На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

И аз така действах като беше съвсем малък и искаше чуждите играчки. Събирахме се няколко майки и всички носехме играчки да си играят кой с каквото поиска. Сега вече сам решава какво и дали да замъкне към площадката. Вече го раздава и срамежлив и не ходи да дърпа чужди играчки.
Та...добре си процедираш. А пък това майката да гледа и помага детето да пребърква хич не го възприемам за нормално

А ти какво правиш през това време? Как реагираш? Откъде да знаят хората какви са правилата за разпореждане с твоите играчки? Някои хора носят играчки и нищо, че са цяла купчина - не дават на другите да играят с тях. Други като теб носят играчки за общо ползване. Няма как хората да знаят къде са ти границите, освен ако ти не ги заявиш ясно и категорично.
1. Ако държиш да ти връщат играчките на място, когато дете (обичайно на възрастта на твоето, предполагам) взима играчка, молиш придружаващата го баба/майка или друг възрастен: "Да, нямам против, заповядайте, поиграйте! Само, моля, може ли после да върнете играчката пак тук, защото ми е трудно и объркващо да събирам играчките из целия парк."
Ясно, че някои хора няма да се съобразят, обаче, казвайки това, ти категорично си заявила правилата, според които следва да се ползват играчките.
2. Ако ти стане супер дразнещо, поставила си граници, но на хората не им пука и си правят пак каквото знаят, вместо да губиш време и енергия във възмущение, а после време и енергия да пускаш теми, да четеш мнения, да влизаш в спорове, просто спри да носиш множество играчки.
3. След като си избрала сегашния вариант, следва да имаш предвид, че хората са различни, различна е и представата им за общо/чуждо, отношения на площадката и т.н. Нормално е да има такива, които не са по твоя стандарт и виждания, даже е обичайно да са мнозинство. Неписано правило е, че на площадката всичко е общо (друг въпрос е дали следва да е и т.н.).  
4. Това не е проява нито на агресия, нито на невъзпитание. Нормален етап от детското развитие е. Отделен въпрос е, че до всяко дърпащо чуждите играчки дете следва да има майка, която да коригира поведението му и постоянно да го насочва към зачитащо другия и неговото пространство поведение, за да може то в крайна сметка да се научи на такова.
5. А ти какво направи по въпроса? Ако си си замълчала, значи нямаш повод да се оплакваш. Никой не знае докъде ти е приятно да ти ровят из нещата. Като не искаш да ровят, казваш на майката: "Извинете, не ми е приятно да ни се рови в чантата!/Не разрешавам да ми се рови из чантата!" Или ако е дете: "Извинявай, в нашата чанта не се рови!". С ясен, твърд и категоричен тон.
Ако майката въпреки това продължи и каже същото за слънцезащитния, бих й отговорила, че си е моя работа в коя част на чантата и дали ще си държа слънцезащитния. И че не е работа на детето й, нито нейна да ми бърка из нещата. (Не разбирам защо трябва да се разрешават на децата неща, които, ако се направят от възрастни, изглеждат неприемливи?!...) И бих задълбочила този разговор по начин, по който тя да научи, че не е редно да се рови по чужди чанти.
Ако мълчаливо отминаваш тази случка, все едно с поведението си казваш, че за теб е напълно приемливо и нормално да ти пипат нещата и да ти ровят в чантата, както и да се разпореждат със съдържанието й.
6. Случва се децата да се удрят, бутат, блъскат - не е голяма драма. Децата не се раждат научени.   При деца до 3 години поведението следва да се мери с аршин, различен от този при големите деца и при възрастните.
7. Е, какво толкова? Нали затова си ги занесла - за да играят децата. Как, по какви причини - има ли значение. Пак казвам: ако не ти е приятно, не го прави. Никой не те кара, нито си длъжна да носиш играчки за всички. Избор имаш: можеш изобщо да спреш да носиш и да се изхитриш и ти да ползваш чуждите.  
Не можеш да държиш сметка за поведението на хората, нито да го коригираш. Можеш да моделираш твоето, така че да си удовлетворена, да си прекарваш приятно на площадката и да не позволяваш на хората да ти навлизат в личното пространство и да показват незачитане.
Лично аз не се замислям кой на какво учи децата си, пък какво, пък защо - важно ми е аз на какво уча моите и доколко успявам да ги науча на това, което смятам за важно. 

