Еее, а представи си какъв кеф е родителката да каже "а моето дете ходи на курс по философия". Както преди години много деца биваха записвани на пиано или цигулка.
Виж целия пост
Философия в детската градина?
- Публикувана: 17 окт. 2008, 22:58 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 08:23 ч.
# 16
18 окт. 2008, 22:40 ч.
Много от родителите имат нужда от такъв курс, също 
А ако детето и без това е в градината по 8 часа и в една значителна част се взира в безценното tv / DVD, за което учителките едва ли не целуват ръка на родителите - мерси, ""философстването"е много по-добро. Стимулирането да мислиш и анализираш е нещо, което много често липсва в образователната ни система, нека учителките тук си кажат мнението, децата в училище имат ли склонност към мислене или към плаване по течението.
Виж целия пост
А ако детето и без това е в градината по 8 часа и в една значителна част се взира в безценното tv / DVD, за което учителките едва ли не целуват ръка на родителите - мерси, ""философстването"е много по-добро. Стимулирането да мислиш и анализираш е нещо, което много често липсва в образователната ни система, нека учителките тук си кажат мнението, децата в училище имат ли склонност към мислене или към плаване по течението.
# 17
18 окт. 2008, 22:53 ч.
Дона, на същото мнение съм. Да виждаш детето си само сутрин и вечер и някой друг да изгражда неговия мироглед и ценностна система, ми се вижда недопустимо. Много пъти съм спорила тук с майки, които с пяна на уста защитават тезата, че детето има по-голяма нужда майката да работи, за да може да му купува играчки и други неща, отколкото да му се "мотае" непрекъснато наоколо.
Относно философията, струва ми се много стимулиращо за децата да обсъждат някакви теми, да се учат да се изразяват, да формулират мнението си, дори да си съставят такова. Да се замислят за нещата, да ги разглеждат от различни ъгли, да споделят гледните си точки помежду си. Въобще да водят разговор. За всеки случай е много по-полезно от това, да зяпат сериалите и рекламите по телевизията, както се прави в повечето градини.
Виж целия пост
Относно философията, струва ми се много стимулиращо за децата да обсъждат някакви теми, да се учат да се изразяват, да формулират мнението си, дори да си съставят такова. Да се замислят за нещата, да ги разглеждат от различни ъгли, да споделят гледните си точки помежду си. Въобще да водят разговор. За всеки случай е много по-полезно от това, да зяпат сериалите и рекламите по телевизията, както се прави в повечето градини.
# 18
18 окт. 2008, 22:54 ч.
Интелектът и логическото мислене подлежат на развитие. Това, естествено, е заложено във всяка образователна програма. Доколко се осъществява на практика, обаче, е силно под въпрос.
Ако заниманията в тази насока са в основата на "философията", нищо лошо - колкото повече, толкова повече. Само да се смени помпозното наименование.
Виж целия пост
Ако заниманията в тази насока са в основата на "философията", нищо лошо - колкото повече, толкова повече. Само да се смени помпозното наименование.
# 19
18 окт. 2008, 23:41 ч.
Не знам какво точно ви дразни в рекламния банер (освен името, което, признавам си, и мене ме шокираше в началото), но аз лично съм чувала само хубави отзиви са тези часове, както и за хората, които ги водят. Впечатленията ми не са директни, но са от достатъчно близки хора, за да са почти директни. Ако предлагаха в нашата градина, не бих се поколебала да си запиша детето - сто пъти по-добре ми звучи, от някои други неща, които им наливат в главиците в момента.
Виж целия пост
# 20
19 окт. 2008, 09:43 ч.
Имам някаква представа от философия за деца, защото съм учила за нея, и ако имах възможност, със сигурност щях да запиша моите. Не е измишльотина за пари.
