Да, да! А ти кипиш от позитивизъм и естусиазъм! Това за мирогледа можеш да ми го приказваш само, ако живееш в някаква друга София и не ти се налага да се сблъскваш с обикновеното население. А кой знае, може и да си свикнала и да не ти прави впечатление. За мен преходът между двата вида среда е болезнен, защото разликата между тях е голяма.
Виж целия пост
депресия или реализъм?
- Публикувана: 3 окт. 2008, 11:35 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2008, 09:10 ч.
# 46
5 окт. 2008, 19:30 ч.
Абе, какво да ти кажа. Аз определено не съм в депресия. Който си има проблеми с околния свят да си ги решава.
Виж целия пост
Да, да! А ти кипиш от позитивизъм и естусиазъм! Това за мирогледа можеш да ми го приказваш само, ако живееш в някаква друга София и не ти се налага да се сблъскваш с обикновеното население. А кой знае, може и да си свикнала и да не ти прави впечатление. За мен преходът между двата вида среда е болезнен, защото разликата между тях е голяма.
Абе, какво да ти кажа. Аз определено не съм в депресия. Който си има проблеми с околния свят да си ги решава.
# 47
5 окт. 2008, 19:37 ч.
Тя е отскоро в София, и затова все още е ентусиазирана.
За съжаление обаче от депресията никой не е защитен и затова подобни изказвания като на мишленцето са твърде самонадеяни и неоправдани.
Виж целия пост
Да, да! А ти кипиш от позитивизъм и естусиазъм! Това за мирогледа можеш да ми го приказваш само, ако живееш в някаква друга София и не ти се налага да се сблъскваш с обикновеното население. А кой знае, може и да си свикнала и да не ти прави впечатление. За мен преходът между двата вида среда е болезнен, защото разликата между тях е голяма.
За съжаление обаче от депресията никой не е защитен и затова подобни изказвания като на мишленцето са твърде самонадеяни и неоправдани.
# 48
5 окт. 2008, 20:34 ч.
Тя е отскоро в София, и затова все още е ентусиазирана.
За съжаление обаче от депресията никой не е защитен и затова подобни изказвания като на мишленцето са твърде самонадеяни и неоправдани.
Това последното, за живота отскоро в София за мен ли се отнасяше?
Радостта от живота е начин на светоусещане, но няма как да ти го обясня някак...
От депресия никой не е защитен, от черногледство всеки може да се излекува с малко усилия.
Виж целия пост
Да, да! А ти кипиш от позитивизъм и естусиазъм! Това за мирогледа можеш да ми го приказваш само, ако живееш в някаква друга София и не ти се налага да се сблъскваш с обикновеното население. А кой знае, може и да си свикнала и да не ти прави впечатление. За мен преходът между двата вида среда е болезнен, защото разликата между тях е голяма.
За съжаление обаче от депресията никой не е защитен и затова подобни изказвания като на мишленцето са твърде самонадеяни и неоправдани.
Това последното, за живота отскоро в София за мен ли се отнасяше?
Радостта от живота е начин на светоусещане, но няма как да ти го обясня някак...
От депресия никой не е защитен, от черногледство всеки може да се излекува с малко усилия.
# 49
5 окт. 2008, 20:58 ч.
Да, за усилията си права, но тези усилия няма да са положени от мен, защото не опира до характер, а до среда на живот. Знаеш ли колко бързо ще ми изчезне черногледството за живота в София като се оправят поне половината неща, които ми вгорчават ежедневието?! Като се започне от трафика и правилата за движение, чистотата на града, а обслужващият персонал в магазините да бъде обучен в учтиво отношение към клиентите. Другият вариант е да емигрирам в по-цивилизованите части на света.
Наистина пишеш като човек, за когото София е все още само жълтите павета и светлините на града. МОже да пробваш да родиш още едно дете и да се движиш по улиците с количка за близнаци. Тогава пак ще си говорим.
Виж целия пост
Наистина пишеш като човек, за когото София е все още само жълтите павета и светлините на града. МОже да пробваш да родиш още едно дете и да се движиш по улиците с количка за близнаци. Тогава пак ще си говорим.
# 50
5 окт. 2008, 21:04 ч.
Направо ме разсмя с глас. Родена съм в София и помня жълтите павета от дете, когато София беше съвсем различна. Но това е без значение. Ти си чакай нещата да се оправят от само себе си, ядосвай си се и се депресирай. Можеш и да емигрираш - за съжаление, статистиката показва, че черногледстовото не се оправя със смяна на мястото. От себе си човек не може да избяга, за съжаление. Така че, не виждам повече какво имаме да обсъждаме. Ти по-щастлива няма да станеш, нито аз по-нещастна. С едно, две деца, с количка или с триколка, ако щеш.
Виж целия пост
Да, за усилията си права, но тези усилия няма да са положени от мен, защото не опира до характер, а до среда на живот. Знаеш ли колко бързо ще ми изчезне черногледството за живота в София като се оправят поне половината неща, които ми вгорчават ежедневието?! Като се започне от трафика и правилата за движение, чистотата на града, а обслужващият персонал в магазините да бъде обучен в учтиво отношение към клиентите. Другият вариант е да емигрирам в по-цивилизованите части на света.
