не мога повече да се боря

Дали наистина го обичаш или просто искаш да обичаш.  Надявам се, че усещаш разликата. Струва ми се, че си насъбрала огромно количество яд и разочарование и че този човек те дразни изключително много. Сигурно дори си се замисляла дали без него няма да ти е по-добре. Поговори си с него и се разделете за определено време. Така и ти и той ще видите как е по-добре за всеки от вас двамата. В доста от случаите едва тогава "благоверните" разбират колко не могат без съпругите си и доприпкват при тях обратно. А ако все пак могат, тогава решението е ясно.

На него не му пука за теб. Заслужаваш много повече.

Ама верно кой възпитава такива мъже? Явно си писала когато и аз защото си споменала за майката слугиня.

Мммм дааааааа!
Твоя много мяза на моя. С малки разлики /заради които още ми минава през главата мисълта, че го обичам/. Например:
1.  аз не ходя на работа, а той на две и наистина е гроги, ето защо съм поела цялото домакинство, освен сглабяне и разглабяне на мебели, отпушване на канали и поправка на ел.уреди /само че съм поставила от сега условие, че като тръгна на работа няма да я бъде тая - и без това преди да си остана в къщи прахосмукачка не бях пипвала с месеци/
2. От време на време се хваща да свърши нещо /при това без скандали/, само че после е като ощипана девица - крив, обиден и т.н.
3. Боклука си го изхвърля той. Ако го забрави стои на терасата докато се усмърди /даже вече и не казвам, спрях да повтарям по няколко пъти едно и също/.
4. Като е на работа ми звъни поне по веднъж на денонощие и мнооого му липсвам. А като се прибере забравя колко съм му липсвала. Почва се: новините, компа, ядене, сън - това ОК, ама като е недоспал, що седи с часове пред компа? Преча му като говоря, щото аз по цял ден съм скучаела, а той имал нужда от почивка. Давала съм пари на майка ми и съм го лъжела /майка ми му умряла за парите, де, има си повече/ и всякакви тъпотии от сорта. Караници и обидни думи не липсват.

Това, което искам да ти кажа, е, че те разбирам прекрасно, но не съм сигурна, че ако моя продължава да се държи по същия начин като започна работа, ще го изтърпя!

Честно казано съм си мислела и много варианти не виждам, в твоя случай - съвсем. Ако зарежеш всичко и го оставиш сам да си изпере, сготви, оглади или нещо друго, подозирам, че ще последва грандиозен скандал как не си гледаш домакинството и няма да извадиш приемливи за него доводи.
А бе, той да не е скорпион, случайно? Шегичка за разведряване на обстановката!
Кураж и не отстъпвай като решиш нещо даже да вика и обижда /само гледай детето да не е наблизо по възможност/!

Все едно от друга вселена пишеш. Повярвай ми, не си длъжна ничии обувки да лъскаш! Стискам ти палци!

Ох, мила авторке, ти май живееш с моя мъж........или пък аз с твоя. Аз засега търпя, но знае ли се.

Ми първо и очевидно така е възпитан от дете и второ да не би да си има лбовница?  Всъщност каквато и да е причината за това държание, нито го намирам за нормално нито го оправдавам. Ще го потърпиш още известно време и ще го напуснеш. Нерви от корабни въжета никой няма. Не забравяй също, че това става модел за поведение на детето Ви и се отразява малко или много на психиката му.
Нямам съвети да си призная, защото си давам сметка, че всички различно мислим, действаме и чувстваме. Интересно ми е ако нещо драстично не се промени, как си представяш живота заедно след още 6 години например? Аз лично си мисля, че след такова държание, за сравнително дълъг период и безброй разговори, колкото и да го обичаш в един момент няма да можеш да го понасяш повече и за минута дори.

Ааах добре си се подредила.Едно ще ти кажа.Никой няма да ти даде медал за чиста къща.Ей на сумати време си чакам моя и почнах да не му се връзвам толкова.Като е мръсно парцала знае къде стои и ръцете предполагам не са му в задника м М?Хубаво си свършила  ремонта.Не е ли време да му кажеш за домашна помощница.Доколкото разбрах работиш и гледаш и детенце?Ами задели пари за помощница.Ай сиктир баси слугинажа у вас 

Абе мисли повече за себе си и за детето.Явно мъжа ти така е свикнал,ами време е да отвикне.Незнам каква си по темперамент,аз  като подпаля правя луди скандали и не си мълча.То все преглъщаш,преглъщаш и то ти стигне и артиса.Дано потръгнат нещата.Наистина потърси помощница.И ти доволна и той!Пък и няма да умрете ако ден два седмично ядете купена готова храна или полуфабрикати.Купувай и дрехи дето нещат много много гладене.Баси живота все да търкаш,лъскаш и гладиш нещо.

