Философия в детската градина?

Някъде бях чела, че децата прекарват многократно по-дълго време от възрастните в т.нар. "алфа" и "тета" състояния на мозъка - което ние се опитваме да постигаме с медитация и пр. Това е състоянието на художниците, поетите и гениалните изобретатели. Затова децата толкова бързо възприемат и толкова лесно се впечатляват,  и бленуват, и мечтаят... а като добавим и липсата на закоравели "знания" и навици, става още по-интересно. В същата статия пишеше, ча Айнщайн прекарвал почти цялото си време в това състояние... Ако занимания с философия на тази възраст могат да "впрегнат" и "канализират" цялата тази умствена благодат, аз мисля, че няма как да е лошо.
А за оформяне на морални и други позиции и за изземване на родителските функции - смятам, че е почти невъзможно.

Мисля, че говорим за различни неща. Аз говоря за култура, а вие за философия като някакъв чудодеен инструмент, който ще направи от децата ви гении. (сега очаквам буря от недоволство, но това е мнението ми).
 Това, което са го имали гениите не се постига с часове по философия в група. Първо, те си го носят, защото могат да обработват по-бързо информацията, второ, били (и са) достатъчно наблюдателни да търсят връзки между различни факти, трето, не са ги обучавали предимно и единствено в групи, а са имали и поне един доверен човек (който е можело да е учител или родител), който да им е вярвал и да е работил с тях допълнително и не на последно място - те самите са прекарвали много време в наблюдения, експериментиране, четене и мислене без някой да им е спуснал програма. Няма лошо  в това децата да имат достъп до различни гледни точки, но има голямо значение на коя възраст се случва и кой им ги представя. Според мен не можеш да научиш някого да мисли изобщо, ако ще от зори до мрак да "философства". МИсля че смесвате мисленето с философстването. По-скоро приписвате на часовете по философия характеристики, които не са му присъщи и по-скоро на вас ви се иска децата ви "да се научат да мислят". Е, да, ама не! Децата не спират да мислят, дори когато спят. Въпросът за мен е да имат достъп до разговори с възрастен не по график по 45 минути два пъти в седмицата. И затова твърдя, че тези възрастни първо са родителите или най-близките, а след това доверен човек с авторитет пред детето, който може да е учител или приятел на семейството. На мен като цяло не ми харесва такава организирана форма, особено в ДГ.
Децата на 4-годишна възраст бленуват за сладолед или да са Спайдърмен. Може да си мечтаят и да си имат някоя фея за приятелка или да отглеждат вкъщи крокодил. Предпочитам да развиват фантазия и умения с изкуство, а не с някакви мъгляви часове по философия. 

Абсолютно! Тъкмо се бях отказала да обяснявам, че тук се смесва изобщо целта на предмета с някакви народни редстави за значението на думата "философия". Целта на работата тук е нещо като гимнастика на ума, подобно на математиката, но с други средства. Дори за култура не става дума. Аз тъкмо затова в началото казах, че е сравнително полезно, но не бих записала детето си.

Но няма нищо общо с разните проценти на мисленето, капазитета на мозъка и подобни пара-психологизми. Гениалността също няма какво да се намесва. Говорим за нещо твърде обикновено, но го пречупвате през някаква странна представа за "философстване", която провеждащите предмета нямат предвид.

Здравейте майчета,
моята щерка вече мина първите си три урока по философия. Започнаха от миналата седмица. По време на първият урок са се запознавали, най-общо казано. Госпожата се е представила и после всеки е трябвало да се представи. После г-жата ги е попитала какво обичат да правят най-много. Моята щерка е казала, че обича да оцветява. Повечето деца са казали, че обичат най-много да гледат филмчета. После всеки е трябвало да нарисува любимото си нещо, след което всички заедно да обсъждали рисунките, тоест г-жата ги е питала защо точно това са нарисували.
Всичко, което ви разказвам ми е предадено само от щерка ми.
По време на вторият урок са говорили за най-бързото и най-бавното нещо, и за неподвижните неща. Рисували са и са обсъждали.
По време на третият урок са говорили за видимите и невидими неща. Нямам време и затова не ви разказвам с подробности. Иначе щерка ми е много впечатлена. Откакто ходи на философия започна с по-голямо желание да рисува.

Пък аз го възприемам просто като едно полезно и приятно занимание за децата /ако последните го чувстват така, разбира се/, което би могло да събуди или засили интересът им в области, за които ние не се сещаме, поради което намирам смисъл в него. Не търся в тези занимания решаването на някакви екзистенциални въпроси, въобще.  Каква ти тук "гениалност", кой мечтае да прави децата си гении? /Аз поне нямам такива стремежи./
Информирай, Зори, ако можеш, и за други идеи и ако препоръчат занимателни четива или нещо такова. Би ми било интересно. Дано имаш време да разкажеш и по- подробно. Благодаря ти предварително.

Извинявайте, ама си мислех че, понятията за дълго, бързо и оттам за най-дълго, най-бързо и т.н. се залагат в редовната програма на градините. Доколкото зная децата учат категоризации и някакво елементарно подобие на природни науки, рзсъждават въз основа на прочетени приказки и т.н. Имам и смътни спомени, че работиха по Моливко и там имаше такива упражнения. Дори като напуснаха градината продължих да купувам всички книжки по всички възможни предмети и работехме по тях вкъщи. Затова написаното от Зори ме изненадва, защото не виждам нещо особено, което чак да може да се впише в отделен предмет като философия.
. А това за филмчетата е показателно за общуването - детето пред телевизора, че възрастните трябва да си починат или да сготвят вечерята.

Здравей Judy ,
първо да кажа, че по-време на първият урок Марги беше нарисувала само дъжд. Не знам защо. Може би от притеснение само това е нарисувала. Когато госпожата я попитала защо е нарисувала дъжд, тя е отговорила - защото обичам водата.
А сега след като мина третият урок тя се върна с много по детайлна рисунка - къща, слънце, дървета и чудовище, цялото черно, с голяма глава и много крака. Темата на третият урок е била за видимите и невидимите неща и после е трябвало те да ги нарисуват. Съответно Марги е нарисувала невидимото чудовище, както си е представила, че изглежда, ако го види. Попринцип тя се страхува точно от невидими неща, мисли си че има невидими чудовища които я дебнат.
Имало е други деца, които са нарисували само видимите неща - детска площадка и пр. Когато госпожата ги попитала, защо не са нарисували нещо, което е невидимо, те отговорили, че понеже е невидимо не могат да го нарисуват.
Забелязвам, че нещата които обсъждат, освен развитие на въображението и мисленето, спомагат учителката и оттам родителите да опознаят по-пълно детето си. Някак си характерите им се разкриват по-пълно при такова едно общуваме. Аз лично след като мине поне месец лично ще помоля учителката да ми сподели накратко впечатленията си от щерка ми.

Това е наистина в общи линии идеята. Наистина, ако питате, ще заработите за идеята! Браво от мен! 

Благодаря, Зори, за споделеното. Хареса ми идеята. Пиши за съдържанието на следващите часове, така ще придобием по- ясна представа /и ще откраднем по нещичко вероятно  /.

Да, наистина много интересни идеи