една история без заглавие

Ух колко познато.Да добавя и боя и подигравките колко съм дебела,тежкотоварната,булдозера,декар-гъз...Колко пъти съм ревала нощем.Все недоволна,все нещо не съм свършила като хората...и тя съвършенната.С кариера със страхотна фигура .Да ти кажа в един момент я заебах.Да прави каквото ще,явно е такава и няма да я променя.Не се и опитвам вече.Не говоря с нея,не споделям.Имам 2 деца и страхотен човек до себе си,стига ми.Повече не се и замислям и си пускам коментарите през оназ си работа.Относително щастлива съм.Само да ти кажа,спри да я слушаш,рушиш себе си.Аз също съм с проблем-боря се с булимия вече години.И имам голям напредък и още нещо аз НЕ бия децата си.Като се сетя колко бой съм изяла аз.За всяко нещо или щом се изнерви и бой...с чехъл с точилката с каквото хване...резултата е че не я мразя,но не я и обичам...даже не я уважавам.Просто чужд човек.

Милата... разбирам те .
Аз също съм имала много проблеми с майка ми . Не толкова тежки , но достатъчни ... Бях се превърнала в кълбо от нерви .
Мъжът ми оправи нещата , честно казано . На него дължа всичко . Как е изтърпял , не знам 
Майка ми също никога не е била доволна от мен , никога не е смятала , че нещо съм постигнала , дори и сега , когато мога да се похваля със сериозен бизнес и много добро семейство ...
Все си мечтаеше да се оженя за някой богаташ със S - класа 
Много психически тормоз съм видяла от нея , но на по - късен етап . Детството ми беше нормално ... хубаво .
И моята майка много тормози баба ми , която ме е отгледала почти .
Колко скандали сме имали с нея , за да остави на мира жената . Тормозеше , защото баба ми не и била оставила никакви имоти , защото с дядо ми били глупави и бедни 
Това го оправих , както и да е . Дано да си изживеят баба и дядо последните дни спокойно 
Това , което мога да те посъветвам е да направиш така , че  да и стане ясно , че ти нямаш нужда от нея . Че си млад човек , който тепърва ще си живее живота , а тя ще остане сама , заради гадното си отношение . Това ги плаши - можеш да си сигурна .
Аз се почувствах чудесно от момента в който просто отписах майка ми / че и баща ми / ... Знаеш ли как се промениха ?
На мен обаче вече ми е все едно .
А , синът ми е на 3г.5 м. и смятам , че го гледам прекрасно . Явно не ми се е отразило отношението и не го предавам към детето .
 

Много добре казано!

Харакири,
Никоя
и Нарочно Анонимна,


Прегръщам ви силно и ще се моля за мир и спокойствие на умовете и душата ви.


 

Мили момичета, ужасно съжалявам за всичките нещастия, които сте изживели!!! 
Аз също си нося проблеми от детството.
Отделете се от хората, които ви тормозят. Защото никой няма полза да стоите и да ги слушате. Нито вие, нито те.
Много е важно да не се чувствате длъжни и виновни, че ги изключвате от живота си!
И намерете начин да си помогнете - психолог, позитивни книги, споделяйте много...
http://zashto-kak.hit.bg/luiz.htm

Не ми се говори за моята майка акохоличка и за моя баща с ледено сърце...Не съм видяла чак толкова лоши неща от тях ооооох а аз си мислех че моето семейство е трагичен случай.Момичета мисля че този форум е добра алтернатива да говориш защото по принцип човек като говори му улеква.Опитай с друг психолог....Незнам какво да кажа много се разстроих искам да помогна и не намирам думи....Съжелявам за унищоженото ви детство ....

Наистина е ужасно, човек да прочете подобни неща.

harakiri, опитай да посещаваш друг психолог, не бива човек да таи всички тези чувства единствено в себе си. В един момент всичко това избива нанякъде, но със сигурност не се получава нищо добро. Ти си млада и тепърва ще има да живееш, да създадеш семейство и т.н., а това с разбити нерви и психически тормоз не се получава.
Майка ти е, ок, никой не го отрича, но само това че ти е майка не и дава право да се държи по този начин. Никога не съм оправдавала родители с подобно държание. Едва ли се държи по този начин с някой непознат, с колеги, или някой друг? Събери сили и проведи с нея един много сериозен разговор. Ако трябва си го напиши дума по дума на лист, репетирай го ако искаш, но го направи. Обясни на тази твоя майка, че ако има желание да тормози някого, да си намери някой друг. И коренно да преосмисли поведението си.
Ако имаш възможност вземи баба си при теб, за да не тормози нея.
А това че е болна, мога да кажа само едно, колкото и зле да звучи - проклетите хора са си проклети и в червата, болни са основно заради злобата си.

