До мамите с нервни, ревливи и зле спящи деца

Относно неспокойна бременност=неспокойно бебе , смятам че е така. Аз бях много нервна по време на бременността и бебето ми е такова. Моята приятелка е спокойна, даже мога да кажа изнервящо бавна и спокойна и повярвайте има най кроткото бебе което съм виждала.

И мойте са направо ужас въпреки че са големи -имам син на 8г. и дъщеря на 2.5г.  просто ме побъркват.Понякога не мога да се позная и да се контролирам ми е трудно.

zuerich, относно въпроса ти дали бременноста влияе на бебето. Личният ми опит е, че няма значение. С Давид бях спокойна, с близнаците нервна като бременна. Но и Давид и близнаците са доста нервни. Стана дума в др клуб за това и статистиката показа, че всъщност няма доказана връзка, много мами споделиха, че са били нервни бременни, а децата им са спокойни.
irrababy и mama-na-vale, какво пък да кажа аз за спането, като докато бебета станаха на 6 месеца нормалното ми беше нощем изобщо да не заспивам. Спях сутрин 3 часа като ги давах на майка ми да ги гледа. После нямаше на кой да ги оставям и си карах така на магия. Но пък те почнаха да ме оставят поне малко да поспивам. Сега са на 15 месеца и прясно от тази нощ мога да ви дам отчет. Будеха се на всеки 15-30 минути ту едното ту другото. Тъкмо се унеса и някое зине. Накрая ми разстоиха съня и от 4 часа натам изобщо не съм заспивала, не успях. Едва изчаках да стане 6.30 и ги връчих на баща им та поспах още 1 час. Това връчване става само през уикенда защото иначе мъжът ми тръгва рано на работа като преди това води Давид на ясла. Всяка сутрин се събуждам по уморена отколко съм легнала и искам вече да е време за лягане. Не се свиква с умората, но с мисълта за нея може би се свиква. В смисъл, че го приемаш по нормално, не му се впечатляваш. Като цяло от как са се родили бебоците си спомням само 3 нощи когато не са се будели и двамата. Първата нощ аз се будех непрекъснато и ги проверявах живи ли са, че беше невероятно просто, тогава още сучеха през час-два и трябваше да ги кърмя  спящи за да не се налага да се цедя.
Но искам да ви споделя нещо, което установих, че ми помага ако не да компенсирам умората, поне да се чувствам малко добре. И това е спорт. Тичане и упражнения в продължение на 1 час. Възможно е само ако има на кой да оставите детето или децата. За щастие аз имам за сега едно момиче което ги гледа докато спортувам. След тренировка и душ се чувствам като нов човек. Разсънвам се, въпреки че докато тичам по пътеката в началото направо заспивам на нея. Но лека полека се освестявам и накрая вече е супер. Като изразходвам енергия и после като че ли по имам нерви да търпя децата. Подобен ефект има ако се захвана с яко чистене на къщата. Това също доста ме разсънва и зарежда. Разбира се успокояващо действа дори само да остана сама за час на тишина и да си пия кафето на спокойствие. Но това не ме освежава  и зарежда със сили да уйдисвам на бебешки прищевки де. Определено спортът добре ми се отразява, радвам се че го открих преди 2 седмици, и ме е яд че не го направих по рано. Мъжът ми отдавна ми бае да се хващам със спорт, щяло да ми помогне да се чувствам по-добре. Но аз не вярвах, мислех си Аз едва гледам, нямам сили децата да обслужвам, камо ли за спорт да намеря енергия. Наистина е трудно да се почне като се чувстваш парцал. Ама насилиш ли се после идва апетит и накрая си доволен от резултата. Пробвайте ако имате възможност

аз моето го оставям на произвол да прави вкъщи всичко

Amaryllis и NikiFin, на такива мами като вас трябва да се присъжда орден! Като прочета такава история за няколко броя проклетии вкъщи и ме хваща срам, че мрънкам и се оплаквам от едно.

