Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

Съжелявам,не обърнах внимание,че сте писали докато отговарях.

Здравейте! 
Малко късно се решавам да пиша тук, но благодарение на pasinet се реших. Синът ми е на 15 години. Има брат-близнак. Историята е дълга и мъчителна за мен, затова ще пиша накратко. Като бебе беше най-сладкото, спокойно и усмихнато бебе на света. Единственото странно нещо, което ми правеше впечатление още през първата седмица от раждането му беше, че спи малко за новороден. Така премина ранното му детство. В яслата всички деца спяха следобяд, а той само лежеше. Истински ужас настана в първи клас! Не искам да ви плаша, но преди десетина години бяха още по незапознати с хиперактивните деца. Учителката беше 25 годишна, млада, амбициозна, глупава и редом с това просто не добър човек. Беше ужасно. Директно ме извикаха на родителска среща, събрани всички родители и в очите ми казаха, че детето ми е бавноразвиващо се и нервноболно и не искат да учи с техните деца. Другият близнак бил обаче много умен и вдигал рейтинга на класа, него да го оставя. ... Сменихме училището и с двете деца, разбира се. Първите ни контакти с лекар по този повод бяха с Д-р Терзиев от клиника Св.Никола. В училище ни беше ужасно трудно. Като повечето от вашите деца и той помни неща, станали преди много време, но по никакъв начин не може да запомни урок. Учителите никога не разбраха за какво става дума. До скоро, когато най-сетне срещнях някакво разбиране. Консултирала ни е и Проф. Ваня Матанова. С много приятни впечатления съм от тази прекрасна жена! От две години момчето ми вече е безкрайно променен. Спокоен и кротък. Винаги е бил изключително състрадателен и много нежен, обичлив и безкрайно, безкрайно добричък. Но никой в училище не виждаше това, виждаха само непокорността му. Никак не бърза да порасне обаче. Това, което изстрадах в детската градина (108 ЦДГ) последната година, когато се наложи да се преместят, от директорката, която е чудовище и в първи клас в 4ОУ няма да забравя никога. Има толкова ужасни хора! Страдах неимоверно и не можех нищо да направя.

Вече ще влизам по-смело тук и ще чета по-често. Страх ме беше някак. Преживявам всичко отново и отново... Не съм чела от доста време и не знам, дали с 15-те си години синът ми не е най-голям от нашите специални деца в тази тема, но по страшното се надявам да е преминало и вече да се адаптира, защото срещнах някакво разбиране в у-ще. В девети клас е.
Ами малко объркано е, защото се вълнувам като разказвам за всичко това, но това е в общи линии. Надявам се да ме приемете сред вас.

Добре дошла Балу  . Тук винаги можеш да намериш приятелско рамо, ако искаш можеш да си поплачеш, ако искаш можеш да се похвалиш. Просто момичетата тук са страхотни 

Балу заповядай и в темата за дислексията.

Благодаря ви!  Ще трябва и там да се разпиша. При нас ориентирането е проблем. Като го изпратя с точно описание на предмета, който ми трябва, почти сигурно е, че няма да го намери. Но не защото не го разпознава, а защото от бързане да е в услуга не е наясно какво точно търси, но затова пък упорито го търси и никога не се отказва.

Благодаря! 
Благодаря и на всички, които гласуват.   

Ако нямате нищо против ще се включвам в темичката ви, ще ми е доста полезна занапред. 

Балу, здравей! Изчетох написаното от теб и трябва да знаеш, че го изстрадах така, все едно този път съм изминала аз. Бъди сигурна, че никой не те разбира по-добре. Дъщеря ми Мария е в предучилищна група. Учителките и са жени с дългогодишен стаж, но твърдят че за първи път имат в групата такова дете. Знам колко тежко е, когато трудно срещаш разбиране... Знам как се чувстваш...
А твоят сладур имал ли е някакво изоставане в говорното развитие? Посещавали ли сте логопед и изобщо всичко, което ни разкажеш ще ни бъде полезно. Какво е отношението на съучениците му към него? Приятели има ли си вече? Задавам въпроси, които може да ти се сторят глупави, но всички нас те много ни вълнуват.

Мари_Анка,  , в говорното развитие нямаше изоставане. И до днес бърка като употребява някои думи в неправилна форма и не по предназначение обаче. Ходили сме две години на логопед при Яна Петкова (ако е известна на някого). До седми клас отношението на съучениците му към него беше кошмар.  На учителите също... Сега, в това училище е вече втора година (след седми клас), там като че потръгна. Братята му няколко пъти говориха с децата. Съпругът ми, който също се занимава с деца, даже понякога и с дечица подобни на нашия син или с физически проблеми (треньор е по плуване), преди дни беше в училището и говори с момчетата. В момента синът ми е в спортна паралелка, където половината момчета са футболисти. Нахални млади хора... но тренират на стадиона, където работи и мъжът ми като треньор. Поговорили са си по мъжки, по човешки, момчетата са го разбрали и са се държали много прилично и точно. Сега очаквам и резултати след този разговор. Само учителите не могат да се осъзнаят напълно и да разберат за какво става въпрос. Няма информация за проблема. Никой в училище не е съвсем наясно за какво става дума. В предишното училище психоложката беше доста отговорен човек и се занимаваше с моето дете, но не се справи с отношението на другите към него. Много е трудно това което ви чака в училище, просто е неописуемо! Но не се отчайвайте, не им позволявайте да нараняват душата на децата ви. А те са толкова, толкова добрички, макар и да не изглежда така и да не го виждат другите! Имаше две приятелчета в блока, където живеем, но едното дете се премести. Другият му приятел е по-малък от него с три години. Определено по-добре комуникира с по-малки деца. Моето впечатление е, че осъзнаването му е точно с толкова по-назад от реалната му възраст.