И аз се сблъскам на живо с такова поведение,но както са ти казали,трябва да поставиш граници!
На скоро едно дете му изтръгна една играчка от ръцете и започна да я блъска в земята. Реакцията на майката беше никаква,съответно аз отидох, взех  играчката. Детето продължи,събори му водата,започна да ми бърка по количката,да се тръшка,майката пуши и цъка с уста...Еми щом е така,скарах му се да се дръпне и си заминах.В същото време има дечица,които ми пълнят душата,скромни,възпитани,питат "може ли",връщат,носят самички играчки на "бебето",
Има надежда.  

"Възпитани" и "невъзпитани" са думи, които следва с внимание и промислено да се използват за деца под 3 години.
Какво толкова се чудите, не разбирам?!...Винаги е имало и ще има различни хора, просто защото хората имат различни граници на личното си пространство, по различен начин разбират социалния живот, имат различни приоритети, различни виждания за нещата и т.н., и т.н.. Нищо трагично няма! Очертаваме си граници и настоятелно изискваме зачитане от страна на другите - това е!
И малко по над нещата - да не забравяме, че детската площадка си е детска площадка!

yulinga именно затова питах как процедирате вие а не как да процедирам аз на въпросите които си ми задала обобщено ще си отговоря че винаги реагирам а не стоя като страничен наблюдател. Още повече че не стоя на пейката а съм около детето си и когато се наложи се намесвам. Ако не възпитание ти как му казваш? Има дете което майката редовно шамари на площадката.. То шамари майка си и съответно децата около него когато нещо не му изнася. Това какво е? Смяташ ли че децата от някаква по късна възраст следва да се възпитават а преди това да се оставят като аборигени по площадките да правят каквото искат?

curnichko, струва ми се, че не ме четеш внимателно. Никъде не съм написала нищо от това, което смяташ, че аз може да смятам. Казах, че етикетите възпитан/невъзпитан трябва много внимателно да се слагат на деца под определена възраст. Абсурдно е да се смята, че дете на 2 години е много добре възпитано. Също толкова абсурдно е да се твърди, че е и невъзпитано.
А възпитанието, естествено, започва още от момента на раждане - това нито съм го коментирала, нито съм го оспорвала. Камо ли пък да смятам, че децата следва да се оставят да се бият като аборигени по площадките.  Съвсем друга ми беше мисълта. Прочети пак, моля!  

Аз пък не разбирам защо като излизате на вън носите по една торба играчки? Естествено, че децата ще идват и ще любопитстват. Аз нося на сина ми единствено кофичка и лопата за пясък и нямам проблеми.

И ние носим играчки и разменяме, но при нас е различно защото почти всички се познаваме и реагираме горе/долу еднакво. Не се разрешава чупене, хврляне, блъскане, взимане на сила ... всяка майка следи детето и да се държи добре и учи как е правилно да се общува. Е, имало е и неприятни ситуации, но както съм показвала на моето да ползва чуждите играчки внимателно, така съм прибирала нейна поради същата причина. Някой спомена за границите, е хубаво ама колко трябва да си невъзпитан, визирам родителя, да оставиш детето ти да играе с чужда играчка и като му омръзне да я захвърли където му падне. И трябва ли да върви майката из огромния парк пълен с непознати и да моли всеки един да и връща играчките. Това е елементарно възпитание или липсата на такова. Съгласна съм че от деца на 2-3 години не може да се очакват големи неща, те реагират според емоциите си ( доволни, щастливи, раздразнени, гладни, изнервени  ... ), но родителят е този, който трябва да контролира и коригира.
Вчера едно две годишно се опита да прерови дамската чанта на една позната в парка. Далече съм от мисълта, че се е водело от нещо по-различно от любопитство, факт е обаче, че не разбра от обяснението че в чужда чанта не се рови, а родител така и не видях около него. Бяха го пуснали като свободен електрон да броди из парка, заобиколен от две страни от улици и пристанище, а те спокойно си пиеха бирата в бара. Да не говорим че видимостта от масата им беше буквално никаква с толкова храсти, палми и дървета, детето спокойно може да хукне през улицата след топка примерно и те да не разберат.

