Аз не вярвам и на останалите! 
Виж целия пост
Тема за негативизма
- Публикувана: 16 окт. 2008, 14:04 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2008, 17:28 ч.
# 16
16 окт. 2008, 14:39 ч.
Негативизмът е право пропорционален на
наличността и качеството на половия живот.
Което, както и да го погледнеш, няма нищо
общо с националните ни гордости, за щастие.
Лиске, понякога те оприличавам на мадамата от афишите, дето са ги лепели по време на войната, която гледа строго, сочи с пръст и пита: Вие днес правихте ли секс??? 
Или направо на Жана Д`Арк! Ти си човек с кауза!
Виж целия пост
Смятае ли, че негативизмът се насажда сред хората, или просто е една от националните ни гордости?
Негативизмът е право пропорционален на
наличността и качеството на половия живот.
Което, както и да го погледнеш, няма нищо
общо с националните ни гордости, за щастие.
Или направо на Жана Д`Арк! Ти си човек с кауза!
# 17
16 окт. 2008, 14:39 ч.
Ще разкажа с две думи какво ме накара да се замисля за негативното отношение на хората към нещата...
Обядвахме в кухнята на офиса и непрекъснато слушах, как една колежка се оплаква на другата - то не беше яденето скъпо, картофките смачкани, бавно донесли поръчката, тя имала много работа и още купища неща, които тя бълваше (не знам как успя да се нахрани от приказване). Хапнах набързо, защото ми писна да слушам и излязох на терасата - там група пушачи също се оплакваха един на друг и плюваха шефа.... Направих си кафе, влязох си в стаята, за да не ми се развали настроението и отварям форума да прочета нещо свежо, с което да разпусна.... Тук няма да ви разказвам какво срещнах, можете сами да разгледате темите в Клюкарника - същата помия.
В момента имам сериозен проблем и за това гледам да избягам от хора в кофти настроение, защото и аз се сдухвам. Обаче не мога да избягам - негативизмът е на всякъде.
Виж целия пост
Обядвахме в кухнята на офиса и непрекъснато слушах, как една колежка се оплаква на другата - то не беше яденето скъпо, картофките смачкани, бавно донесли поръчката, тя имала много работа и още купища неща, които тя бълваше (не знам как успя да се нахрани от приказване). Хапнах набързо, защото ми писна да слушам и излязох на терасата - там група пушачи също се оплакваха един на друг и плюваха шефа.... Направих си кафе, влязох си в стаята, за да не ми се развали настроението и отварям форума да прочета нещо свежо, с което да разпусна.... Тук няма да ви разказвам какво срещнах, можете сами да разгледате темите в Клюкарника - същата помия.
В момента имам сериозен проблем и за това гледам да избягам от хора в кофти настроение, защото и аз се сдухвам. Обаче не мога да избягам - негативизмът е на всякъде.
# 18
16 окт. 2008, 14:40 ч.
Авторката казва, че българинът е негативен.
Българинът казва, че се разлепва от секс.
Кому да вярвам?
Виж целия пост
Лиске, не "право", а "обратно"....иначе трябваше да съм зъл като оса и на всичко да намирам кусури, да поправям, да се заяждам и тн. признаци на "негативизма"!
Авторката казва, че българинът е негативен.
Българинът казва, че се разлепва от секс.
Кому да вярвам?
# 19
16 окт. 2008, 14:44 ч.
Негативи винаги е имало и ще продължава да има.
Едно е да мрънкаш за щяло и не щяло, друго е да се правиш на железен, когато работите наистина не вървят, а ти си гледаш през розовите очила.
И двете крайности не ми допадат.
Имам си един такъв познат
Мрън-мрън, съм си го кръстила.
Виж целия пост
Едно е да мрънкаш за щяло и не щяло, друго е да се правиш на железен, когато работите наистина не вървят, а ти си гледаш през розовите очила.
И двете крайности не ми допадат.
Имам си един такъв познат
Мрън-мрън, съм си го кръстила.
# 20
16 окт. 2008, 14:45 ч.
Кому да вярвам?
На мен естествено!
Виж целия пост
Лиске, не "право", а "обратно"....иначе трябваше да съм зъл като оса и на всичко да намирам кусури, да поправям, да се заяждам и тн. признаци на "негативизма"!
Кому да вярвам?
На мен естествено!
# 21
16 окт. 2008, 14:48 ч.
Лиси, твойта работа в случая е като онзи, дето като чул че бият тъпана, в чест на това, че булката е девствена и казал: аз сега на тъпана или на уя си да вярвам?
