Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

dune
dune, второ място по качество на здравното обслужване като цяло не означава автоматично, че майчиното здравеопазване е на същото ниво. Има една оценка, което се нарича  Mothers' Index на Save the Children, оценява 140 страни по 6 критерия за майката и 4 за децата. Ето топ10 на този индекс за 2007:

1. Sweden
2. Iceland
3. Norway
4.New Zealand
5. Australia
6. Denmark
7. Finland
8. Belgium
9. Spain
10.Germany

Напълно 'естествено' раждане в болничната клетка, сред виковете и подмятанията на персонала, сам-сама, без да е подготвена какво я очаква, какво да прави, кога... Мога и още да продължа... но с няколко думи - няма нищо общо с естественото активно раждане, за което ние се борим.


Принципно съм съгласна, но който не го е преживял, нека не съди толкова строго

Аз писах и по-преди - месеци наред след първото ми раждане не бях в адекватно психо-емоционално състояние. Първите три от тях през ден ходех до болницата за разни манипулации, и през ден докторът ми повтаряше как тазът ми е дефектен и затова така се е получило. И аз му вярвах, и му благодарях, че е направил възможното, и да, платих си му договорената сума (по онова време на черно), че и почерпихме. В епикризата ми пишеше, че всичко е отлично с мене и детето, няма проблеми. Не ми я дадоха лично, трябваше мъж ми да ходи да я иска, а той съответно въобще не се беше сетил да се разправя относно това, което пише вътре. Имахме доста притеснения и покрай бебето - прегледи, рехабилитации и прочее. Много време трябваше да мине, за да разбера, че 'лошото стечение на обстоятелствата' си е лекарска грешка (или в най-добрия случай недоглеждане от бързане). Още повече време ми трябваше, за да осъзная и призная, че част от нещата се бяха случили, защото отношението на персонала в един момент ме беше довело до неадекватно състояние.

Не мисля, че човек в подобно положение може да се разправя да пише и подава жалби. Дори да е по-стабилен психически, болничната документация се 'оформя' доста бързо, в епикризите пише, че всичко е наред, и така всичко е трудно доказуемо, да не кажа недоказуемо. Вече години наред много по-голям смисъл намирам в това да се боря срещу системата с други средства (вкл. петицията).

То4но по данни на  горния Индекс, според критериите за майките Ит. е на 19 място (не съвсем вън от заветния топ 10), а пък според критериите за децата на 1во. ! Мисля, 4е това е от особено зна4ение .Аз съЩо съм във възторг от медицинските грижи и внимание, отделяни на новородените, през болни4ния престой.
Неонаталогия, развита до безупре4ност би била много по важна цел от примерно "кога Ще се отреже пъпната връв". СъЩо ми е интересно дали"медицинско лице е взело позиция по въпросите в петицията"? Както се питаШе и по горе.
Най откровенно си признавам, 4е да, медицинските грижи към майките тук са безупре4ни, малко трябва да се работи върху отноШението и обстановката. Но като цяло по4ти нямам забележки.
Мисля, 4е петицията е дале4 от съвърШенство и за да се промени неЩо в положителна посока, има нужда от пове4е фундаменти.
Добра идея, не добре развита

Да, вече няколко пъти се пита, и няколко пъти се отговаря - медицински лица са чели петицията и са съгласни с исканията. Включително едно от известните имена в българската неонатология. А едно от медицинските лица (педиатър !) дори си прави труда да участва в дискусията в темата, само трябва някой да чете.

Кога ще се отреже пъпната връв е част от цялостната картинка на неонатология, развита до безупречност.

И да, вероятно петицията не е съвършена, сигурно и други неща, които правим не са съвършени, едва ли има нещо човешко, което да е съвършено. Но поне полагаме усилия, за да се променят нещата в положителна посока.

Подписах петицията още преди няколко дни, досега четох дискусиите. В голямата си част тя покрива това, което аз бих очаквала като отношение и условия при раждане, и най-вече - правото на спокоен и информиран избор. Не искам да съм просто поредната бройка, която да бъде "отработена" и отпратена; аз съм човек и искам по време (а и преди това!) на един от най-важните моменти в живота ми да се отнасят с мен с подобаващо внимание и уважение.

dune, ако погледнеш разбитите  показатели за децата, ще видиш, че първото място идва от образователните критерии, понеже показателят за смъртност на деца под 5 години не е нещо изключително. Но не в това е въпросът. Интересно е какво от исканията на петицията е в разрез с практиките при вас.

Мария, не съм съдила никой. Просто казвам, че докато това се случва (особено масово), и независимо от причините, ситуацията няма да се промени. Защо да си промени отношението и подхода един доктор или "акушерка" (в кавички, защото те не са такива в действителност), след като си правят каквото искат, когато си искат и пак получават благодарности и почерпки?

