Запознаване с родителите

 имах една приятелка навремето,която беше в същото положение.
търпя до време и реши да се прави на детектив.
   какъв беше шока и ,като отишла в града,издирила къщата и на вратата я посрещнала жена му.
а отвътре се чувал детски глас...

Благодаря за отговорите. Истината е, че връзката ни започна леко сложно и ние не знаехме дали ще има нещо между нас. Имаше химия, но и двамата не бяхме сигурни дали искаме връзка, а по стечение на обстоятелствата бяхме постоянно заедно и след това заживяхме заедно на квартира и видяхме че се разбираме под един покрив заедно и връзката ни просъществува. Така, че ако трябва да съм  честна истинската ни връзка започна с живота ни заедно....сложно за обяснение. Та майка му и баща му знаят, че живее със съквартирантка, предполагам защото в началото бяхме решили да пробваме така. То и за пред моите родители почти беше така. Не исках да ги товаря, че живея с някого с когото искам да има връзка и ако не се получи накрая да стане един вид тъпо. В последствие обаче нещата се изясниха за родителите ми. Аз не съм много скрита покрита и даже го заведох в родния ми дом. При него нещата обаче стават много по-бавно и аз вече се изнервям, предплагам, защото аз искам да имам някакво развитие и си мисля, че ако ме запознае с тях вече сериозността на отношенията ни ще е изяснена изцяло. От друга страна не съм сигурна дали аз самата искам да се запозная с тях, защото се притеснявам, че може да не ме харесат и да започне да му се отразява негативно това на него. Говорила съм с него и становището му е, че изобщо не е мислел, че това е проблем за мен. Обясни ми, че не ме е запознал, защото все още не "му се занимавало" да им обясни какво е станало, въпреки че те май се досещали, но и те нямали навика да разпитват. Приех обяснението му, защото в началото и аз бях така с моите родители. Просто никога не съм намирала за нужно да ги занимавам с личните ми отношения с някого и затова не им се обяснявам много много, а дори изпитвам и леко притеснение.
Някой ме беше питал, дали разговаря с тях в мое присъствие. Разговаря да. До сега не ми е направило впечатление да се крие докато разговаря с някого.(да не чуе дявола..). Иначе и аз си бях вкарала мухата да не би да има друга, но после като помислих ми стана леко смешно. Звучи ми леко пресилено това.

Ами, честно казано, не ми е направило впечатление как ме нарича пред тях. Нито аз слухтя какво говори, нито съм чула да се обяснява с подробности какво прави. Иначе, както казах и аз си мислех, че може да има някаква връзка там, но не ми се иска да съм чак такава фантазьорка. Ние жените понякога си ги мислим едни...Тоест не мисля да е чак толкова подъл...Също така познавам, малко негови приятели от неговия град и те знаят за нашата връзка. А и кое момиче ще е доволно от факта приятеля й да живее в друг град с друга жена, дори и смао като съквартиранти? Тоест ако имаше нещо такова за толкова време все трябваше да се разбере предполагам. Мисля си по-скоро, че или връзката ни е супер несериозна за него, въпреки че изобщо не изглежда така, или обяснението му е достоверно и рано или късно ще ви се оплаквам и аз от майка му (това в кръга на шегата разбира се)
Аз не знам, струва ми се леко ненормално това да не им казва, но си го знам че си е такъв човек. Изнервям се за това, но все се успокоявам, че не зависи от мен и когато той реши тогава.
По-скоро се чудех ние ли сме най-ненормалните и дали има и други жени, които са се запознали с родителите на половинката си след по-дълъг период от време и как те са постъпили спрямо мъжете си, когато са били в моето положение.

Коледа-всеки със семейството си за Бъдни вечер, както и Великден. Иначе, Нова година заедно. Рождения му ден също. Ходенето му до вкъщи не е много често. Бих казала нормално. Понякога само за почивните дни, понякога сме заедно почивните дни. Общо взето 2-4 пъти в месеца за кратко. Повечето ни приятели са ни общи. Част от приятелите му от неговия град ги познавам.
Оххх сега вече си вкарах муха в главата.   Е честно казано не знам как да постъпя. До сега не ми пукаше много много, но сега се замислих да няма наистина някоя . Ама и ние жените сме едни...Сега да се тръшкам да рева или да му поставям ултиматуми? Или да си продължа както до сега, да съм непукист, пък каквото сабя покаже?

Dincho , аз го направих. Говорих с него. Понеже си бях втълпила, че едва ли не го е срам от мен си му казах всичко. Той, ме успокои и каза, че изобщо не е предполагал, че това е проблем за мен. Просто до сега не бил свикнал да споделя с родителите за личния си живот. До сега нямал толкова сериозна връзка, че да му се налага да им казва. Било му за първи път да живее с някоя и да има толкова сериозна и дълга връзка и за това все още не знаел какво да им каже и защо в началото ги е излъгал, казвайки им, че живее със съквартирантка. Оххх и аз не знам вече какво да си мисля.
Благодаря ви за отговорите. Ще видя как да се оправя с тази каша.

