До мамите с нервни, ревливи и зле спящи деца

 какво им харесваш на твоите, не знам, само оплаквания и тръшкане тука съм чела, една добра дума не помня.
Направо ти се учудвам как успяваш хем да си противоречиш, хем да се сърдиш.
Това беше един голям ОФФ.

Аааа явно си пропуснала добрите думи. Айде да ги не мерим на бройка хвалбите и оплакванията, не виждам смисъл. Това да си харесваш децата е природно обусловно. Фактът че са си мои ми стига да си ги харесвам. Освен това всеки все някога за нещо дори и дребно се е оплакал от децата, ама това не значи, че не си ги харесва каквито са. Па знам ли, може и да значи де. Но не и в моя случай 
Освен това да мразиш и да си уморен и изнервен са коренно различни неща. Ама да не продължавам да обяснявам елементарни и всеизвестни факти

ох мами, напълно ви съчувствам. и аз съм една мама с многоооо ревливо бебе. вече сме на 3 месеца но сме страшен бяз. от самото начало до сега пада рев по цели дни, нощем спи неспокойно и се буди постоянно. през деня сме нон стоп на ръчички, успокоява се за 5 минутки я на шезлон, я на нашето легло, играчките са му интересни макс за 3 минути и после якоооо рев. нито слинг, нито кенгуру, нито количка. а леле количка ли казах? имам чувството че я мрази, само да го оставя в нея и бесове страшни .. кога го излъжа да заспи за малко на ръчички слагам в нея и само 10 минути спи и като се събуди и види че е в нея майка да ми е мила .. като съм сама се побърквам, никакво спане, да отида до тоалетната не мога, майка ми е тук и ми помага ама и тя изтрещя. бащата дето е само няколко часа с детето твърди - при мен детето не реве. пепел му на устата оставихме го две съботи подред да го гледа и вдигна ръце, не го харесвало детето, за туй ревяло. а супер отръвка! 
то нашият пък и с тих рефлукс, беше 2 пъти в  болницата, на медикаменти ..и още си е де, и с ар-а на аптамил, при което обяснението е че е запомнил позите в които сме го успокоявали от болките и тука от 1 седмица само да го гушна и рев, само да види главата на баща си - пак рев! само в ръцете на майка ми се успокоява, щото пък с нея не е бил цял месец, тя докат ос ибеше в бг.
а пък в болницата - както казаха лекарите - бебе мечта! спи и яде и си играе. а там аз бях денонощно, и спокоен,питам ги на какво може да се дължи, ами стреса в къщата. окей, успокоихме се ние че от медицинска гледна точка всичко си му е наред, да ама той не. реввове бесни, какви ли не техники измисляме че да го занимаваме, тихо, не тихо, с музика, без музика, с различни играчки и пози , на сакрал масажи ще го водим другата седмица, дето били за успокояване на ревливо бебе ..ама
грохнали сме от умора всички тука ..нямаме минутка почивка .. а като ви чета че до 3тата годинка и охх малее -- тука некви доктори ми обясняват за коликите неква техника да преметнеш детето 3 пъти през главата .. божеее 
иначе му даваме инфакол, че ни казаха че имал колики ама това след второто вкарване в болницата ..че нал ипък рефлукса изгорил хранопроводчето
а първият път ни казаха че нямал
абе лудница е при нас
какафонияяя яка
съпричастна съм на всички мами с такива бебета, като моето. успокоявам се че не съм самичка, щото понякога се чувствам толко сама в ситуацията си и почвам да се обвинявам, че съм лоша майка

Айде и аз в кюпа на зле спящите ревливци 
Първо бяха, колики, сега са зъби  . Ще ИЗДЪЖА!

п.п. Днес ме попитаха дали съм на успокоителни  толкова съм отвяна вече, от това недоспиване. Поискаха ми лична карта в Общината аз им давам кредитната, изобщо издухана работа

 Колкото е по изнервена и заредена с негативизъм майката,толкова по ревливи са децата. Казвам го от личен опит и наблюдения.
От значение е и спокойствието през бременността. Нема начин да нЕма начин. Поне за малко намирай начин да излезеш навън.