По въпроса за спането, и аз имах няколко такива опита "да я оставя да се нареве и да заспи самичка". Е не става! Изпада в някаква бебешка истерия, дере се зверски, от устата хвърчат едни лиги, абе страшна картинка! И после, както казваш, ми заспива на рамото, хлипайки. Не мога да причинявам това нито на бебето си, нито на себе си.

zuerich, мисля, че няма връзка между спокойствието на бременната и характера на бебето. Аз съм много спокоен човек, като бременна също не съм се нервирала, даваха ми болнични и си лежах вкъщи и гледах латино сериали... и ето резултата. Нервно и ревливо бебе. Те си се раждат с характерчета. Там ние нямаме принос, или поне е много малък, според мен.

Не успявам, не се справям и съм нервна, лошото че понякога ми избиват нервите навън. Вече спим (крайно време беше - на 3 г да почнем да спим), но през останалото време е ад - мрънкаме и се тръшкаме за всичко - търпя, обяснявам, говоря нормално, занимавам го - и в един момент съм истеричката вкъщи. Ходим на детска градина от миналата седмица, там слуша, а в къщи гледа да си навакса "лошотията". Какви ли книги не четох за психологията на детето и нещо не ми помагат да разбера защо е такъв. Почивам си на работата.

И моето диване вече спи, но през останалото време, почти постоянно мрънка, реве, квичи, тръшка се. И да, нервна съм, викам, крещя, наказвам. Нервна съм, защото едно и също нещо трябва да го повторя сто пъти, за да бъде направено, да обясня няколко хиляди пъти кое как се прави и как не се прави. И все тая.
Успокояваме факта, че май като беше бебе бе по-зле. От тогава съм запомнила само едно - денонощния рев и любимата ми фраза: "Е, нали е бебе! Какво искаш да не реве хич ли?" И това от хора дето я виждаха от няколко минути до най-много час и то в мое присъствие.

И аз се присъединявам към групата на мамите с ревливи и капризни бебета. Изчетох всичко и искам да ви кажа, че много добре ви разбирам..

Дъщеря ми е на почти 10 месеца и откакто се е родила имам чувството,че живея на автопилот. Сега се замислих дали е имало нощи, в които не се е будила през половин час.. ами, имаше, да, един период от 10тина дни, когато беше на 3 месеца. През останалото време денонощно е голяма истерия и съответно голям психически тормоз за мен. Все реве за нещо, спи много малко през деня; когато сме навън на разходка на 15-тата минута започва да реве истерично, понеже не иска да стои в количката.. в резултат аз бутам празна количка по улиците, носейки я на ръце.. когато ми писне и реша да я оставя да се тръшка, моментално се намира някоя загрижена леля/баба, която да ми каже, че детето реве и иска да го взема.. все една аз съм глуха и не чувам  . Когато сме вкъщи нон-стоп иска внимание, иначе е рев до небесата. През нощта, като повечето от вас, и аз ставам на 15 минути и да ви кажа вече едвам издържам на този ритъм.. Мъжът ми ми помага, но той доста пътува и често сме сами по цяла седмица, тогава си е чист кошмар. Гледам да не и показвам колко съм изнервена и изморена, но не винаги мога да се сдържам. Когато много ме изнерви просто я оставям да реве и повярвайте ми никога не е спирала да плаче, докато не я гушна.. Засега не съм намерила решение на ситуацията (макар че съм опитвала какво ли не), но поне и аз като NikiFin започнах да спортувам и наистина се чувствам много по-добре От другия месец се връщам на работа и се надявам да мога да разпускам психически поне докато пътувам до офиса и обратно.. Искам да съм най-милата и и усмихната майка за моята Сияна, но засега не ми се отдава особено. Понеже, винаги съм искала да имам поне две дечица, се надявам моето диване да се пооправи малко с времето, за да не ме откаже съвсем от тази мисъл

