Тъкмо са ме затиснали да изпълнявам кърмаческите си задължения
При нас положението е... на нокти. Това детенце след боледуването освен, че се е разсукало много, се е и разлигавила ужасно. Откри безотказна тактика да постига своето. Писъци, писъци и писъци Едвам се издържа. Всяко минимално препятствие пред нея води до истерия. Колкото и да се правя на глуха за да не и показвам , че това е начина да ме действа, то все по някое време отстъпвам. Гледам да е поне в някоя 1-2 секундна пауза, че поне да има шанс да си помисли, че и угаждам защото е спряла, а не за да спре.
Застава в стойка със стиснати юмруци, леко преведена напред и зейва. И пищис все сила, чак понякога потреперва от усилието. Зачервява се като домат и всичко това накря прераства в един хълцащ рев
Представете сеи какво се случва при опитите ми да сложа някакви рамки на кърменето. А нощем ако се забавя със секунди и вдига блока. Познайте любящия и баща колко се радва от ситуацията и каква задушевна атмосфера цари в нас
Приемам всякакви съвети как да се справя със ситуацията