Няма нужда да се заяждаш щом си толкова ербап. Аз излязох от тази тема. Каквото исках да го кажа го казах. Но няма да позволя някой да се опитва да ми се прави на интересен с лични нападки.
Хич не ми пиши за патологии, защото не си единствената, която знае що е то патология. И ако толкова разбираш от патологии щеше да знаеш, че в психологията няма еднозначни отговори. Въпрос на мода и популярност на една или друга научна школа. А това за деспотичния модел ми е най-любимо - използва го всеки, който си търси оправдание за липсата на време за децата.
Мога да ти кажа как може да бъде направин опит за зарибяване на деца на 7 години в училище от учител, който не си знае мярката на думите и темите на обсъждане. В един момент като започне да използва твърде често думата "Господ", да засяга въпроси за това какво е грях и т.н. И не става въпрос да попита защо възклицаваме "о, Господи" или кой е Христос като гледа филмче на Дискавъри. Та, като ще си говорим за зарибяване - възможно е.
Виж целия пост
Хич не ми пиши за патологии, защото не си единствената, която знае що е то патология. И ако толкова разбираш от патологии щеше да знаеш, че в психологията няма еднозначни отговори. Въпрос на мода и популярност на една или друга научна школа. А това за деспотичния модел ми е най-любимо - използва го всеки, който си търси оправдание за липсата на време за децата.
Мога да ти кажа как може да бъде направин опит за зарибяване на деца на 7 години в училище от учител, който не си знае мярката на думите и темите на обсъждане. В един момент като започне да използва твърде често думата "Господ", да засяга въпроси за това какво е грях и т.н. И не става въпрос да попита защо възклицаваме "о, Господи" или кой е Христос като гледа филмче на Дискавъри. Та, като ще си говорим за зарибяване - възможно е.
Додо, поздрави! 
. Моята шестгодишна щерка често ме кара да се замислям толкова дълбоко, колкото никой възрастен не може, а за изразните средства да не говорим. Понеже често си играе "сценки" в стаята, където аз работя, понякога се хващам, че абсолютно зарязвам всичко, което правя, само за да мога да чувам по-добре диалога. Миналия ден например тръгваме към детската градина, а тя по пътя ме пита: "Мамо, какво ще е времето днес?" (това в смисъл, "дали ще е достатъчно топло, за да излезем да играем на двора). Аз казвам "Не знам, не чух по телевизията сутринта", а тя "Аз си мисля, че и времето не е чуло по телевизията. Седи със скръстени ръце (!) и се чуди - да валя ли днес, или да не валя? Пък аз не мога да му кажа да не вали, защото още съм много малка". За съжаление стигнахме до градинката, преди да можем да развием темата защо, като е малка, не може да му каже 
/, но децата ще бъдат обогатени, а аз може също да науча нещо горница, не би ми било излишно, може нещо да попроменя- кой да ти каже. Обичам, когато хората, включително и децата, имат своя позиция и мотивировка, а подобни "часове" ще ги карат да се замислят и върху неща, за които не са се сещали, за които аз не съм се сещала или ще ги накарат да погледнат от друг ъгъл, от перспектива, от която ние до момента не сме ги гледали.