Наистина пишеш като човек, за когото София е все още само жълтите павета и светлините на града. МОже да пробваш да родиш още едно дете и да се движиш по улиците с количка за близнаци. Тогава пак ще си говорим.
Наистина пишеш като човек, за когото София е все още само жълтите павета и светлините на града. МОже да пробваш да родиш още едно дете и да се движиш по улиците с количка за близнаци. Тогава пак ще си говорим.
Направо ме разсмя с глас. Родена съм в София и помня жълтите павета от дете, когато София беше съвсем различна. Но това е без значение. Ти си чакай нещата да се оправят от само себе си, ядосвай си се и се депресирай. Можеш и да емигрираш - за съжаление, статистиката показва, че черногледстовото не се оправя със смяна на мястото. От себе си човек не може да избяга, за съжаление. Така че, не виждам повече какво имаме да обсъждаме. Ти по-щастлива няма да станеш, нито аз по-нещастна. С едно, две деца, с количка или с триколка, ако щеш.
# 51
5 окт. 2008, 21:06 ч.
И какво предлагаш - да хвана една кирка и да подкарам една асфалтираща машина и да оправя улиците ли? Или да стана регулировчик? Или да застана на мястото на продавачката?
Е, едната от вериите ми се потвърди - свикнала си с кочината в София, защото си родена в нея и не ти прави впечатление.
Само си говориш хубави думички като от булевардни книжки по популярна психология.
Виж целия пост
Е, едната от вериите ми се потвърди - свикнала си с кочината в София, защото си родена в нея и не ти прави впечатление.
Само си говориш хубави думички като от булевардни книжки по популярна психология.
# 52
5 окт. 2008, 21:51 ч.
Чета разменените реплики между двете ви - Малко мишленце и Радостина и виждам безсмислеността на подобен спор - вие сте напълно различни хора. Има една максима "Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш", така че насила да направим щастлив един човек когато той не иска , няма как да стане. Мисля, че стана ясно- напълно подкрепям и споделям казаното от Малко мишленце и мога само да съжалявам, другата участничка в спора, която сама избира да е сърдита на целия свят и не знам как очаква от този свят да й се усмихва на намусената физиономия. Работата ми предполага ежедневна среща с много хора и уверявам ви щастливите хора се разпознава от раз, както и тези на които светът им е крив.
Виж целия пост
# 53
5 окт. 2008, 22:05 ч.
Айде, нЕма нужда. Най-много обичам такива, дето се опитват да покажат собствената си святост като демонстрират някакво подобие на превъзходство към другия. Все едно чета някой фанатик, който презира всички, които не вярват в това, в което той вярва. Че и със съжалението ти е същата работа. Как пък я обърна работата на щастие и нещастие? А някоя от вас изобщо знае ли що е то депресия, че така свободно раздава диагнози наляво и надясно?
Като сте и двете толкова положителни, хайде кажете как да се оправят нещата в града. Като гледам вашият вариант е да се правите, че не виждате. Забивате главата в пясъка и край.
Виж целия пост
Като сте и двете толкова положителни, хайде кажете как да се оправят нещата в града. Като гледам вашият вариант е да се правите, че не виждате. Забивате главата в пясъка и край.
# 54
6 окт. 2008, 00:10 ч.
Не виждам в случая никакво черногледство, а само груб реализъм.
Не зная, може би сте някакви мазохистки, за да ви харесват дупките по улиците, абсурдният градски транспорт и лошото обслужване в магазина. Че и да се радвате, и да сте оптимистично настроени, гледайки мърлявщината и некомпетентността, която ни заобикаля.
Или живеете в някакъв измислен свят, изпълнен с наивен оптимизъм.
А на Малко Мишленце и Галя мога само да кажа, че който нависоко лети, отвисоко пада.
Виж целия пост
Не зная, може би сте някакви мазохистки, за да ви харесват дупките по улиците, абсурдният градски транспорт и лошото обслужване в магазина. Че и да се радвате, и да сте оптимистично настроени, гледайки мърлявщината и некомпетентността, която ни заобикаля.
Или живеете в някакъв измислен свят, изпълнен с наивен оптимизъм.
А на Малко Мишленце и Галя мога само да кажа, че който нависоко лети, отвисоко пада.
# 55
6 окт. 2008, 10:41 ч.
Не по темата, но се зачетох - считам, че прекаленият позитивизъм и постоянната приповдигнатост също не са признак на добро душевно здраве.
А по темата - в твоята ситуация също мислех, че мога да се справя сама, но се оказа, че не е така. С малко помощ от специалист нещата коренно се промениха.
Виж целия пост
А по темата - в твоята ситуация също мислех, че мога да се справя сама, но се оказа, че не е така. С малко помощ от специалист нещата коренно се промениха.
# 56
9 окт. 2008, 09:10 ч.
колко много ми е познато това състояние сега пак съм в дупката рева всеки ден като замаяна и това донякъде помага. наливам се с валериан, за да мога поне малко да поспя и така всеки ден. просто сутрин не ми се надига от леглото като си помисля какво ме чака - пак един скапан ден окъпан в сълзи. мамка му
Виж целия пост
Препоръчани теми