на 24 години сме. Заживяхме заедно, когато завършихме университета. Имаме си собствени доходи.

Отношенията му с родителите му са съвсем нормални. Хората са загрижени за него и доста често се чуват. Може пък наистина да не иска да попада в ситуацията да бъде подлаган на разпит, защото съм 100% убедена, че ще искат да ме заведе у тях ако официално получат потвърждение на подозренията си, че има някоя в живота му, а те подозират. Сам го е казвал. И няма как да не подозират де. Но ако им каже ще има и 2 часа обяснения защо до сега не е казвал, коя съм и каква съм
Ами мен малко ме е страх да се запозная с тях. Честно казано и аз не знам какво искам. Ако им каже ще трябва да ида да се срещна с тях, защото задължително ще го поискат, а мен си ме е страх направо. Като не им  казва пък ми е супер гадно и аз не знам защо.

Права си Селин, аз май наистина се вкарах в големи филми. Определно не трябваше да пускам темата, но ми беше леко криво, че ей го сега пак си е със семейството, а аз със своето...а може би ми се иска заедно да ходим при семействата си. Май съм на етап развитие в отношенията отново. То има няма и минавам в такива периоди. Понякога мъжете трябва да се подсещат за таива работи. Сега се замислих какво ще стане аз пък като реша че искам деца или брак, а той сам не се сеща. Или аз винаги много бързам или той е много бавен

Ще помоля модератора да изтрие темата.

Миналата година се запознахме с родителите му. Август, септември, там някъде...

объркана, не си единствената. Мога да ти кажа, че моят случай е почти същия и честно казано никога не съм си и мислела, че за някой това може да е проблем... Имате толкова време пред себе си защо ти е да бързаш? Някакво разписание ли следваш - "след първата година заживяваме заедно, на втората той ме запознава с родителите му, няколко месеца по-късно се женим и вече на 4-5 година трябва да съм забременяла" . Остави го човека да му дойде от вътре. Заживях с моя приятел преди година, а се запознах с родителите му преди 2-3 седмици и то не по нечия инициатива, а така се получи. И на моите родители им бях казвала малко за него просто защото не обичам да ми се бъркат в отношенията и да се обяснявам като хлапачка. Споменавах им за него от време на време и те малко по малко се усетиха накъде духа вятъра и така. А за него мога да кажа, че това, което ти пишеш за твоя приятел, съм го чувала и от моя - не ме интересуваше много-много и не бързах, защото принципно нямам намерение да се запознавам с родителите на всички мъже, с които съм излизала.
Така че недей да си мислиш, че е толкова странно и не обръщай внимание на някои, които сякаш живеят не в 18, ами в 15 век... Егати разбиранията, смайват ме някои хора тук. Ако те успокоява, една моя приятелка (аз съм чувала и за много други) се запозна с родителите му, когато решиха, че след 4 години заедно, искат да се женят и винаги са си били много щастливи заедно. Недей да се вманиачаваш.

Аз лично не бих издържала толкова време в невидение за роднините му, по точно родителите му. как така живеете заедно и не познаваш близките му, не си ли виждате поне за великден и коледа
аз го запознах веднага със семейстовото си, както и той.при положение, че родителите са му разведени и баща му има втори брак, той ме зопозна и с него и децата му. мисля, че в една връзка дори и без брак е добре да се познават всички, та нали това са близките ти. има и нещо друго - защо не поговорите на тази тема и до го попиташ защо те крие?
Не е ли редно да познаваш родителите му, те знаят ли за тази връзка?
Ако това не те притеснява живей си така, но аз не го разбирам за правилно, но всеки решава сам.

Според мен повод за притеснение има. Ако държи на теб и иска да сте заедно, да създадете семейство и т.н. би трябвало да те запознае с тях. Самото запознанство е важна част от връзката ви, може да се приеме и като етап от нея.
Но не се отчайвай, когато е готов ще го направи. Не допускай, обаче грешката да му натякваш и насилваш тази среща.
Пожелавам ти успех и щастие с него

Запознах се с родителите на съпруга си още в началото на връзката ни.Канили са ме на семейни празници,не са ме делили от собствените си деца-и така и аз станах част от тяхното семейство.В последствие връзката ни се разви много бързо и след 4-5 месеца се бракувахме. .Може да се каже,че следвахме естествения развой на нещата.Съпругът ми се запозна с моите родители много преди мен. Но ако той отлагаше този момент щях да се притесня и да помисля,че има причина за това.