни ще ги наказва

Напълно подкрепям! 

Не си права!

Къде ти е благодарността, че ти гледаха детето докато работеше?
Защо не се замислиш защо не харесват мъжа до теб - може ти сега като си влюбена да не довиждаш нещата "ясно"?
С кои очи ще ги погледнеш ако тоя мъж се разкара и се върнеш към необходимостта да ти помагат пак с отглеждането на детето?
Що за майка си като не зачиташ чуствата на детето си и го отделяш от тия, които то чуства май повече като майка и татко?
И как ще опознаят и харесат прекрасния човек до теб като си прекъснала контактите между тях?

Къде ми беше брагодарността ли, винаги съм им помагала с абсолютно всичко което съм могла да правя за тях, често съм се разплаквала от благодарност и поне искрено съм им го казвала,всичките ми доходи отиваха на секундата в къщи, и за всичко съм давала отчет, и много пъти ми е било мърморено и натяквано че съм излизала, което да изясня не е било далеч всяка вечер, пък и майка ми дотолкова пое инициативата за детето, често пъти нямах мнение!!! Знаете ли какво ми коства да направя такова нещо, а и ако Бети не се чувстваше добре, нямаше да го направя, но това е единствения начин, наистина да осъзнаят че и аз мога да се грижа за детето си, и да уважат избора който направих, да чудила съм се при евентуален неуспех, човек рискува, ако не рискува остава си в къщи и толкоз, в сърцето ми зее рана от това... ,но мисля че и той, направи доста компромиси и беше унизяван... нямам кой знае какъв избор вече... щом се хванах на хорото, ще го играя до край, да не съм права, но и те не са прави и какво става!Нямам сили да се боря повече, опитвах да говоря, да обяснявам, но всеки път едно и също, и на него взе да му писва, то и аз да бях и на мен щеше да ми писне, незнам вече кое е правилно и кое не, монетата има 2 страни, и всеки сам за себе си си е прав, достатъчно се измъчих в този живот, за да преживея и това, но ще се боря докато мога, всеки си носи кръста, и аз ще си нося моя

Забавлявах се по 18 часа на ден по заведенията на крак, и 6 месеца без почивен ден на горещия пясък, и съм се свивала от рев, случвало се е дори колежки да плачат с мен, че съм оставяла детето си, за пари, пропуснах най хубавите мигове заради пари, а не съм ли заслужавала да изляза, и да се разтоваря, за да допринеса в къщи, и защо трябва да го приемат като наказание, не, не го правя да ги накажа, това е крайна мярка от наша страна да се примирят с факта, че ще я гледаме двамата, ЗАЩОТО ПОВЯРВАЙТЕ МИ ДОСТАТЪЧНО НАКАЗВАМ СЕБЕ СИ ПО ТОЗИ НАЧИН, и в сърцето ми какво е, защото колкото и да не ви се вярва аз ги обичам и боледувам от тази история, а същия този мъж, нямаше нещо което да не направи за тях когато е имало нужда, но някой хора струва ми се търсят под вола теле и се инатят, ние сме отворени за тях, но не те за нас, те искат само мен и Бети, но къде отива той....и кога ще благоволят, факт е че с Бети не сме лишени и сме добре, какъв е проблема

и само да добавя, че това да я спра е наистина абсурдно, но и с мен се постъпи абсурдно, въпреки че ако искат могат да дойдат да стоят при нея, просто тя не ходи при тях, а те понеже не искат да дойдат при нас, тя затова не ги вижда, аз никого не спирам, а това е много важно изяснение, просто тя не ходи там, ако не ги вижда, то е защото не идват да я видят, и не искат помирение с него, ето това е, иначе не съм забранила на никого да дойде, дори напротив, въпроса е там, че никой не идва!!!!!!! Объркала съм малко в предният пост "пропуснах най хубавите мигове заради пари а не съм ли заслужавала да изляза, и да се разтоваря, за да допринеса в къщи, " исках да кажа "пропуснах най хубавите мигове заради пари за да допринеса в къщи, а не съм ли заслужавала да изляза, и да се разтоваря" извинете! Не искам да се изкарвам света вода, защото не съм, но не мисля и че съм звяр, просто винаги съм била общо взето послушна, а сега изведнъж се опълчих много и не могат да ме познаят, бе то и аз май не мога да се позная

сега като се замисля може би си права (ние  които не можем да разчитаме,че някой който не ги разбира ще ни гледа детето) ние не ходим на работа,не почиваме веднъж годишно ,не си гледаме децата, не допринасяме за къщата, нямаме право на разтоварване. абе абсурд как я виждаха,когато беше постоянно при тях,а да просто не е имало при кой друг.дано един ден и дъщеря ти не те накаже по този начин тогава може би ще разбереш какво си причинила на най -близките си,аз разбирам защо се чувстват така.да- а а има и такива жени,за които да имат мъж до себе си е най-важното

М дааа, изпада се в крайности!
А да кажем и другата крайност - родителите и просто искат детенцето постоянно при тях и затова предпочитат дъщеря им да е сама!
Мисля, че истината е някъде по средата!
Диди, моля те, използвай и други препинателни знаци, освен запетайка, че много трудно се чете!