Целта не е да им се налее нещо в главата, както при другите занимания. Не трябва да седят и да слушат, защото иначе ще им се карат, а внимават, защото всяко дете участва активно и им е много интересно. Няма "правилно" и "неправилно". Децата са свободни да задават въпроси и да търсят отговори. А какво точно правят? Правят това, което децата така или иначе правят - учат се да опознават света - но без някои да им натяква, че не са прави, че задават глупави въпроси и че не са изпълнили някаква задача както трябва. Учат се как да разбират нещата и начините, по който да ги разбират. Да не търсят готови отговори, а да разчитат на собствения си ум. Такива разни работи.
Трудно е да се обясни, по-добе е да се пробва. Знам, че на децата обикновено много им харесва. И на възрастните също
. Действа един вид... тонизиращо, като витаминче за ума.
И не се стряскайте толкова от думата философия. Означава просто "любов към познанието".
Виж целия пост
Целта не е да им се налее нещо в главата, както при другите занимания. Не трябва да седят и да слушат, защото иначе ще им се карат, а внимават, защото всяко дете участва активно и им е много интересно. Няма "правилно" и "неправилно". Децата са свободни да задават въпроси и да търсят отговори. А какво точно правят? Правят това, което децата така или иначе правят - учат се да опознават света - но без някои да им натяква, че не са прави, че задават глупави въпроси и че не са изпълнили някаква задача както трябва. Учат се как да разбират нещата и начините, по който да ги разбират. Да не търсят готови отговори, а да разчитат на собствения си ум. Такива разни работи.
Трудно е да се обясни, по-добе е да се пробва. Знам, че на децата обикновено много им харесва. И на възрастните също
. Действа един вид... тонизиращо, като витаминче за ума. И не се стряскайте толкова от думата философия. Означава просто "любов към познанието".
# 21
19 окт. 2008, 09:53 ч.
Хубаво, но не е ли работа на родителите да са първите ментори при опознаването на света, да отговарят на детските въпроси и да разбират децата? Ако един родител не е способен да се справи с тази задача за какво му е изобщо да има деца - за да си задоволи егото ли? Откъде-накъде някакъв чичко или лелка ще учат детето ми на тези основни неща!
Затова цялата работа ми изглежда доста противно - едно на ръка, че е за пари, после се оказва, че тези стрейнджъри заместват една от най-важните роли на родителите. А ако един родител е толкова тъп, че да обвинява детето си в задаване на тъпи въпрос, жалко за детето.
Не мога да се съглася, че децата не трябва да търсят готови отговори. Те така се учат - първо им трябват готови отговори, за да могат да се ориентират. И точно затова е важно родителите да дадат тези отговори. И не е вярно, че не се учи на "правилно и неправилно", защото категоризирането е важна, може би основна способност на ума.
Виж целия пост
Затова цялата работа ми изглежда доста противно - едно на ръка, че е за пари, после се оказва, че тези стрейнджъри заместват една от най-важните роли на родителите. А ако един родител е толкова тъп, че да обвинява детето си в задаване на тъпи въпрос, жалко за детето.
Не мога да се съглася, че децата не трябва да търсят готови отговори. Те така се учат - първо им трябват готови отговори, за да могат да се ориентират. И точно затова е важно родителите да дадат тези отговори. И не е вярно, че не се учи на "правилно и неправилно", защото категоризирането е важна, може би основна способност на ума.
# 22
19 окт. 2008, 10:23 ч.
Не мисля, че тези занимания имат за цел да изместят ролята на родителите, може би само да я подпомогнат, допълнят. Основно е общуването, а децата не общуват само с родителите си. Това са занимания, които се предлагат в детски градини и начални училища - тогава, когато децата и без това не са със своите родители. Защо детето да не участва в нещо такова, какво ще му бъде отнето или 'объркано' ? При нас децата, които не бяха записани на допълнителни занимания, си висяха пред tv-то в градината, докато другите са на приложни, танци, таекун-до, футбол, английски. Предпочитам детето да е в такава група, със сигурност нещо ще му даде, вместо пред tv-то в градината. Друг е въпросът, че все повече заниманията за децата в градините са срещу заплащане, организирани и изпълнявани от външни фирми.