еее ако цял ден съм навън без бебета покрай мен най ще съм спокойна. Ама това значи да не се грижа за тях, а друг да го прави. Само дето е невъзможно да ги тропосам на някой за 24 часа по възможност.
Отдавна не съм писала ама като си видях темата реших да ви държа в течение с моите диванета. Новините са, че стават все по ревливи. Бях решила да си ги гледам до 2 годинки. Но се оказа непосилен психически тормоз, защото са много ревливи, все по зле става. Сега на практика като са будни и когато съм покрай тях не спират да реват. Ще каже човек, че им е хоби или че го правят нарочно да ме тормозят, защото ако друг ги гледа реват значително по малко, почти изобщо. Няма как да си спокоен с такива деца, освен ако не гълташ успокоителни. На мен все по често ми се налага, защото понякога усещам, че съм опасна за живота им. Когато са с баща си или с друг, който познават и може да ги пригледа винаги ме гонят, защото аз като съм там бебоците непрекъснато реват и побъркват всички. Така че се спасявам и всички са доволни. Това е моят начин за релакс и може би добре се получава, защото не ми е нужно да си търся оправдание да се измъкна -  гонят ме веднагически. 

NikiFin, добре де, как така непрекъснато реват?! Не знам, сигурно има някаква причина да го правят или конкретни обстоятелства, при които реват. Не се ли заиграват с играчки, да гледат реклами по ТВ /на повечето бебета им харесва/ или нещо подобно. Не може да няма начин да им се привлече вниманието и да спрат да реват, дори в твое присъствие.

И аз си задавам същия въпрос. За сега единственият възможен отговор е Проклятие. Аз покрай тях ли съм непрекъснато се глезят, тръшкат и реват според мен от глезотия .  А не мисля, че съм ги глезила, напротив. Плюс правят непрекъснато само и единствено забранени неща. Там ли съм искат да ги държа нон стоп и двамата. Същевременно не дават заедно да ги държа, всеки иска само него. Така се получава, че ако държа едното другото задължително реве и на практика нон стоп някой реве. Ако ме няма всички, които са ги приглеждали казват, че си играят и не реват. Може да ревнат ако се ударят нещо или си вземат играчка. Но иначе цари мир и любов. Само като се появя и надуват гайдите. Защо го правят питам и за сега не се е намерил някой, който да знае отговора. За мен лично това е вид проклятие и дори знам от кой. 

Съчувствам на всички ви с такива неспокойни деца. Някои неща все едно аз съм ги писала. Много трудно се издържа.
Бебе и първокласник! Невероятна комбинация
В началото почти не спях. Той ревеше постоянно и сучеше по безброй пъти , повръщаше Когато не спеше -ревеше. А той рядко спеше . Обикновено за 15 мин. или половин час. Много бях изнервена и постоянно плачех и аз. Спеше само в ръцете ми през деня, изтръпвала съм цялата. Не смеех да дишам да не се събуди.
Много ме измъчваше това, че не мога да обърна внимание на другото си дете, че и то имаше нужда от мен...с тези ченгели и цифри в уч-ще. А малкия нон стоп ми беше в ръцете. Оставяли го рев.
А и нещо за ядене трябваше да се направи за баткото за таткото , предимно за баткото /че и той скаран с яденето / . Готвила съм с една ръка, защото в дугата е ревящия вързоп. Трудно ми беше. Имах постоянно главоболие от недоспиване, а не можех да пия хапчета, че кърмих.
Минаваха ми и старшни мисли през главата Нямах сили да се справям с всичко това. Идеше ми... да ме няма. Заради баткото се държах...и успях.
Вече всичко е мноого по-добре. Малкия ревящ вързоп е вече на 1. Все още спи неспокойно, но се буди по 2-3 пъти и то за кратко. Така са повече дечица май. Обаче не може да спи сам. Трябва да съм до него и като се пробуди да го гушкам и пак заспива. В противен случай спи половин час и после е мнооого крив. Неспокоен му е съня. Лекарката ми каза, че така били по-чувствителните деца
Сега имаме неразположения от зъбките, но не може да се сравнят с коликите. Там беше чудо. Трудния период беше до 6-7-ия месец. После почна мъката с храненето. Много ми е злояд. Но вече и там имаме напредък някакъв.
Иначе при мен важи май правилото -Ревливи бебета-добри деца. Сега много ме слушат, разбрани дечица са. Иначе са много  темпераментни.
Пожелавам ви да отминат трудните периоди  и при вас. Да изпитате цялото щастие на майчинството.
То добре, че така сме създадени, тези моменти да ги забравяме, че то иначе кой би се навил на следващи деца.