Виж целия пост
# 22
16 окт. 2008, 14:48 ч.
В момента имам сериозен проблем и за това гледам да избягам от хора в кофти настроение, защото и аз се сдухвам. Обаче не мога да избягам - негативизмът е на всякъде.
О, това ли бил проблемът? Търсиш позитивен човек да смукнеш малко от енергията му, а няма, а?
Е, да, много станаха енергийните вампири, много! Смее ли да се засмее човек?
Е, среща се тук-там някой вечно нахилен, но обикновено се оказва селския идиот.
Виж целия пост
В момента имам сериозен проблем и за това гледам да избягам от хора в кофти настроение, защото и аз се сдухвам. Обаче не мога да избягам - негативизмът е на всякъде.
О, това ли бил проблемът? Търсиш позитивен човек да смукнеш малко от енергията му, а няма, а?
Е, да, много станаха енергийните вампири, много! Смее ли да се засмее човек?
Е, среща се тук-там някой вечно нахилен, но обикновено се оказва селския идиот.
# 23
16 окт. 2008, 14:49 ч.
Здравейте, моят мъж май е от тези дето са все негативно настроени за всичко, и неговото политика е че ако стане ще е супер но когато очакваш най-лошото не си много разочарован.И така си живеем ние :той е негативно настроен аз пък напълно обратното! 
Виж целия пост
# 24
16 окт. 2008, 14:50 ч.
Щом сутрин като отворя очи и ставам от леглото и започвам деня, значи съм оптимист. Значи съм намерила поне една причина в този момент да стана и да продължа да живея.
Лара, приеми, че някои хора просто обичат да мрънкат. Откакто придобих едно качество да се изключвам съм много добре. Мога даже и на маса да съм с компания, ако темата на разговор ме натоварва или ми е безинтересна , изключвам релето и до там. Мисля си за съвсем други неща. От време на време казвам по някоя "да, да" или"аха" и готово. 
Виж целия пост
Лара, приеми, че някои хора просто обичат да мрънкат.
Откакто придобих едно качество да се изключвам съм много добре. Мога даже и на маса да съм с компания, ако темата на разговор ме натоварва или ми е безинтересна , изключвам релето и до там. Мисля си за съвсем други неща. От време на време казвам по някоя "да, да" или"аха" и готово.
# 25
16 окт. 2008, 14:51 ч.
Но за тези вампири вече много са на мода де ,какво ще ги правим! 
Виж целия пост
# 26
16 окт. 2008, 14:52 ч.
Тази тема е чисто и просто събиране на идеи, понеже, както казах обичам да си обяснявам причините за някои неща, а специално за омразата, като начин на живот, не мога да намеря причина.
Не вярвам да сме се родили така. Колкото по-дълго си дремем във блатото, толкова повече ни се трупа това гадното, черното. Ето, теб колежите са те изкарали извън нерви с дуднене, а има и къде по-тежки състояния на негативизъм, за някои си е просто поза това с омразата, че чак сигурно те не си вярват, за други си е направо болестно състояние. Аз например постоянно се лутам между тези две състояния и все не мога да си намеря мястото. Ти като си позитивна би трябвало да се радваш от това, вместо да страдаш, иначе да ти кажа направо язък ти за ведрия поглед върху нещата.
Виж целия пост
Ето, че дори не знам тази тема едно поредно недоволстване срещу всеобщото недоволство и негативизъм ли е или поредната надпревара на кой са му по-розови очилата....
# 27
16 окт. 2008, 14:53 ч.
Ама точно така ,факта че сме оцелели още един ден -това си е направо постижение особено на работното място ....
Виж целия пост
# 28
16 окт. 2008, 14:55 ч.
Предполагам ,че и на нас ни идва да сложим слънчевите очила и да не ни пука за нищо ама не става така ,нали трябва да има и пастири сред овцете 
Виж целия пост
# 29
16 окт. 2008, 15:00 ч.
Не, не, аз изобщо не се оплаквам. Всеки има право да се самосъжалява, колкото си иска. Понеже в момента избягвам кофти темите, за това ми направи впечатление, но като се замислих, то всеки ден е така... просто аз не бях забелязвала.
Иначе, проблемът ми е решим, така че надявам се утре да не бягам от намусените погледи на вечно недоволните хора.
Виж целия пост
Иначе, проблемът ми е решим, така че надявам се утре да не бягам от намусените погледи на вечно недоволните хора.
Препоръчани теми