Виж целия пост
# 23
19 окт. 2008, 10:23 ч.
Защо приемаш така нещата, не мога да разбера? То, по тази логика дай да не учат и български език, и математика в ДГ и училище, защото това е работа на родителя? Никой не е казал, че целта на тези занятия са да насаждат определени възгледи у децата, напротив, аз го разбирам точно като поощряване на любознателността и развиване на логическото мислене. И то не задължително, а по желание.
А ако родителите са толкова ревниви спрямо хората, които участват във формирането на мисленето на децата им, да си ги гледат вкъщи. Не може да си пратиш детето само за отглеждане - да яде, спи и играе в градината и училището. Особено, когато повечето родители изобщо не намират време да се занимават с децата си - било поради реална липса на такова, било поради нежелание. Ако един родител няма време даже да прочете приказка на детето си, за какво качествено общуване можем да говорим? А такива примери съм виждала премного, още преди бума на сериалите...
Виж целия пост
Хубаво, но не е ли работа на родителите да са първите ментори при опознаването на света, да отговарят на детските въпроси и да разбират децата? Ако един родител не е способен да се справи с тази задача за какво му е изобщо да има деца - за да си задоволи егото ли? Откъде-накъде някакъв чичко или лелка ще учат детето ми на тези основни неща!
Защо приемаш така нещата, не мога да разбера? То, по тази логика дай да не учат и български език, и математика в ДГ и училище, защото това е работа на родителя? Никой не е казал, че целта на тези занятия са да насаждат определени възгледи у децата, напротив, аз го разбирам точно като поощряване на любознателността и развиване на логическото мислене. И то не задължително, а по желание.
А ако родителите са толкова ревниви спрямо хората, които участват във формирането на мисленето на децата им, да си ги гледат вкъщи. Не може да си пратиш детето само за отглеждане - да яде, спи и играе в градината и училището. Особено, когато повечето родители изобщо не намират време да се занимават с децата си - било поради реална липса на такова, било поради нежелание. Ако един родител няма време даже да прочете приказка на детето си, за какво качествено общуване можем да говорим? А такива примери съм виждала премного, още преди бума на сериалите...
# 24
19 окт. 2008, 11:15 ч.
Добре де, ама какво точно правят, доколкото разбирам, това са допълнителни занимания? За какво точно плащат родителите? За да правят децата това, което така или иначе си правят, но без някой да им се кара ли?
Виж целия пост
А какво точно правят? Правят това, което децата така или иначе правят - учат се да опознават света - но без някои да им натяква, че не са прави, че задават глупави въпроси и че не са изпълнили някаква задача както трябва. Учат се как да разбират нещата и начините, по който да ги разбират. Да не търсят готови отговори, а да разчитат на собствения си ум. Такива разни работи.
# 25
19 окт. 2008, 11:37 ч.
Как` Сийке,
Не става въпрос за ревност, а за формиране на цял човек. За мен има значение кой, кога и на какво учи детето на такава малка възраст.
Има неща, които според мен са от ключово значение и се учат в семейството или от близкото обкръжение. Още повече, когато говорим за 3-4-годишни деца. На 3 години те едва са се осъзнали като личности и критичността в мисленето им е доста слаба. Децата на тази възраст приемат всичко за чиста монета. Важно е от кого и как се оформя мирогледът им. Защо тези занятия да не насаждат определен начин на мислене? Дори не е ясно на какво точно ще ги учат с това философстване. На морал, на логика... на какво? А и в детската градина обучителната програма не е кой знае каква, а повече се набляга на това да има къде да стоят децата, докато родителите са на работа. Нали и моите са ходили на градина, хем в една от най-добрите. Пеенето, танцуването и рисуването са занимания, които не са единствено и уникално застъпени в градината. Да не би да учат математика, физика и биология?