Един ден в парка се скараха три деца, а бащите им бяха там. Едното беше ромче, но явно гледано добре, като българче. Та другите две се нахвърлиха именно върху ромчето. Бащата на последното ги извика, за да ги пита защо се държат така и защо се бият. Другите двама татковци скочиха, като ужилени и се оформи скандала. Дойдоха и други роми, други българи и прочие. НЕ се стигна до бой, но искри имаше до последно, плюс едно, две бутания. Та вместо да съберат децата, за да се разберат и разрешат спора си, бащите стигнаха почти до бой. Ами от такива деца какво да се очаква? Поведението на децата ни е огледално на нашето поведение, нито повече, нито по-малко. Детето на мои близки хора е изключително палаво, защото ми е трудно да кажа невъзпитано на дете на година и малко. Но и никога не съм видяла майката да се опита да му обясни, постави граници и прочие. Като чуя невъзпитани деца, веднага си представям ограничени родители с липса на интерес към възпитанието на децата си. Не са виновни децата, а безхаберието към техните нужди!

yulinga    нямам какво да добавя

Не мога да не се съглася на 100% с мнението ти. Това е и причинта, да не ходим по разни площадки и паркове където се събират всякакви деца, а си се събираме в близка градинка, само познати, ще се сдръпат за нещо, ще се разберат, всички носим почти еднакви играчки да няма караници и така.
Но съм се нагледала достатъчно на безхаберни родители, които изобщо не се итнересуват какво вършат децата им, пушат си цигарките, люпят си семките и никакви реакции за нищо. Имам и един пример. Минавахме покрай една площадка и детето поиска да поиграе. В момента, в който влезе на площадката, някакво момченце, се стрелна към него и започна неистово да му дърпа една количка от ръцете. Моят разбира се, си я дръпна обратно и майката на другото дете, провлачи с досада: "Еми остави го, като не ти я дава". Нямаше "Защо му я дърпаш от ръцете, няма ли първо да попиташ "може ли"...
Та така, не са виновни децата, наистина и както се казва:
"Децата ще последват примера, не съвета Ви".  

Hovering и микромениджмънт.

Ами нека се посдърпат децата. Какво ще стане с цял набор, на който майките висят на главите във всяка секунда...

Писах и в друга тема, че нося една торба играчки, които предварително съм заявила на сина си, че, ако носим, ще споделя с останалите деца. Препирни между децата винаги има, има и неприятни моменти, които ми правят впечатление, но не стигам до категоризиране на деца, родители и прочие. Изобщо не разбирам каква е тази драма със случващото се на детската площадка и защо възрастни жени трябва да се държат като на бойно поле вместо да покажат на децата си как да се държат. Ако дете блъсне моето, или вземе играчката му, не скачам да се карам с майката/бабата/бащата, с които е въпросното дете, точно заради това получавам извинения, ако родителите са видели, ако не са, отстранявам моето, така че да няма следваща конфликтна ситуация и толкова, не се карам, не се бия. Детето ми е на 3, нормално е, че играещите са под тази възраст и малко над нея, не може да се твърди, че имат някакво злонамерено поведение.

Такива са малките деца - дърпат играчки, сърдят се, всичко чуждо искат и т.н.
Аз забранявам на децата да ровят в чантата ни, винаги съм с една голяма раница на площадката, като изсъскам на някое дете, че чантата не е негова и да не рови, изведнъж и родителите започват да повтарят на децата си - не се пипа в чужда чанта.
Играчките винаги си ги събирам на тръгване и не ме интересува дали някое дете ще реве за наша играчка, тук родителите също трябва да обясняват на детето си, че нещото не е негово.
Като детето ми беше на 2 и малко също ходих с много играчки, сега съм ги редуцирала до 4 лопатки, тебешири, 2-3 пластмасови колички. Ако излезем с колело/тротинетка/камионче, давам на другите деца да играят с него само, ако моето в момента не играе с това. На детето си и на другите деца обяснявам, че играчката е на еди си кой и той решава дали ще я даде или не.
Изключение правя само за деца под 2 годинки, защото са още малки.

Моето също е учено да пита "Може ли?", сега се учи, че понякога получава отговор "Не може!".