Само искам да добавя, че 2 години за изчистването на такъв проблем не са много, съвсем реален е този срок.
Не може неща, трупали се с години, да се разрешат за дни или месеци.
Но на човек му става по-леко още със самото започване на работата върху себе си, така че не се отказвай!
На мен психотерапията много ми помага, макар и бавничко.
Виж тази тема   http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329494.0

Прочетох само първият ти пост. В момента не мога да понеса повече. Ти си аз, или аз съм ти. Ние сме доста, за съжаление. Ще пиша по-нататък, като прочета всичко. Само те прегръщам и искам да знаеш, че ни има - такива като теб, със същата до откаченост съвпадаща съдба и чувствата, които ни владеят до днес и дефектите на азът, които сме получили заради тези хора. Дано това ти помогне, да знаеш, че някой те разбира, защото мисли и се чувства като теб. Прегръщам те!

Е, прочетох. Преживях го отново, но някак си по-смело от друг път. Има причина за това, но няма да говоря за нея сега.
Доста хора тук из форума са чели тук-таме неща, писани от мен по този повод и не ми се ще да ги обременявам отново с подробности, но ще напиша някои неща за теб Харакири, за нарочно анонимна, за Рибозом и за никоя.
Аз съм осиновена, но съм била подложена на същите обвинения, тормоз + бой, който ме оставяше на сини райета по една седмица, без да мога да легна на гърба си. Заплашвана с изгонване, отказване от мен, обиждана, наказвана без обяснение, сравнявана със земята. Това оставя неизлечими белези в душите на такива като нас. Всъщност би белязало всеки! Но и аз мисля като Светлапетла. Трудностите градят силни характери. През повечето време не вярвам, че съм силна, като ми го казват други хора. Но като се отърся от дефектите на съзнанието, за които изцяло трябва да благодаря на майка си, осъзнавам, че хората може би са прави. Омъжих се на 19. Това беше и бягство и уникален късмет да срещна ЧОВЕК! На 23 направих съвсем съзнателния избор да родя близнаци след първородният си син и така на тази възраст гледах вече три деца. Част от тормоза, който продължи докато се махна от този прокълнат дом, беше стоварен върху съпруга ми и децата ми. Аз бях на ръба да не се справя, да не издържа, да се загубя напълно. Единствено с помощта на човека, който е до мен вече 20 години и който по ирония на съдбата има сходна на моята история, аз оцелях. Последиците от всичко това са неизличимо в мен, но някак се справям. И аз като теб обаче никога не намерих и вечно търся одобрение и любов, не вярвам на никого, на нито една хубава или добра дума за мен. Но единственото нещо, което успях да направя, заклевайки се в живота си да изпълня, е никога да не се превръщам в майка си и никога да не постъпвам с децата си в нито един миг от живота им като нея. Няма да те обременявам повече с подробности от моето детство, но то не се различава особено от твоето или от това на другите като нас.
Само искам да ти кажа, че ако си обещаеш и съумееш да спазиш обещанието си никога да не се превръщаш в това изчадие, което е майка ти, ти ще си една прекрасна майка, именно защото ще знаеш какво НЕ трябва! Стаила си в себе си огромна любов, която не е имало на кого да дадеш, с кого да споделиш. Дай я на частичката от теб, на дете. То ще осмисли живота ти. Ако има и свестен човек, с когото да споделиш част от тази любов и детето, ще преодолееш част от проблемите си. Няма отърване от раните, нанесени на душите ни, но можем да направим малко поне, това което зависи от нас, колкото можем, за да сме пълноценни хора. Когато ти е особено трудно и когато ти е най-тежко пиши ми, сподели. Ако не мога да ти помогна с особено стойностен съвет, поне можеш да си напълно сигурна, че те разбирам 100%. Ние сме отделна порода хора и цял живот ще се лутаме в търсенето на любов, но капчица от тази любов всеки от нас таи към себеподобен такъв, защото е преживял същото и във всеки такъв човек вижда част от себе си. Съвсем различно е когато виждаш своята разранена душа у друг човек, тогава някак си разбираш нещата по-реално, едно защото си ги преживял и второ защото само човек, който го е преживял може напълно да е съпричастен с друг такъв човек. Писах доста разбъркано, но мислите ми текат като река. Странно спокойна съм! Наскоро се счупи последната частица чувство, което имах към тази жена, която се нарича моя майка, няма да обяснявам защо, но явно това последно пречупване е първата крачка към моето спасение. Чакам това от почти 39 години. Дано излезеш от това блато по-рано от мен! Прегръщам те и бих искала да те познавам.