Ще се радвам да мога да отговоря на въпросите ви, ако моето момче се оказва най-голям и това, през което сме преминали вече, би ви било от полза и би ви подготвило за предстоящото.

Бих искала да се извиня на всички, които са се подразнили от това, че съм пуснала анкета за СХДВ.
Надявам се само да не съм била погрешно разбрана. 

Балу, много се радвам, че си при нас. Защото днес ми беше ужасен ден - Ванко цял ден си търсише причина да пищи и да се сърди и се питах доста отчаяна - кога ще се променят нещата и дали въобще това ще стане.....При това състояние всичко е на приливи и отливи.....сега сме в позиция най-долу, ще очаквам пак бавно и постепенно да се издигнем нагоре, но сега нее такъв момент. Майчета, вашите мълчугани имат лиопуртионистични настроения, инатят ли се, ама със тръшкане и викове, или аз правя някаква груба грешка във възпитанието...нещо се въртя в кръг и не хващам нишката.

 Да , понякога. Дори вчера не е искал да спи в градината и се е паднала нелюбимата му госпожа, той станал и отишъл в другата стая за игра, но се оказало, че дори и с това поведение пречи (незнайно как след като е искал само да седи на стола, защото не му се е спяло) и накрая се стигнало до там да посяга на госпожата. 
Способен е да се разреве от най малкия отказ, и това е не само от мъка, страхотен актьор и хитрец , за да се опитва да манипулира. Госпожите не му се връзват, но лелите явно по милосърдни направо се просълзяват за всеки негов рев. А понякога е наистина от инат и желание на всяка цена да постигне това което иска.
В къщи съм му намерила цаката, обаче чуждите хора все пак са по деликатни и не винаги успяват да се справят с него. Днес обаче го накарах  още с влизането си в групата да обещае на госпожата и лелите, че ще слуша и ако не му се спи ще лежи в леглото и е нямало никакви проблеми през деня. 

Здравейте! Отдавна не съм писала 
Имам голяма молба, търся добър стоматолог във Варна за Мишето, проблема е, че се налага да бъде под пълна упойка, но тук в Добрич нямат такава практика и опит доколкото знам. Някой, ако знае за такъв стоматолог във Варна, ще му бъда много благодарна 

Значи Марио у дома винаги е бил кротък като ангел. Никога не е имал изблици на нервност, тропане с крак, въобще не е правил сцени. В училище е ставал и се разхожда в час или просто излиза от стаята без да дочака разрешение, но и там не проявява грубост или нещо такова. Също така това се случваше преди време, от няколко години наистина много се промени! Навремето като ни консултираха в Св.Никола, д-р Терзиев каза, че го причислява към децата с ХАДВ, но определено се проявява избирателно според мястото и ситуацията, и се очаква, че можем да го овладеем. Старах се, доколкото мога и зависи от мен, да дам всичко това да е така и някак си го виждам вече. Стана учудващо спокоен.
Преди четири години и половина му правиха електроенцефалограма в ИСУЛ, при някаква доцентка беше, която тогава завеждаже Неврологията и тя ни назначи терапия с Пирамем, Вит.В комплекс и Тиоридазин, които приемаше повече от шест месеца. Да не ви казвам, че лекарствата му ги слагах на дози в кутийки, за да ги приема в определените часове, защото трябваше до 14 часа да ги е изпил и се налагаше да ги пие в училище. Децата съответно го побъркваха от обиди и подигравки, че е луд и пие лекарства за лудост (така го интерпретираха те) Милото ми, прекрасно дете се справи с това и не спря да си пие лекарствата! Само ми казваше, че му се подиграват и той им казал "Оставете ме на мира!", но си взимаше редовно таблетките. След тях бавно и осезателно започна промяната.

Д-р Смуков в Дом Младост е много добър зъболекар и предразполага децата чудесно. Петьо(7г.) не искаше да чуе за зъболекар, а сега казва, че са приятели.  Таткото също е доволен от него. Работи със здравната каса. 

pasinet каква точно ви е "цаката" за в къщи, че ние май главно в къщи актьорстваме....Вече ми писна да гледаме само детски филмчета и да не можем и едни новини да не изгледаме като хората - той отива и изключва телевизора, после паки  пак и така и пищи на умряло, скоро и комшиите ще почнат да ме гледат на кръв - знаят ли хората, може и да го малтретираме нещо, така пищи....