А и едно писмо/оплакване не трябва да стане веднага след раждането. Даже и след години, пак ще е по-добре, отколкото жената да си примълчава. Едно писмо няма да постигне нищо, но хиляди, дори и "недоказани", ще ги събуди малко. Има една поговорка на английски - "‘The only thing necessary for the triumph [of evil] is for good men to do nothing.’" И наистина е така.

Но не ни е в манталитета.
Ето тука, държава която е на 5то място от списъка посочен по-горе, борбата за специфичните права на жената по време на раждането продължава - митинги, петиции, групи жени и акушерки се срещат с министри, непременни официални оплаквания/писма до най-високи кадри когато е нужно. И едва ли някога ще спре.

 

  Подкрепих!!!

Sheila, права си наистина.

Ако всеки направи равносметка на преживяното по време на раждане, опише това, от което е недоволен и което би могло да протече по различен начин и го изпрати до да речем директора на болницата/отделението, а защо не и до други инстанции, ще се окаже сериозен натиск.

 

Момичета не приемайте постига ми като заяждане, но не мога да не се изкажа по повод "Майчин дом".  Избрах да раждам там , защото били приятели на майката, бебето, кърменето и т.н и т.н ... да ама не. Мисля , че трябва да започна отначало за да добиете ясна представа и за да предпазя бъдещите майчета от същата грешка, която аз допуснах, а именно избрах грешната болница подвеждайки се от писанията в нет пространството  
Постъпих в МД на 09.08.2008г/1 ден преносване/ в 01ч през нощта с контракции и разкритие 2см. В 3.00ч контракциите намаляха, а разкритието не се увеличи. В 6.00ч бях обвинена в симулация на раждане   час след това контракциите отново започнаха, но в 9.00 решиха , че няма време да ме чакат и ми пуснаха система с окситоцин , в 10.00ч  ми я спряха щото лекарят , който трябваше да ме изражда влезе по спешност в друга операция.  Обаче контракциите не намаляха , а напротив точно обратното   в един момент се оказа , че имам пълно разкритие и контракции за раждане  ... обаче нямаше лекари и анестезиолози /всички бяха при момичето , чиято операция се наложи по спешност/ . Имах късмет , че до мен беше лекаря, който следеше бременността ми и не позволи на акушерките да изродят бебето ми по нормален път, защото то не беше слязло в малкия таз и тоновете му се губеха. В този момент акушерките "предполагаха", че ще мога да родя като ме понатискат по корема, щото бебето не било едро, е роди се 3.900 и 54см. Наложи се секцио. Отрязаха пъпната връв веднага, отнесоха го за преглед , и бяха отмили верниксът. Показаха ми го за минута, докато ме шиеха. На следващия ден, след реанимацията, трябваше сама да търся сестрите за да си видя бебето... е намерих ги и на въпроса ми "къде е бебето ми" бе отговорено "е там, виж си го". Казах , че не искам да го хранят с АМ, кърмата  буквално се стичаше по нощницата ми. Изгледаха ме накриво и ми казаха часовете за кърмене, които бяха на три часа и ме предупредиха , че  мога да идвам при детето когато си поискам, само в часовете за кърмене   нищо общо с кърменето на поискване. Точно в този момен побеснях и им казах , че искам детето да е при мен още от този момент   беше ми отговорено "да не мислиш , че после може да го върнеш"   е не ми го дадоха този ден . Ходех при тях да го кърмя в опоменатите по горе часове , но той не желаеше да суче, защото вече бе нахранен с АМ . На следващия ден ми го дадоха, като ме попитаха дали ще кърмя или искам добавка . Тук вече започнаха мъките ми с кърменето . Бебето не искаше да засуче, нито една сестра не си направи труда да помогне ... чак на третия ден дойде сестра , която ми каза, че едва ли ще захапе, били ми плоски зърната и си излезе. Върна се с добавка, която естествено върнах и продължих да рева с детето в ръце. Е на следващия ден успяхме да се сработим с бебо   сутринта педиатърката ми каза , че съм лоша майка , защото детето ми е свалило 300гр. В този момент спрях да им обръщам внимание и се молех да ме изпишат, колкото е възможно по-скоро.... Платихме 1400 на лекаря за раждането /под масата естествено/, както и два пъти по 50лв на гл. сестра за да ми покаже как се кърми   мъжът ми я помолил без мое знание, а главната я видях едва когато ме изписваха, за да ми каже че мъжът ми е платил ВИП стаята за престоя ми в болницата  
За мен МД не е болница "приятел на бебето", а д-р Попиванова да лъже колкото си иска някъде другаде и някой друг.
Момичета знам, че това не е по темата но не можах да се стърпя  

И аз се извинявам за оффтопика. По повод на горния постинг. Аз не съм плащала за раждането си и затова ми е интересно, не се ли плаща след самото раждане /когато е под масата/. И защо плащате след като не сте доволни?

Винаги съм казвала, че, ако ще плащаш, то това трябва да е след раждането. Не знам защо плащат, когато не са доволни.