Да, мноооооооооого познато

След всичко, което прочетох тук, просто не смея да кажа нищо за себе си и малкото зверче. Да, пищи, изпада в истерия от най-малкото, чупи, хвърля, не ми обръща внимание... заспива само с кърмене, буди се поне 2-3 пъти през нощта и дори 1-2 пъти по време на дневния сън (който е около 2 часа). Но това явно нищо не е в сравнение с вашето. Изпускам си нервите, крещя, карам се. Гледам да не си го изкарвам върху детето, че после следва реееев! Трупам, трупам, трупам, пък накрая баща му си го отнася  Особено ако има неблагоразумието да произнесе най-омразната фраза: "Ами така си го научила". Сигурна съм, че всички тук сме си "научили" децата да ги носим, да ги гушкаме, да им угаждаме не само защото толкова ни се иска или си нямаме и други ангажименти, а просто за да има малко тишина вкъщи.
Колкото до формулата "спокойна мама = спокойно бебе", при мен важи само дотолкова, че той усеща, когато съм напрегната от нещо друго (например имам изключително спешна работа на компютъра, а той не заспива цял следобед и нямам кога да пиша) и съответно започва да се изнервя и да иска още повече внимание.
За "спокойно бебе = спокойна мама" гласувам с две ръце!

Най гадното при мен е, че цял ден трупам и като с яви вечер мъжа ми и ме издразни по тичпиния за него адски дразнещ начин за каквото и да е и тогава избухвам и си го изкарвам на децата, даже ги пошляпвам. Мъжът ми с поведението си блокира всеки мои опит да си изкарам яда върху него, как го прави не знам, но е ненадминат в способностите си да ме ядоса адски и аз каквото и да кажа, той е пълен непукист и студен, не приема никаква негативна реакция срещу него, абсолютен пън, който нищо не може да го трогне. Е тва най вбесява. Кога ли ще се науча да бъда същия дръвник. И милите ми дечица като най безпомощни го отнасят щото след всички писъци през деня дори най дребното дразнене от този, който очаквам да ме отмени с децата ме изкарва из релси 

Опааааа ,да се запиша-аз също съм от нервните мами.Старая се да не викам пред децата и на последък все по-вече ми се получатат нещата/да чукна  да не чува дявола./

Абсолютно съм на мнение, че спокойствието на майката зависи от това, колко е буйно и разрушително хлапето, а не обратното. Единственото, което мога да направя в бесните периоди на моя калпазанин е да намаля кафето, че иначе съвсем ме затриса нервата.
Но стискайте зъби, има светлина в тунела  Моето момче сега е направо ангелче, в сравнение с това, което беше миналата година. Като стана на 1,5г реши, че иска да спи сам на дивана в хола и от тогава се наспиваме перфектно, а от тази пролет престана да се бие с другите деца и положението е почти идеално.  Е, миналия месец му растеше зъбче и бяхме истерясали всички, но като поникна, станахме пак сравнително нормално семейство. Сега тръгва на ясла и ще видим какъв ще е ефекта, но да се надяваме, че няма да деградира. 

В общи линии се правя, че не го чувам или го оставям да прави каквото иска (стига да е безопасно). Понякога, рядко (защото това има по-скоро обратен ефект), си изпускам нервите и мога да кресна. В повечето случаи отвличам вниманието му. Калоян например е луд по колите - вземам го и му показвам камиони, автобуси, казвам му коя кола какво марка е и той повтаря или измислям разни истории с гълъбчета, звездички, абе каквото ми дойде. Често се правя на маймуна, борим се и т.н. Гледам да го успокоя и да постигна мир и тишина за себе си. 
Нощно време имаше период, в който често ставахме между 1-3 часа и сме играли по час-два. Редувахме се с мъжа ми. Ако едната вечер той си почива на следващата е мой ред и така...