А ако родителите нямат време или желание да се занимават с децата си, то това е проблем на децата им. И точно такива са таргета - да има още един външен човек, който да освободи родителите от една роля. В един момент децата на малката възраст повече вярват на някакви външни хора, пък били те и учители, отколкото на родителите си.
Виж целия пост
Не става въпрос за ревност, а за формиране на цял човек. За мен има значение кой, кога и на какво учи детето на такава малка възраст.
Има неща, които според мен са от ключово значение и се учат в семейството или от близкото обкръжение. Още повече, когато говорим за 3-4-годишни деца. На 3 години те едва са се осъзнали като личности и критичността в мисленето им е доста слаба. Децата на тази възраст приемат всичко за чиста монета. Важно е от кого и как се оформя мирогледът им. Защо тези занятия да не насаждат определен начин на мислене? Дори не е ясно на какво точно ще ги учат с това философстване. На морал, на логика... на какво? А и в детската градина обучителната програма не е кой знае каква, а повече се набляга на това да има къде да стоят децата, докато родителите са на работа. Нали и моите са ходили на градина, хем в една от най-добрите. Пеенето, танцуването и рисуването са занимания, които не са единствено и уникално застъпени в градината. Да не би да учат математика, физика и биология?
А ако родителите нямат време или желание да се занимават с децата си, то това е проблем на децата им. И точно такива са таргета - да има още един външен човек, който да освободи родителите от една роля. В един момент децата на малката възраст повече вярват на някакви външни хора, пък били те и учители, отколкото на родителите си.
# 26
19 окт. 2008, 13:52 ч.
Ами не ги "учат" в традиционния смисъл на думата. Логика - да, категоризации - да, но децата се учат сами да извеждат тези неща. По техен си детски начин.
Не че съм специалист, имам доста бегла представа, но е горе-долу нещо такова:
Започва се, примерно, с някаква историйка, според възрастта на децата, която съдържа някакъв въпрос или проблем. Децата го обсъждат и всеки предлага някакъв отговор или мнение, с което допринася за намиране на решение; решението се обсъжда, което историята продължава, развива се, и така. Предполагам, че изходния пункт може да е и нещо друго, да речем правене на нещо, рисуване - но основния моменът пак ще е дисикусия, търсене на идеи, намиране на решение.
Едно от важните неща при философията за деца е, че предствалява дискусия в група, като децата се учат да уважават другите участници в групата и тяхното мнение, и да си помагат взаимно.
Та основните ползи, които виждам аз, са три: първо, учиш се да работиш в група - защото групата наистина работи заедно; второ, учиш се да разсъждаваш, да задаваш въпроси и да търсиш отговори, да се опитваш да погледнеш на нещата под различен ъгъл, за да намериш разрешение. Което би трябвало да ти помогне при всякакво друго учене, да го направи по-интересно, по-разбираемо и по-лесно. И по-различно от това просто да си назубриш урока, ако си ученик.
И трето, много е забавно:D
Виж целия пост
Не че съм специалист, имам доста бегла представа, но е горе-долу нещо такова:
Започва се, примерно, с някаква историйка, според възрастта на децата, която съдържа някакъв въпрос или проблем. Децата го обсъждат и всеки предлага някакъв отговор или мнение, с което допринася за намиране на решение; решението се обсъжда, което историята продължава, развива се, и така. Предполагам, че изходния пункт може да е и нещо друго, да речем правене на нещо, рисуване - но основния моменът пак ще е дисикусия, търсене на идеи, намиране на решение.
Едно от важните неща при философията за деца е, че предствалява дискусия в група, като децата се учат да уважават другите участници в групата и тяхното мнение, и да си помагат взаимно.
Та основните ползи, които виждам аз, са три: първо, учиш се да работиш в група - защото групата наистина работи заедно; второ, учиш се да разсъждаваш, да задаваш въпроси и да търсиш отговори, да се опитваш да погледнеш на нещата под различен ъгъл, за да намериш разрешение. Което би трябвало да ти помогне при всякакво друго учене, да го направи по-интересно, по-разбираемо и по-лесно. И по-различно от това просто да си назубриш урока, ако си ученик.