По подобни причини преди 2 години прекъснах контакт с баща ми. Един път се опитах да му обясня защо и какво ми е причинил- никаква промяна.
Отрязах с ножа. Не искам да го чувам. Не искам да го виждам.

Не съм му благодарна, че ме е "отгледал". За малкото храна и леглото което ми е осигурявал, съм си платила със слугински услуги.
Пито-платено.

Радвам се, че събрах сила да сложа край на отровната ни връзка.
Пожелавам му щастие и дълъг живот, само че не искам да съм част от него.

Ти прецени дали искаш да бъдеш част от нещо, което ти носи токова страдание и разруха емоционална и физическа.
Страх да имаш собствено семейство и да си обречена на самота, не е нещо което заслужава която която и да е майка/баща.

Най-важното за теб е да си стъпиш на краката. Да осъзнаеш кое ти носи щастие и спокойствие.

Не страдам от предразсъдъците, че човек трябва до живот да е вързан за родителите си, на всяка цена, защото те са те отгледали.

Контактът родител-дете в добрият си вариант е възможен само и единствено ако има взаимно уважение и любов. Другото е криво разбрана история.

Пожелавам ти да намериш правилното решение за себе си.
И не се чувствай виновна за нищо!
 

Интересно,че и аз като Балу съм крайно недоверчива,не споделям с никого,не давам никаква информация за себе си,не клюкарствам.Имам само 2 ма приятели пробвани дълго време.Не казвам нищо което ми тежи.Недоверчива съм в смисъл не вярвам някой ако ме похвалои за нещо или отбележи нещо хубаво за мене.Все мисля че е направено с някаква цел,не просто така...не вярвам даже на комплимент,че изглеждам добре.Все си мисля че се ебават.Не обичам нови хора,не обичам да се запознавам и много познати ме имат за горделива и надувка.Просто ми е трудно да общувам.Видяла съм толкова много неща за 28 годишна,че рядко нещо ме изненадва в човешката природа.За повечето съм чешит и циник.Истината е че съм реалист и знам много неща и то от горчив опит.Наскоро се учуди даже съпруга ми.Повода беше ,направих забележка да не хвърля така храна в кофата смесена с друг боклук,хвърляше част от неизядена кифла,понечи да я хвърли върху едни изгнили картофи.Казах да я остави малко настрани върху що годе нещо чисто.Попита защо и му казах че е имало период от живота ми в който съм яла храна от кофите.Затова 

Към авторката - отдалечи се максимално от "дразнителя". Майка ти усеща амбивалентността ти и много умело използва това. Създай свое семейство, запълни живота си с приятни неща. Естествено, че ще имаш и неприятни моменти, но те ще си бъдат само твои, а не предизвикани от майка ти. Искрено ти желая щастие и успех.

Много се разстроих от историйте на авторката и на другите момичета в нейното положение.Моите  родители са изгубили  две деца още при раждането и ние с брат ми сме отгледани с много любов.Явно обаче живота е устроен така, че трябва да видим от доброто и лошото в живота. Събрах се с мъж,който уж обичах но не успях да преценя колко нещастие ще ми донесе това което носи  в себе си ,а то е агресия, насилие,ревност, мнителност....А не го прецених най-вече защото не съм видяла такова отношение при родителите си и не съм предполагала докъде може да стигне едно държание. Сега такива като него ги надушвам отдалече.Момичета,премете го като съдба, нещо което е трябвало да изживеете, за да успеете да оцените хубавото, което идва след това.Исках да ви кажа ,че мога да открия координатите на една прекрасна психоложка в София, която много е помогнала на моя позната и мога да кажа че и е спасила живота, ако някоя от вас се интересува, нека ми пише на лични,ще дам координати.
Бъдете здрави  и Бог да ви пази.

Искам да имаш куража да се изправиш ,срещу този който те  е наранил./със сигурност не е лесно/Без значение кой е той.Да му кажеш как си се чувствала преди и сега,и че КРАЙ.Повече няма да позволиш да те тормози и манипулира.Ще получи уважение от теб,тогава, когато ти получиш от него.



п.п.Не си вменявай вина,затова ,че това е майка ти и, че трябва  да постъпваш /или да не постъпваш/иди как си.