Venera  даде надежда на много от нас   .

Ужасно се ядосвам на такива всичкознаещи майки. Умирам от яд. 
Като бях бременна си мислех : Това бебе ще го науча да спи в кошарата си и повечето време ще си прекарва в кошарата, както нормалните деца. аз само ще го взимам да го кърмя и да му се порадвам. Няма да го взимам за друго за нищо на света. Да не свиква на ръце.Хората са казали НИКОГА не йазвай НИКОГА !
  Нищо подобно не се получи, даже напротив, а повярвайте ми опитвах доста
Не можах да издържа неистовия рев -бебето си имаше нужда от мен. Та то ревеше и в ръцете ми.
Както стана ясно и по- късно  бебчо си се пренеси при мен да спи. нямаше как да ставам по 15-20 пъти  до кошарата. по-лесно ми беше да го гушкам при мен и установих, че събужданията бяха и по-редки. А и нямах сили за нищо вече.
Не можех нито до тоалета да отида, нито до банята. Мъжо все на работа Всичко върших набързо и сърцето ми свито като го чувах как реве.
Сега положението както писах е по-добре, но кошарата още си стои неизползвана като паметник. Много се буди като го сложа в нея.Иначе ми е вече много усмихнат.
joy, наистина има светлина в тунела. Прегръщам всички изморени и недоспали майчици. Трудна професия наистина.

венера, браво! търпение и много любов и всеотдайност му е майката, наистина. А за плача и нервниченето, и моят син беше така първите 3 месеца, много гадни колики имаше и все на ръце, все се дондуркахме и си пеехме. Да ви кажа, добре, че е кърменето, та много се успокоява така
Според мен е много важно да се разбере от какво именно мрънкат и плачат децата, защото винаги има причина. Затова и аз експериментирам, докато не попадна на някакъв жокер. А и с времето майката си опознава детето и е по-лесно да отреагира адекватно.
В "Нашите деца" има тема за Темпераментните деца, споделили са полезни неща момичетата.

По мое мнение децата наследяват темперамента на родителите.С първата бременност бях по спокойна , но не мисля, че  това определя темперамента на дъщеря ми - тя просто изцяло прилича на баща си и е толкова спокойна колкото и той. Синът ми пък е нервно и палаво бебе, впечатлително и емоционално - също като мен Много рядко спи по цяла нощ / за 10 месеца 3 пъти/  , а през останалите нощи се буди по няколко  пъти - не реве, не става , просто се буди и мрънка , давам вода и заспива и така до след час, върти се все едно има тръни в леглото.Аз също се изнервям след няколко поредни нощи , в които съм ставала по 10 пъти  и има моменти , в които съм по мрънкаща и от детето. Например вчера беше адски изморен от буйство и спа цяла нощ , но аз се будих през 3 часа, просто , защото нервната ми система е изострена.Като стана сутрин и се погледна в огледалото чак се плаша по някога, то сенки, то чудо Чета из форумите , че има деца, които не спат до 3 години и косата ми се изправя   Силно се надявам моето да не е едно от тях.

Това за нервната система наистина е така. И аз вече не мога да спя без да се събуждам...все ми е неспокойно. Та на кого да приличат децата
А за огледалото да не говорим...не ми се поглежда. Няма нужда да се маскирам на Вси светии Абе не е много смешно.

И ние ставаме все по-ревливи и направо се чудя как издържам още Имаме периоди с по 16 часа рев и тръшкане! А още няма 2 месеца!!Какво ли ще е като стане на 2 години се питам/ако разбира се съм жива да видя /Не са колики,не е глад,не е мърсна,не и е топло или студено.Просто се дереееееееееееееее и това си е!През деня сме само на ръце,оставя ли я ела виж какво се случва. Мрази нееееееее ненавижда да е на вън!Реве,напъва се гърчи се а приберем ли се няма по изнервена и превъзбудена от нея Как ми се падна такова дете не знам.Обичам я безумно обаче ако не се отдалеча малко от нея или ще ида в лудница или на оня свят Искам да изляза малко сама да се повеселя или просто да се разходя.А това няма как да се случи за съжаление.Има кой да я гледа ама не смея да я оставя и да ходя да се разнообразя,че да не кажат "гледай я аз и гледам детето а тя си вее г**а