И трето, много е забавно:D
# 27
19 окт. 2008, 14:22 ч.
Познай как деца на 3-4 годишна възраст започват да обсъждат решения и да работят заедно! Те едва успяват да си разделят моливите на една маса, да не говорим за решаване на проблеми и изслушване. Децата на такава възраст рядко са способни да изслушват. Затова е и толкова трудно да се работи с деца в група, дори когато става въпрос за поставяне на пиеска в градината или едно хорце. Мисля, че това са пожелания и фантазии на родителите, отколкото реално изпълнимо. Децата не са малки възрастни. Много добре звучи, направо гали ухото това как децата щели да се научат да мислят, но според мен е просто един добър маркетинг. Ако изобщо някой трябва да учи децата как да мислят и да решават проблеми, то това са родителите или най-близките.
Виж целия пост
# 28
19 окт. 2008, 14:38 ч.
Радостина, чела ли си някога Програмата за детските градини? Имаш ли представа колко много от това, което в момента отричаш, е застъпено в тях? Друг е въпросът доколко се спазва в обучението - зависи не само от градината, но и от конкретния учител. Естествено, че се учи математика в ДГ, както и много други неща, а целта на всички занятия е да развиват и мисленето на децата. Пак повтарям, това, че родителите не го знаят или че не се работи достатъчно навсякъде, не означава, че го няма.
Хайде, представи си нещата така - в училище децата ти учат математика, така или иначе, но ти искаш да се занимават повече и ги записваш на СИП или плащаш за частни уроци.
Ами това е. Не става въпрос за промиване на мозъци, надявам се, нито за насаждане на религиозни или други подобни възгледи за живота. Просто някой, който да подтиква въображението и умственото развитие на детето. А това може да стане по много начини - както чрез решаване на логически задачи, така и с поощряване на нестандартното мислене.
Виж целия пост
Имаш ли представа колко много от това, което в момента отричаш, е застъпено в тях? Друг е въпросът доколко се спазва в обучението - зависи не само от градината, но и от конкретния учител. Естествено, че се учи математика в ДГ, както и много други неща, а целта на всички занятия е да развиват и мисленето на децата. Пак повтарям, това, че родителите не го знаят или че не се работи достатъчно навсякъде, не означава, че го няма.Хайде, представи си нещата така - в училище децата ти учат математика, така или иначе, но ти искаш да се занимават повече и ги записваш на СИП или плащаш за частни уроци.
Ами това е. Не става въпрос за промиване на мозъци, надявам се, нито за насаждане на религиозни или други подобни възгледи за живота. Просто някой, който да подтиква въображението и умственото развитие на детето. А това може да стане по много начини - както чрез решаване на логически задачи, така и с поощряване на нестандартното мислене.
# 29
19 окт. 2008, 14:49 ч.
Така за математиката, а не за мисленето. Математиката има точно определена своя система, понятиен апарат и правила, които не зависят от субективните преценки на възрастния. Зная, че в градините учат математика, аз самата съм купувала помагалата. И със сигурност там се учат релации, но те са строго логически. С езика също е ясно - в градината е застъпено изучаването на книжовния български език и като база се използват някои от приказките. Рисуването, апликирането и работата с пластилин също ми е известна.
Това,което не ми харесва е, че става въпрос за много малки деца. Децата усвояват много неща чрез културната среда, в която живеят, включително решаването на проблеми. На всичко отгоре кой и как контролира какво се изучава? Как един родител може да прецени, че тези занимания са в полза на детето като няма никакви ясни критерии и учебна програма?
Виж целия пост
Това,което не ми харесва е, че става въпрос за много малки деца. Децата усвояват много неща чрез културната среда, в която живеят, включително решаването на проблеми. На всичко отгоре кой и как контролира какво се изучава? Как един родител може да прецени, че тези занимания са в полза на детето като няма никакви ясни критерии и учебна програма?
Препоръчани теми