изпадам в депресия

  • 4 103
  • 49
# 15
miss_kapriss,както са ти казали момичетата-6 месеца наистина не са много време. Но  Naughty болката си е твоя и тя няма "дата на производство" или "срок на годност".Напълно съм съгласна с адашката си _Hope_,че в началото най-много боли (за съжаление знам от личен опит).После някак си притръпваш-пожелавам ти да не стигнеш до тази фаза!!!Аз лично започнах да се притеснявам още след 4-я неуспешен месец и веднага тръгнахме по лекари.Така минаха 2,5 години в изследвания и сума-ти процедури.Живот и здраве през февруари очакваме нашето бебче.
Тъй че,ако нетърпението се е превърнало в много притеснения,болка и сълзи-не губи време и кураж!Нищо няма да изгубиш ако започнете с някои рутинни изследвания.Тук има много полезна информация,която ще ти е от голяма помощ.А на майка си и свекърва си можеш да споделиш какво те притеснява (ако отношенията ви ти го позволяват) и най-вероятно ще получиш подкрепа,вместо нетактични подпитвания.
И най-вече пожелавам на теб,а и на всички момичета тук,скоро да се похвалите с положителни  тестове!!!!
Виж целия пост
# 16
Мис Каприз,дали са 6 или 66 месеца когато искаш да забременееш а не се получава все е гадно и боли,но наистина много от рано мила изтрещяваш(ще ме извиниш за думата).ако си се нагласила че решаваш и хоп забременяваш сега разочарованието ти е още по-голямо,всяка една от нас тука знае за какво става въпрос защото е чакала или все още чака за своето си щастие.Но не си съсипвай живота.Недай си Боже се наложи да почакаш малко повече представяш ли си след още 6 месеца какво ще ти е.живота е кратък наслаждавай се на моментите защото и сега има моменти които са прекрасни и си струва да живееш за тях пълноценно.после когато забременееш идват други хубави моменти,после като родш пък идват други.но колкото и да не ми вярваш сега после ще се сещаш за товва време и ще се ядосваш на себеси че си прекарала този период от живота си в тъга и депресия.опитай се малко по философски да приемаш нещата.а колкото до чуждото щастие -не го гледай и не му завиждай защото незнаеш хората каква цена са платили за него или колко са изстрадали.усмихни се и бъди с чиста душа така по-лесно ще преживяваш месеците неуспех.и помни някъде там горе има една звездичка и тя те гледа и тя избира момента когато да дойде и да озари домът ви.ти просто бъди търпелива. Hug
Виж целия пост
# 17
..Но не си съсипвай живота.Недай си Боже се наложи да почакаш малко повече представяш ли си след още 6 месеца какво ще ти е.живота е кратък наслаждавай се на моментите защото и сега има моменти които са прекрасни и си струва да живееш за тях пълноценно.после когато забременееш идват други хубави моменти,после като родш пък идват други.но колкото и да не ми вярваш сега после ще се сещаш за товва време и ще се ядосваш на себеси че си прекарала този период от живота си в тъга и депресия.опитай се малко по философски да приемаш нещата.... Hug