Чудех се дали да пиша, даже не знам и ще го публикувам ли. Нямам намерение нито да се заяждам, нито да си вадим кирливите ризки, че за смях ще станем.

Но по повод на последния постинг. Не, не е това. Просто сестра ми е забравила да спомене , че има два брака / два развода с които мъже се събра отново за по 2- 3 месеца познанство. Майка ми , според мен нормално , се обрина, като отново и се представи господин с когото имаше връзка от 2 месеца и каза, че ще заживеят. Предупреди я, че бърза и да не стане отново същата работа, но въпреки това й каза да прави какво иска и тя го направи, обра си багажа и си взе детето. Само й казахме също, че за Бети ще е много трудно да заживее там, защото от 0 до 5 год. е отгледана  от майка ми в нейния дом, ще е трудно да свикне от днес за утре с нов дом и нови , непознати хора. Така й стана, разбира се. Затова и сестра ми не й се иска много Бети вече да идва там, защото след това не иска да тръгва с майка си.

Независимо харесваме ли го или не, тя избра да се изнесе и да живее с него, в момента нито аз, нито родителите ни й пречим по някакъв в начин. Дори и телефона й е изключен. Просто не разбирам, защо трябва чрез детето, което е наша плът и кръв, което е като сестриче на моето, да изнудва майка ми да приеме човек, който не харесва, като преди да се изнесе, майка ми ясно й каза, не го харесвам, живей си с него, но не ми го натрапвай. А в момента тя точно това прави.
Разбирам да й пречим, да им висим на портата, да я молим да се прибере..... такова нещо няма.
Да и майка ни е малко инат, няма да го отрека, но всеки си има мнение, кусури и така нататък., той пък далеч не е перфектния. Тя отиде при него с ясното съзнание, че не го харесваме и че мислим, че бързат, сега защо трябва да използва детето си, за да изнудва майка ни, тя няма да го хареса така още повече. 

Както и да е, просто ни е мъчно за Бети, защото и тя е наказана по този начин, заради глупостите на майка си и баба си, че и аз и Алекс също сме потърпевши от ситуацията. А сестра ми избора си го е направила отдавна.

Просто за съжаление нещата ескалираха, но определено и двете не са прави. Все пак смятам, че родителите ни, заслужават уважение и заслужават тя да им води детето, а не да ги принуждава да ходят там да го виждат.

Просто смятам, че това , че не го харесваме / вече и аз / не е повод ние по между си да си разваляме взаимоотношенията и да се държим идиотски, ако щеш не заради нас, а заради децата ни. 

Това е твоят живот и имаш право на твои грешки в него. Родителите се опитват да те предпазят - послушаи ги но вземи такова решение което ти сама прецениш и искаш а не повлияна от желанията на другите.
Прецени добре ситуацията, и най-вече каквото и да решиш запази добри отношения с родителите си, все пак те са най-близките ти хора, отгледали се те, помагали са ти и макар да не те подкрепат в избора ти те те обичат.

Грешката е и от двете страни според мен. След, като си имала два брака след такова кратко познанство, нормално е майка ти да не е съгласна с още едно скоростно "омъжване". От друга страна, няма значени дали той е направил нещо за родителите ти, това не е предпоставка дали да го харесват или не. Не разбирам и защо не го харесват, нещо лошо направил ли е? Не мога да приема "просто не го харесваме" за мен е глупаво. В случая човека каква вина има, че ти си правила грешки в миналото... Не мисля, че си постъпила добре, като така рязко си откъснала детето от средата в която е израснало, причиняваш болка на детето си. Мисля, че не може заради вашите проблеми, да страда дъщеря ти. Майка ти също има вина, в крайна сметка, ако вие с детето сте щастливи ( казваш, че е свикнала с мъжа ти ), какво може да иска повече. Бих те посъветвала да започнеш да водиш детето при тях, често при това. Оставяй я за уикендите, ако дъщеря ти желае и родителите ти имат възможност. В началото не ходи с мъжа си, когато нещата се уталожат, поговори с майка си, Обясни и, че си щастлива и явно това е мъжа за теб, но не избързвай.