Не знам какво да кажа... ако това, което си написала е така, то тогава трудно ще се променят нещата... дано да греша...

Търси си правата бре, жено. Кажи и ти, че си уморена и че си човек, точно толкова , колкото и той.
Какво ще направи, ще те пребие ли?
От такава любов като твоята файда няма. Всичко, което правиш от обич, се приема  за даденост и малко да не си на разположение , ставаш лош.
Казвам ти го от личен опит. Колкото повече се раздаваш и си мислиш, че ще зарадваш човека до себе си, толкова повече ти се качва на главата. Не му давай шанс да си мисли, че ти си длъжна да правиш всичко това, а че е защото го искаш.
Ако не го приема, толкова по зле за него.
Или може би за теб, освен, ако не ти е приятно да си доброволна робиня.

Ох и аз съм мислила да пускам подобна тема, някъде преди месец беше. Как точно е при нас - домакинството - изцяло моя грижа, децата също, малкия ремонт също, организацията на празници, събирания и пр. събития и социални контакти също, планове за бъдещето също ... Обаждания със съдържание - "липсваш ми" и "как си" също... Ами просто ми омръзна!
Поканих го официално на "изключително" сериозен разговор, в който доста хладно му казах, че го обичам много, животът ми без него ще е тъжен и самотен, но и двамата като човешки същества с кратко пребиваване на този свят, заслужаваме щастие и аз смятам да се опитам да постигна такова без него, щото с него явно не се получава. Понеже сега сме в твърде трудна ситуация - той на нова работа, тежка, с дълъг работен ден, аз съвсем сама с децата, пред започване на работа, му казах, че ще проявя разбиране и ще поема всичко останало, освен осигуряването на парите за съществуването ни, но искам да знам, че има смисъл да го правя. Т. е. когато всичко се нормализира ще имам срещу себе си любящ съпруг и помощник, ако не е способен да бъде такъв - да ми каже овреме, защото въпреки любовта си към него съм практичен човек и не желая повече да си губя времето в очакване на усмивката или похвалата му. Може да звучи грубо, но не спирах да го уверявам, доста хладно впрочем, в обичта си през цялото време, но уточнявайки, че тази обич не съществува въпреки и независимо от неговото поведение. Много му стана мъчно, наистина ... Увери ме, не особено усърдно, не е в негов стил да се разстрои или да говори много, но по други признаци си личеше, че е разстроен. Отвърнах, че трябва време, в което да видя промяната, за да променя и аз решението си - щото му заявих, че го напускам в началото на разговора ни.
Но, разлики от описаното от теб - никога не е прекарвал и един ден далеч от нас, без да се обади, бил е на моето място, а аз на неговото, работим на едно и също място и знаем как точно се чувства другият, затова сме се карали, когато действително съм зарязвала домакинските задължения за дълго време, а сексът е обикновено по негова инициатива, а като го има, е направо чудесен.
Описвам ти толкова дълго и широко, защото аз имах нужда от някакъв практичен съвет, някаква прогноза, страхувах се от разговора с него въобще, а някои неща са били във въображението ми. Преди ден например, забелязах, че каза, че е много вкусно готвеното и отиде да си сипе още - тези неща аз не отчитах и бях готова да твърдя, че веднъж не е похвалил манджичките ми.
Истината, намери истината, признай я пред себе си и виж дали съпругът ти има интерес към теб и семейството ви, тогава прецени какво решение да вземеш.
Наистина - по-хубавата половина от живота ми премина, аз имам право да бъда щастлива, ти и всяко човешко същество - също.

Не вярвам да не си мислила при това положение по въпроса: Как виждаш живота си без този човек? Мислиш ли, че би могла да се чувстваш по- добре /не дали ще се справиш- всеки би могъл да се справи/ ако живееш сама с детето, не в неговия дом?
Нали щял да те "праща при вашите", по- добре е сама да си отидеш, преди да бъдеш пратена.
Развеждала съм хора и съм установила, че когато се заженят те са си вече оформени характери и не се променят, не и основно, само дето насрещната страна нещо не е довидяла в началото или, още по- голяма грешка- не е поживяла извън брака и без деца в един дом с човека поне година- две, за да прецени трезво нещата.