Понеже стана дума за Тибетската Книга... Прочетох я, когато бях на 19-20... След разговор с приятел по теми, засегнати в тази книга. Той ме насочи към нея. Та в този смисъл, книгата ме намери. Има и такива книги. Тибетската книга не ме промени. Тя по-скоро потвърди това, което аз вече бях, или бях готова да бъда, или исках да бъда. Да, тя беше отговор на много мои въпроси. Не последица, не и параван, а потвърждение... Поне така се случи при мен. Прочетох я няколко пъти един след друг, после я затворих в шкафа и никога повече не се върнах към нея... Така че, не бих я определила като философия, която промени живота ми... По-скоро е книга, която сподели моята философия... Ако сега я изчета цялата отново, може и мнението ми за нея да се промени.
Иначе в книгата има и много положителни и светли моменти, които си заслужават прочитането й... Има и клишета...
"Колкото радост има на този свят,
всичката идва от желанието другите да са щастливи;
а колкото страдание има на този свят,
всичкото идва от желанието аз да съм щастлив."(Шантидева)
Животът често ни удря шамари, с които завърта главата ни в посока, различна от тази "направо". И ако за детето е достатъчно и леко цапване по бузата, за зрелия и опитен борец може да е нужно по-здраво круше... Затова съм съгласна, че понякога и не толкова значителни събития от детството могат да променят възгледите ни.
Всяка болка (но и всяка радост), всяка смърт ме променяше по малко... За жалост, не винаги за добро...