Подкрепям с две ръце Муша!  Hug
И моите опити не са "чаааак" толкова много, че да изпадам в депресия, но изпаднах! Няма период, има хора! Може на първия да изпадне някои в депресия, може на 6-ти или на втората година. АЗ ще ти кажа лично за себе си как мисля, че реших проблема. ЗАрязах всичко! Ама буквално. След като последих няколко месеца дали имам овулация с тестове, бт, фоликулометрия... и една неуспешна бременност... поех дълбоко въздух последния цикъл и си казах "Стига!" Край на треперенето в кой ден точно ми е овулацията... че като мине тя, започваше треперенето да лежа (да не би да е станало), да си хапвам каквото искам (да не би да е станало), да се пазя от всичко (да не би да е станало) ..... супер глупаво от моя страна, но съм 100% сигурна, че доста момичета тук живеят по тоя начин след овулацията си колкото и да го отричат и да не го признават! Ставане под час да меря БТ.... и това ми писна.. нищо и ниаккво поглеждане на термометъра, но и на него му треперя какво ще покаже. КРАЙ! И с форума приключих... не иска вече нито да виждам чуждото нещастие.. нито да споделям своето, дори щастието не искам да споделям... най-много ме е страх от хорската завист вече... а тези, които са щастливи и споделят радостта си най-малко им трябва още някой да им завиди... Колкото и да го отричаме, завиждаме.. не се радваме на коремчетата, завистта дори скрита я има, дори да не я осъзнаваме тя е в нас (като не се получава, а така силно го желаем е нормално според мен), дори да я наричаме благородна.. тя си е завист. Край и на бебеправенето.. писна ми да правя секс по точно определен начин! Ми прави ми се секс както си искам не искам все да съм отдолу като свършва не искам да лежа... не искам нищо искам си стария живот... а то, ако е писано да стане.. и така ще стане. Като се усетя, че минава чак пък толкова време ще ида в клиника постерилитет... до тогава ЩЕ живея!
Виж целия пост
# 18
..Но не си съсипвай живота.Недай си Боже се наложи да почакаш малко повече представяш ли си след още 6 месеца какво ще ти е.живота е кратък наслаждавай се на моментите защото и сега има моменти които са прекрасни и си струва да живееш за тях пълноценно.после когато забременееш идват други хубави моменти,после като родш пък идват други.но колкото и да не ми вярваш сега после ще се сещаш за товва време и ще се ядосваш на себеси че си прекарала този период от живота си в тъга и депресия.опитай се малко по философски да приемаш нещата.... Hug

Подкрепям с две ръце Муша!  Hug
И моите опити не са "чаааак" толкова много, че да изпадам в депресия, но изпаднах! Няма период, има хора! Може на първия да изпадне някои в депресия, може на 6-ти или на втората година. АЗ ще ти кажа лично за себе си как мисля, че реших проблема. ЗАрязах всичко! Ама буквално. След като последих няколко месеца дали имам овулация с тестове, бт, фоликулометрия... и една неуспешна бременност... поех дълбоко въздух последния цикъл и си казах "Стига!" Край на треперенето в кой ден точно ми е овулацията... че като мине тя, започваше треперенето да лежа (да не би да е станало), да си хапвам каквото искам (да не би да е станало), да се пазя от всичко (да не би да е станало) ..... супер глупаво от моя страна, но съм 100% сигурна, че доста момичета тук живеят по тоя начин след овулацията си колкото и да го отричат и да не го признават! Ставане под час да меря БТ.... и това ми писна.. нищо и ниаккво поглеждане на термометъра, но и на него му треперя какво ще покаже. КРАЙ! И с форума приключих... не иска вече нито да виждам чуждото нещастие.. нито да споделям своето, дори щастието не искам да споделям... най-много ме е страх от хорската завист вече... а тези, които са щастливи и споделят радостта си най-малко им трябва още някой да им завиди... Колкото и да го отричаме, завиждаме.. не се радваме на коремчетата, завистта дори скрита я има, дори да не я осъзнаваме тя е в нас (като не се получава, а така силно го желаем е нормално според мен), дори да я наричаме благородна.. тя си е завист. Край и на бебеправенето.. писна ми да правя секс по точно определен начин! Ми прави ми се секс както си искам не искам все да съм отдолу като свършва не искам да лежа... не искам нищо искам си стария живот... а то, ако е писано да стане.. и така ще стане. Като се усетя, че минава чак пък толкова време ще ида в клиника постерилитет... до тогава ЩЕ живея!







и аз мисля като теб,тази сутрин се събудих и си казах ще правя секс,когато ми се прави, а не по график няма да се мъча да следя неща от който може да нямам нужда като например БТ то ако господ даде ще стане
 smile3518 реших само едно нещо да направя гледах клипа на една поп-фолк певица Тони Дачева- бяла лястовица от както правя опити за бебе не съм ходила на църква ще отида да се помоля на господ да ме дари с детенце 
някой от вас може да не вярват но аз винаги когато помоля господ за помощ той винаги ми е помагал
"веднъж много исках да ме вземат на работа в една фирма нямаш места,имаше много  кандидати  азотидах и се помолих на господ да започна работа и хоп като магия сред 100 човека мен избраха при положение че имаше момичета с подобри биографии от моята,но ето че чудото стана започнах работа
такаче днес смятам да отида

това е песента: http://vbox7.com/play:4357367f
Виж целия пост
# 19
 Hug здравей miss_kapriss, напълно те разбирам как се чувстваш Rolling Eyes и аз съм така! ни се опитваме вече 10 месеца, но без резултат за сега Cry. всичките ми познати са бременни, много се радвам за тях, но понякога и тайничко им завиждам, знам че е лошо, но сме хора все пак yes
не се отчайвай ще стане когато най малко очакваш newsm17 Hug
Виж целия пост
# 20
"някой от вас може да не вярват но аз винаги когато помоля господ за помощ той винаги ми е помагал"

Аз ти вярвам, защото и при мен винаги е било така. Само сега малко се бави, но ВЯРВАМ, че Господ ще ми помогне!
Виж целия пост
# 21
И аз разбирам чудесно и мъката и болката и тъгата .... нормално е , наистина .Минах и аз през това и също си поисках стария живот обратно - не лежах , не правих  секс по график , дори реших да си почина от всичко това  и да подновим опитите си след няколко месеца ...не издържах , освен това бях започнала да се разболявам , падаше ми кръвното , ставаше ми зле и си казах че напрежението си казва думата .
Точно тогава бебето е станало....  преди да се откажа за малко дори.
споделям личния си опит и искам да кажа на авторката на темата че това , което изпитва е нормално и човешко .
Дай си време , за да го преживееш  Hug
Виж целия пост
# 22
Подкрепям те с две ръце, и аз много го исках, когато имах съмнения (въпреки, че изобщо не е било планувано) направо пърхах от щастие при мисълта, че може би се е получило.
Сега вече като се уверих, че не е така и на мен ми е кофти и си поплаквам малко.
Чувствата са нещо напълно нормално и трябва да се споделят и изживяват, а подкрепата на хората, които ни обичат е особено важна (а не натиска).
Важното е да не се подтискаш, ако ти се плаче - плачи (аз обикновено чупя телефони   Twisted Evil), и не се подавай на натиска на когото и да било.
Пожелавам ти най-искрено скоро да се похвалиш с две чертички.   bouquet
Виж целия пост
# 23
Здравейте момичета, ние от миналия месец пробваме за бебе. По принцип цикъла ми е на около 30 дни  този месец ми закъсня хранех големи надежди защото предполагам всяка жена си мисли ,че ще стане от първия път още не ми е дошло, но вчера ме заболя корема като преди цикъл , а имах симптоми но не мисля че си внушавах защото не съм ги търсила.От една стане  вчера като усетих познатата болка се успокоих , защото чакането ме подлуди ,а от друга ми се плаче защото го искаме сега си казвам че малкото съкровище ще дойде когато ни е писано да но да е скоро.   Praynig
Виж целия пост
# 24
optimist4e дано е станало чудото,да пишеш Praynig
Виж целия пост
# 25
Miss_ kapriss напълно те разбирам, и аз се опитвам от около 6-7 месеца и не се получава
Чувството наистина е ужасно.Знам, че тука има мн жени, които опитват от много повече време и че това нашто с теб нищо не е, обаче това не пречи да се чувстваш зле. Първата ти публикация беше наистина много тъжна, направо ми се доплака, освен това все едно прочетох нещо, което аз съм го писала лично.
Единственото, което мога да ти кажа, както и на себе си, е да продължаваш и да не се отказваш и най-вече да не падаш духом, въпреки, че знам колко трудно е това
Виж целия пост
# 26
Не те разбирам. Аз като видя бременна жена или жена с малко бебе, се радвам. Искрено и от сърце се радвам за тях.

В нашия блок една жена роди две близначки след инвитро, след 12-годишен стерилитет. Такива неща ме карат да оставам позитивна! И наистина ме радват!

Виж целия пост
# 27
И аз не те разбирам,правите от толкова скоро опити,а да не говорим че си само на 19.Ми радвай се на бременните жени около теб и това е,казвай си че един ден и така ще изглешдаш,какъв е този песимизъм на тия години незмам.
Виж целия пост
# 28
Аз не изпадам в депресия,а ме е страх...Страх,че пак ще чакам години за второ дете,че вече не съм на 20 и....,че годините летят.Разбираемо е,нормално,човешко.
Виж целия пост
# 29
Благодаря ти ninkata80 , много бих се зарадвала ,ако се е случило и мъжът много го иска, но гледам от вчера да не мисля много за това защото изпадам в отчаяние .И все пак тайничко като се сетя се моля даже вчера ходих да се помоля в църквата  да стане чудо и тези болки да станат от разочароващи "сладки".  Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия